14 C
Виена
събота, 27 април, 2024
spot_img
НачалоактуалноЗелената революция в градската архитектура

Зелената революция в градската архитектура

Устойчивото строителство отдавна не е само модерен термин. Докато законодателството се задъхва да догони модерните технологии и нуждите от опазване на климата, зелените практики навлизат все по-широко в градовете и променят строителния бранш.

-- Реклама --

Текст Елица Ценова

Бетон, тухли, цена на квадратен метър, локация. Футуристичен дизайн, стабилна структура, добре оформени пространства. Ако доскоро в описанието на строителството и архитектурата се наблягаше главно на тяхната утилитарна и естетична функция, днес вече има и други фактори, влияещи върху възприемането и използването им. Съвременното строителство трябва да бъде преди всичко устойчиво, а архитектите трябва да съобразят всеки детайл от бъдещата сграда с изискванията за екологичност.

Представете си, че сградите са построени от материали с дълъг живот, които могат да бъдат многократно използвани. Представете си, че тези сгради могат да се ползват пак и пак без да се разрушават, имат системи за създаване и най-вече за съхранение на енергия под тях, тоест имат нулево въздействие върху околната среда. Представете си, че помещенията в тях са подвижни, пасивно охлаждани и отоплявани, а общите части достатъчно светли и просторни, за да живеят всички обитатели комфортно и спокойно. Представете си, че природата е влязла в сградата.

Екологично, икономично и функционално

Дори и все още да ни звучи абстрактно, идеята за зелено устойчиво строителство все повече става част от законодателството на европейските държави. Тези правила бавно променят начина ни живот, както и начина на строителство и отношението ни към сградите.

Зелен покрив или соларни панели не правят автоматично една постройка екологична. Трябва да започнем да гледаме на сградите като на затворен кръг, а не наблягайки на конкретни компоненти, които я правят уж „зелена“, коментира арх. Евгени Гергински.

Според него голямото предизвикателство в бранша е намирането на баланс между това сградите да бъдат екологични, достъпни и да предлагат добри условия за живот. „Устойчивото строителство има за цел да сведе до минимум негативното въздействие върху околната среда като отчита целия жизнен цикъл на сградата – от добива на материала през нейното проектиране и изграждане до текущата ѝ експлоатация и евентуално разрушаване или повторно използване. На практика трябва да държим сметка както за материалите, които избираме, така и за начина, по който работим с тях“, пояснява специалистът.

графика  www.oegni.at

Строителната индустрия поглъща над една трета от всички ресурси, добивани годишно в света. Въпреки строгите регулации и значителния напредък в сферата на преработването на строителните отпадъци, при разрушаването на сградите все още не малка част от тези ценни суровини се изхвърлят направо на сметището. Освен това застроената среда продължава да бъде пряк причинител на замърсяване дълго след като строителството приключи поради емисиите, отделяни в процеса на експлоатацията им, и въздействието им върху земята. Последните данни на Доклада за глобалното състояние на сградите и строителството от 2022 г. показаха, че емисиите на CO2 достигат тревожно високи стойности, което прави декарбонизацията на сектора и възприемането на стратегии за устойчиво строителство спешни приоритети.

Фини терминологични настройки

Макар и с малко по-различно значение, терминът „устойчивост“ се появява още през 18 век и непрекъснато се развива. През последните 30 години на фона на борбата с климатичните промени и мерките за овладяване на вредните емисии във въздуха, дефиницията се прецизира все по-детайлно.

През 1987 г. под устойчиво се разбира това развитие, което задоволява нуждите на настоящето поколение, без да се застрашава способността на бъдещите поколения да задоволяват собствените си потребности и избират своя начин на живот. С годините се добавят нови и нови параметри – премахване на глада и бедността, здраве и благосъстояние, равенство на половете, чиста вода и санитарни възли, достъпна и чиста енергия и др.

Парижкото споразумение от 2015 г, подписано от 193 държави, разписва 17 цели и конкретни планове за постигането им. В днешния взаимосвързан свят трябва да се работи паралелно за осъществяването им, защото няма как да се премахнат гладът и бедността, ако няма храна. За достатъчно храна са нужни не само свободни земи за засаждане на различни видове култури, но и подходящи климатични условия за отглеждането им. Продължавайки така по веригата, достигаме до извода, че сред основните приоритети е и доброто образование.

