Текст и снимки Меланж Булгарен
Слънчев, но ветровит се оказа съботният ден на 7 октомври. Но в малките улички на стара Виена вятърът нямаше сили да се пребори със стените на средновековните сгради и можехме спокойно да попиваме историите, разказвани от екскурзоводката Диана Пиперова. А те бяха много и все посветени на старите църкви и параклиси, на които бе посветена тематичната ни разходка „Непознатата Виена„.
Започнахме от площад „Св.Стефан“ и римско време, за да разгадаем многобройните тайни и символи, скрити както във фасадата на катедралата, така и в основите на параклиса „Св. Магдалена“, изгорял през 1781.
Отправихме се към двете гръцки църкви, където научихме интересни подробности за разликите между тях, както и за гръцката общност в Австрия.
Потънахме в тишината и романтиката на Хайлигенкройцерхоф, запазил тайните на цистерцианските монаси още от XII-XIII век. Тук е и малкият, но изключително красив Бернардински параклис, който е част от прелатурата на манастира Хайлигенкройц и първоначално е служил на абата като частен параклис, когато му се е налагало да остане във Виена за по-дълъг период от време по различни духовни и политически дела.
Минахме и през т.нареч. „Университетски квартал“, събрал първите сгради на Виенския университет и Австрийската академия на науката. Разбрахме защо точно тук се намира и прочутата църква на Йезуитския орден. Скромна отвън, тя впечатлява с пищния си интериор, който подчертва значението ѝ през XVII и XVIII в. Това е едно от най-красивите църковни помещения във Виена и едно от най-добре запазените.
През 1702 г. император Леополд I извиква във Виена Андреа Поцо, брат йезуит, който вече е известен като архитект, скулптор и художник. С подкрепата на императорския дом той придава на интериора на йезуитската църква бароков вид. Предаването на вярата чрез преживявания с всички сетива и днес е характерно за пастирската грижа на йезуитите за тази църква.
Не по-малко вълнуваща е и историята на Францискаската църква, която ни върна в 14 век. Великолепният олтар пази тайната на Дева Мария и брадвата, останала завинаги забита в тялото ѝ.
Не подминахме историите на Тевтонския орден, Малтийския орден и Ордена на капуцините, за да завършим разходката пред Августинската църква, в която са се венчавали императорите и в която се пазят сърцата им. Тук научихме любопитни детайли за граф Батори и защо монасите отказали подарения им от него часовник.
Трудно могат да се запомнят всички теории, които Диана Пиперова ни разказа, но едно е сигурно – вече познаваме по-добре старата част на Виена, открихме нови улички и дворчета, научихме още нови неща за историята на любимия ни град.
Благодарим на всички приятели на Меланж Булгарен, които бяха с нас на двете разходки на 7 октомври. Благодарим и на любимата ни екскурзоводка Диана Пиперова за вдъхновяващия разказ.
Вече сме почти готови с плановете за следващата разходка и скоро ще ги разкрием – следете ни за подробности.
