Текст Диана Пиперова, лицензиран екскурзовод
Рождество Христово е един от най-светлите празници, който християните по цял свят тържествено отбелязват, но за католиците като че ли той е най-важният. Моето семейство дойде за постоянно в Австрия преди повече от тридесет години и на мен ми трябваше време да усетя колко специално значение има Коледа за австрийците.
Израснала съм на село и пазя много мили спомени от празнуването на Рождество. Може да звучи архаично, но помня как дядо ми издялкваше коледен кривак, а баба ми ушиваше торбичка от домашно тъкан плат. Навън едва се развиделяваше и снегът скърцаше под краката ни, когато групичката съседски деца тръгвахме да коледуваме. Тогава Коледа беше на седми януари, по Юлианския календар. После в младежките ми години посрещането на Новата година измести празнуването на Коледа и затова в началото ми беше чудно как така за австрийците то е просто едно голямо парти. Всъщност посрещането на Рождество е специалното събитие тук – цялото семейство се събира от близо и далеч, празникът се подготвя дълго, грижливо се избират подаръците, на украсата и уюта се отделя специално внимание.
______________
Advent, Advent, die erste Kerze brennt!
Първи Адвент! Започва отброяването на дните до Коледа
_______________
Коледен венец и питка с паричка
Постепенно с времето в нашето семейство се смесиха две традиции – венецът за адвент, базарите, пунша от една страна и Бъдни вечер, Коледа, питката с парата от друга. Децата ни израснаха на границата на два свята, така че не е чудно, че и ние възприехме нови традиции, съзнателно или не. Това, което стопля душата ми е, че за порасналите ми деца се разбира от само себе си, че на Бъдни вечер масата трябва да е отрупана с нечетен брой постни ястия, да се прекади къщата и в содената питка да е скрита парата. После пред елхата се започва голямото отваряне на подаръците, типично по австрийски, от всеки за всеки.
Четири недели до Коледа
Усещането за празник в Австрия започва още през ноември, магазините бързат да отрупат витрините си с коледни украси и изкушения. Появяват се във всякакви размери и разновидности венци за aдвент (от латински, „adventus“ – пристигане). Адвент е времето на очакването да се появи Младенецът. Четирите недели преди Рождество са осветени от четирите свещи на венеца от елхови клонки. Първата неделя запалваме първата свещ, всяка следваща по още една. Събираме се в тесен кръг, на чаша чай или топъл шоколад с коледни сладки, а наоколо витае спокойствие и очакване на нещо хубаво.
Историята на венеца звучи малко като приказка. Измислил го е теолог-евангелист в Хамбург, Йохан Хeнрих Вихерн, през далечната 1833 г., за да направи по-леко очакването на Рождество за питомците на домa, който обгрижвал. Децата все питали колко още остава до Бъдни вечер. Вихерн взел едно колело от волска кола и на него поставил малки червени свещи за всеки делничен ден до Рождество и четири големи бели свещи за неделите на aдвент. Всеки ден запалвали по една свещ. Така децата знаели колко остава до празника, а и се научавали по-бързо да броят. В следващите години започнали да украсяват венеца със зелени клонки, а в началото на ХХ-ти век във всеки дом имало вече такъв венец. Католиците възприели също този обичай и днес адвент е вече немислим без венеца. Останали само четирите свещи, защото за да се поставят и малките, трябва кръг с доста голям диаметър. Освен, че е красив, венецът крие дълбока символика. Той няма начало и край, което символизира вечността, безкрайността и общността на всички християни, а зелените клонки са знак на надеждата, че природата отново ще се събуди за нов живот. Всяка следваща запалена свещ разпръсква зимния здрач, тя символизира и светлината на вярата.
В коледна премяна
Едно от нещата, без които е немислима Виена във времето на очакването на Рождество, е нейната коледна украса. Гостите на града идват да ѝ се възхитят, а виенчани ѝ се радват всяка година, сякаш я виждат първи път. Сгради, улици и дървета са в гирлянди от светлини, които създават още повече атмосфера и настроение, вдъхват оптимизъм. 33 търговски улици и площади са блеснали в над два милиона светлинки. LED – технологията помага да се намалят с над 80% разходите за ток. Виена носи коледната си «премяна» от средата на ноември до 10-ти януари. Ние забелязваме красотата, но зад нея се крие много труд. Монтажът на над 190 км кабели изисква време – трябва да се започне от рано, защото се прави през нощта и при вятър и дъжд се спира работата. Разбира се, освен труд и време, са необходими и много средства – над 1,2 милиона евро, които се поемат от бюджета на града, от Търговската камара и от търговските сдружения на съответните улици. Повечето разходи отиват за поддръжка и подновяване, но също така и за нови проекти.
Всяка улица има своя физиономия, своя оригинална коледна украса. Кертнерщрасе например, с нейната дължина от 750 м, е украсена с 54 овални осветителни тела с ширина от 6 м и височина 3 м, направени от кристали, които блестят и на дневна светлина. Ако се простре на земята, шнурът ще стигне до град Винер Нойщадт, дълъг е 48.000 м. Пресечката на Кертнерщрасе, Аннагасе, пък е украсена с ноти, с първия такт на «Тиха нощ, свята нощ».
Ротентурмщрасе (Улицата на червената кула) е украсена със седем огромни червени топки и 16 червени флага от блестящи светлинки. Сферите са с диаметър от 3,8 м и тежат по 300 кг. Заради големината си се доставят на четири части и се монтират на място, за всяка са необходими по 2-3 часа.
Може би най-разкошна е украсата на Грабена. С огромните полилеи е сякаш бална зала под открито небе. На дължина от 250 м са разположени 10 полилея с диаметър от 4,5 м и височина 6 м, всеки тежи по 50 кг, но окичени с кабели и лампички – по 300 кг. Заради LED – технологията те потребяват ток само колкото две домакинства. Пресечката на Грабена – Хабсбургергасе е осветена пък с Хабсбургската корона, не е случайно при името на улицата и имперската история на Австрия. Над Колмаркт, някога пазар на дървени въглища, днес най-скъпата улица на Виена, вали златен дъжд от светлини. Това чувство създават спускащите се сякаш от небето завеси от светлинки, над 130.000 на брой.
Още една атракция, която виенчани свързват с наближаващите празници е високата коледна елха, блеснала почти по цялата височина на Кулата на Ринга (висока е 60 м, а сградата – 73 м). Гирлянди от 150.000 светещи точки се спускат по две перпендикулярни стени на фасадата, 311 снежинки падат плавно и безспир. Мостовете по Канала са осветени всеки в различен ярък цвят.
Хайде на коледен базар!
Коледните базари придават на Виена особен чар и я правят една от най-любимите столици в сезона преди Рождество.
Традицията на тези базари ни отвежда далеч назад в история на града. Колкото по-далеч, толкова по-неясни са очертанията. Още през Средновековието, особено след 1382 г., когато на Виена са препотвърдени пазарните права от Албрехт III, е разрешено устройването на панаири – два пъти в годината по 14 дена, след Възнесение Христово и след Деня на св. Катерина (25-ти ноември). Няма доказателства обаче, че тези панаири имат нещо общо с коледни базари. От 1600 година има сведения за щандове на Грабена, около катедралата св. Стефан и на улица Брандщете, поставяни на 16-17-ти декември и разваляни на 9-ти януари, на които са продавани“Peckn, Lebzelter und Zuggerpacher“, вероятно хлебни изделия и коледни сладки. Тези пазари около Грабена и площада св. Стефан носели името «Томасмаркт» и просъществували до 1761 г. За първи път през 1722 г. е споменат „Nikolo-, Weihnachts- und Krippenmarkt“ на площад «Freyung“, но тъй като там имало и обикновен пазар, се стигало често до разправии между търговците. В крайна сметка през 1842 г. коледният базар бил преместен в съседство, на площад „Ам Хоф“, където още от 14 век продавали риба, раци, плодове, зеленчуци и хляб. Коледният базар продължавал от 5-ти декември до Нова година. През 1872 г. общинският съвет решил, че в един модерен град панаирите нямат място, изключение направил само коледният базар, който през 1903 г. бил електрифициран.
С Първата световна война започнали трудностите и митарствата на пет различни места на „Christkindlmarkt“, както наричат в Австрия коледния базар („базар на Младенеца“). Новото начало след войната, през 1946 г. е поставено пред Панаирния палат, днешния „Museumsquartier“. Има неуспешни опити да бъде и на други места, в крайна сметка през 1975 г. решават да го преместят временно пред Кметството заради строящия се подземен гараж пред Панаирния палат. Както знаем, няма нищо по-постоянно от временното. Така най-големият и известен коледен базар на Виена до ден днешен е пред Кметството. Над 150 щанда на 40.000 кв.м., огромна елха (всяка година от различна австрийска провинция), прекрасни коледни инсталации в парка, ледена пързалка с 3.000 в.м. площ, коледни работилници за деца и много други атракции го правят особено привлекателен за виенчани и задължителен за гостите на Виена. Но Виена има още много коледни базари – малки и по-големи, известни и по-закътани, които предлагат кулинарни радости, споделени мигове и много настроение.
Виенчани обичат да празнуват и заразяват с радостта си от живота всички наоколо. Не е чудно, че средно по три пъти на сезон посещават любимите си базари и естествено оставят своята лепта.
_______________
Коледа с дъх на ванилови сладки
_______________
На чаша ароматен пунш
И накрая малко история за една емблематична напитка на коледните базари, която допринася съществено за доброто настроение – за пунша.
Идва от Индия, името от хинди – पांच pāñč – означава «пет» заради петте съставки, от които се прави: азиатската спиртна напитка „арак“, захар, лимони, чай или вода и подправки. Английски мореплаватели от Източно-индийската британска компания донесли напитката в Европа през 17-ти век и името от „Puntsch“ станало „Punch“. През 1735 г. в един немски лексикон било обяснено като „starcken Getränck“ („силна напитка“). Един от най-известните му почитатели бил Моцарт, той го пробвал и харесал през 1764 на едно турне в Англия. Баща му описва пунша на един свой приятел като „Getränk von Wasser, Rhum, Zucker und Limonien“ („напитка от вода, ром, захар и лимони“).
Ето и една рецепта на портокалов пунш за приготвяне в домашни условия.
За 10 порции са необходими следните продукти:
1,5 л портокалов сок
0,7 л бяло вино
1 л вода
2 корички канела
10 зърна карамфил
4 торбички портокалов чай
1/16 л ликьор от червени портокали
1/16 л ром (60 %)
Захар
Приготовление:
Портокаловият сок, водата и бялото вино се сгорещяват в голяма тенджера на бавен огън.
Добавят се зърната карамфил и коричките канела.
След това в тенджерата се сипват портокаловият сок и ромът.
Оставя се да поеме около 30 мин. (без да завира).
Накрая към пунша се добавя захар или мед по желание.
Преди сервиране карамфилът и канелата се отстраняват (за по-лесно могат да се поставят предварително в торбичка).
Успех в приготвянето и наздраве!
