“Червена звезда, Бл.28” не е политическо шоу – то е ведра носталгия по моето детство и ранна младост, които просто се случиха в онова време. И бяха прекрасни, не заради, не въпреки, а независимо от него.”, споделя Мария. Представлението се “пише” всеки път на живо, с реакциите на публиката в залата, с почудата на по-младите зрители, с допълненията на тези, които имат спомени от преди 90те.
Решихме да се поровим малко в тези на авторката и открихме, че е била добра на ръбче, за първи път вкусила киви, когато била на 20 години, а около Нова година най се вълнувала, когато пускали мандарини. Ето още 15 въпроса, които зададохме на Мария преди гостуването ѝ на 15 март.
Какво имаше на първата ти касетка?
Беше сборна – такива се продаваха с готови записи в магазин “Сердика” в София. На моята имаше записи на Барбара Стрейзант, Бони М, АББА… и български изпълнители, защото беше задължително. Тях ги превъртах.
Имаш ли любима храна от детството ти, която консумираш с удоволствие и до днес?
Да, кус-кус (това беше просто паста на топчета) със сирене и захар. Също филия с масло, конфитюр и захар. И попара.
Къде беше първото ти пътуване в чужбина, по какъв повод и какво си спомняш от него?
Бях в пети клас, когато мама ме заведе в Будапеща. Беше декември, много студено. Стори ми се някакъв свят от приказките – красиви сгради, огромна река, частни магазини, любезни хора. Спомням си, че отседнахме у роднина. Тя купуваше едни лимонови кремчета за ядене от супермаркета и аз така си паднах по тях, че си тръгнахме с двайсетина, но ни ги взеха на летището. Още ме е яд…Помня и че много ходихме по музеи и по улиците, където миришеше на кестенов крем. Това е другото, което обожавам от онова време – кестенов крем със сметана. Всеки път, когато съм в Будапеща, ям такъв.
Кой е най-луксозният предмет, който семейството ти притежаваше?
Едни чаши за коняк със златна емблема на Napoleon. Пиеше се в тях само по специални поводи.
Колко салфетки имаше? Събираше ли картинки от дъвки?
И аз имах колекция от салфетки като всяко уважаващо себе си момиченце от онова време. Моята се побираше в една голяма кутия от луксозни бисквити. Не помня колко са били салфетките ми на брой, но помня салфетките паяжинки, които трудно се намираха и хич не се откъсваха от сърцата на другите колекционерки. Картинки от дъвки не събирах, то и тая колекция от салфетки ми беше истинска тегоба да я събирам, ама нали беше модерно…
Какво правехте на рожденните ти дни и с какви бонбони черпеше в училище?
Канех деца у нас. Мама правеше сандвичи, дребни сладки и баница, купувахме солети и швепс. Първо ми поръчваха торта, после майка ми започна да я прави. Не беше красива, но беше вкусна. В училище черпех с бонбони “Сюрприз”. Бяха много луксозни и се продаваха в една кутия с розови рози на капака. Черпех и децата във входа с бонбони “Черноморец”.
Три неща от менюто в училищния стол, които помниш?
Не ходех на стол, защото майка ми не искаше за ям пържено и мазно. Но в първи клас имахме задължителна закуска в 10 часа. От нея помня отвратителното мляко, което ни даваха в метални чаши. Било е на прах, смърдеше ужасно. Освен него помня т.нар. картошки от лавката – това пък беше чипс, ама по социалистически мазен, сиво-зеленикав на цвят и мек. Третото нещо, което помня, са плодовите млекца. Имаше ги в супермаркета до училище, купувахме ги, късахме със зъби крайчето и пиехме така, направо от плика.
Опиши любимата си дреха от соцвремето.
Дънките бяха мечта. Купих си от Кореком едни с три номера по-големи, които стягах с колан. Не ги свалих пет години. С едни съученички също се сдобихме с тънки бензинджийски якета (от познати, които работеха на бензиностанции и имаха такава униформа), сменихме им копчетата с копчета тик-так, нашихме им емблеми и станахме абсолютен моден хит. И това яке скъсах от носете.
Помниш ли първия си блус, коя беше песента?
Child In Time на Deep Purple. Беше дълго парче (над осем минути), можеше цяла връзка да започнеш и свършиш, докато го танцуваш. Като чуехме началното “тът-тъ-тъ-тъ-тъ-ръ-тъъъъ” и направо краката ни омекваха. Не помня конкретно с кого съм го танцувала, но имам един общ образ на изпотено момче, което едва ме държи за кръста на един метър разстояние, а аз съм скръстила ръце зад врата му и чувствам дишането му.
Играла ли си на шише и шапка, можеш ли да обясниш правилата?
На шише съм играла. Сядаме в кръг на пода момчета и момичета. В средата се завърта едно празно шише. Когато спре да се върти, тези, към които сочи дъното и съответно отвора на бутилката, се целуват. Голям срам беше! На шапка не съм играла, но с моя клас в прогимназията си имахме наша си игра – пускахме блусове и загасяхме лампата. И в тъмнината гледаш да гепиш тоя, дето го харесваш, за да се прегърнете или пък да се целунете. Страхотна тръпка! Само лошото беше, че пред някои имаше тарапана, ама пред други – никой.
Колко ти бяха джобните? Имаше ли алтернативни методи за печелене на пари?
Нашите не са ми давали конкретно някаква сума. Питаха ме дали имам пари и като нямах, ми даваха. Не съм се възползвала от тази тяхна практика – даже отказвах да взимам, когато имах. Взимах пари и от баба и дядо, които често ми пращаха. Сурваках по Нова година, разбира се. Имах и касичка. Първият си хонорар изкарах на 13 години от участие в телевизионно предаване за подрастващи.
Кое стихотворение ти беше най-трудно да научиш наизуст?
“К Чаадаеву” от Пушкин. Но пък го знам и до днес цялото.
Първата частна инициатива, която си спомняш, е…
Масовото отваряне на малки магазинчета. Изведнъж мазетата, гаражите и неизползваемите входове на блоковете се превърнаха в бакалии, магазини за безалкохолно, за цигари и сладки неща.
Трудно ли ти беше да преминеш от Другарко към Госпожо в обръщението, спомняш ли си този преход?
Не, никак. Защото майка ми и баща ми използваха обръщението “госпожо” и на мен ми беше естествено. Вкъщи идваше частна учителка по английски. Наричах я “госпожа Вера Калчева”. Но за учителките от училище и до ден днешен ми идва да кажа “другарко”.
Какво си спомняш от военното обучение и бригадите?
От военното – как разглобяваме и сглобяваме Калашников. И как лежим по едни поляни, докато Чернобил е гръмнал, но никой не ни е казал… А от бригадата… Бях в девети клас, когато бяхме на бригада за рози в село Елхово, близо до Стара Загора. Страшен купон беше. Смях, дискотеки вечер в лагера, песни, а сутрин ставане в 4.00 и ходене на полето още от 5.30ч. После работа до обяд и след това следобеден сън и забавления. Изкарахме си страхотно. На всичкото отгоре дойде и гаджето ми да ме види и ни пуснаха в отпуска за четири часа в Стара Загора. Такова вълнение няма как да бъде описано. Както и онзи трепет, който усетих, когато видях жигулата на татко и мама да се носи по пътя към нас. Липсва ми това мама и татко да идват при мен да ме видят.
Мария Касимова-Моасе можете да срещнете на живо във Виена на 15.03.2024, петък, в 19:30 в Impact Hub Vienna, Lindengasse 56, 7. Bezirk.
Билети за “Червена звезда, бл. 28” можете да закупите ТУК.
Повече информация за събитието можете да откриете ТУК.