_______________________________________________________________________

Арх.Евгени Гергински е един от двамата партньори в архитектурно бюро HAWLIK GERGINSKI Architekten ZT GmbH, водещо началото си още от 70-те години на миналия век. Бюрото има филиали в Австрия, Германия и България и в него работят повече от 40 дипломирани инженери и архитекти.

Арх.Гергински е държавно упълномощен и заклет цивилен инженер (staatlich befugter und beeideter Ziviltechniker) и като такъв разполага с правомощия в сферата на недвижимите имоти.

Той е и сертифициран консултант по устойчивост и издаване на удостоверения по устойчиво строителство по схемата на германската DGNB.

Арх.Гергински е представител в Австрия на Организацията за устойчиво развитие на недвижимите имоти, (Botschafter der österreichischen Gesellschaft für nachhaltige Immobilienwirtschaft ÖGNI), както и член на Комитета по устойчивост в Камарата на архитектите. 

За контакти ТУК

________________________________________________________________________

Нови правила

Но какво означава всичко това за застроената среда? Как се променят правилата за проектиране и изграждане на сградите? Според арх. Гергински, за да отговорят на критериите за опазване на климата съвременните сгради от една страна трябва да са устойчиви на природни бедствия като земетресения, екстремни бури, свлачища или градушки. От друга страна те трябва да са построени така, че да не съдържат вредни емисии, което означава, че всеки вложен в тях материал е екологично чист и отново използваем. Архитектите трябва още в процеса на проектиране да предвиждат такива гъвкави конструкции, които позволяват буквално „разглобяване“ на сградата и повторно използване на съставните части. „Очакваме, че новите правила ще оскъпят строителството с около 10% до 20%, но трябва да имаме предвид, че устойчивите сгради са свързани с по-малки разходи за ток, вода, отопление, охлаждане, ремонтни дейности. Също така те запазват стойността си много по-дълго време и дори могат да се разглеждат като склад за материали, носещи един ден пак приходи“, коментира експертът.

От старото – ново

Очаква се през 2027 година да бъдат изработени подробни правила, които ще взимат под внимание оценката на цялостния жизнен цикъл на сградата, но екипът на Hawlik-Gerginski вече прилага иновативни модели строителство в проектите си.

Такъв пример е преустройството на комплекс стари сгради в 15 район на Виена, чиято реализация се очаква да започне през следващата година. Архитектите внимателно са преценили кои елементи от настоящите сгради да бъдат запазени и реставрирани, кои ще бъдат изцяло премахнати и къде ще бъдат изградени нови обекти. Крайният резултат ще бъде мултифункционален комплекс, който ще предлага компактни мезонети за студенти, различни по големина апартаменти, общи пространства за работа, стая за игра на децата, заведения, магазини, гараж. Вътрешният двор ще бъде превърнат в градина с детска площадка и места за отдих и градинарстване, а озеленената фасада ще спомага както за охлаждането на сградата и улицата през топлите месеци, така и за пречистването на въздуха. Цялостната концепция на комплекса се фокусира и върху  социалните фактори, създавайки условия за комфортен и балансиран начин на живот на хора от различни поколения. Ефективна изолация, ТЕЦ, волтаици, въздушни термопомпи, естествени охладителни системи са някои от ключовите характеристики, които повишават енергийната ефикасност и дълготрайността на сградата.

Бъдещето

С няколко щриха арх. Гергински очертава перспективите в бранша: „Устойчивата архитектура не се ограничава само до спестяването на енергия и декарбонизацията. Важен е балансът между екологичните, икономическите и социалните аспекти, който се постига с помощта на нови технологии и оптимизирани процеси. Зелените строителни практики променят традиционното строителство“. Все по-често ще виждаме примери за дървено сглобяемо строителство, при което компонентите се произвеждат извън строителната площадка и се сглобяват на място, което значително намалява строителните отпадъци, потреблението на енергия и времето за строителство, като същевременно позволява по-добър контрол на качеството и подобрена ефективност.

Безспорно е, че ако искаме да живеем качествено и да бъдем отговорни към поколенията, идващи след нас, трябва да се научим бързо да се адаптираме към принципите за опазване на околната среда и климата и да ги прилагаме активно в ежедневието си.

Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.

Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации