Непознатата Виена: Виртуална разходка от летище „Швехат” през рафинерията на OMV до центъра на австрийската столица

4. април 2020 | By | Reply More

Текст Диана Пиперова

В тези нелеки дни светът за всички ни се стесни до дома и всекидневната ни. Даде ни се време да се поспрем,  да надникнем в себе си, да си дадем сметка кое ни е важно, без кое наистина не можем…

Като в игра, в която, когато се каже „стоп“ , всеки застива в позата, в която го е заварила командата, кризата с коронавируса ме остави в България. Не е чудно обаче, че много често по лични и професионални причини „надничам“ към Виена. Въпреки цялата обливаща ни с целенасочена информация медийна среда, ми се иска да си мисля за хубави, цветни неща, които радват душата. Ситуацията не е лесна за никого, не сме свикнали с ограничения, но особено за такива като мен, дето обикновено не ни свърта на едно място и имаме нужда от поне малка доза светски живот, ни остава засега само да наблюдаваме света от виртуалния си „прозорец“. Затова нека отворим този прозорец към любимата ни Виена. За тези, на които още не е позната, своя и любима, още повече.

Летището като начална точка

Откъде да поемем? От летището Швехат, естествено. Оттам тръгва опознавателният тур към Виена за много от нейните гости. Австрийската столица има едно летище и то не е далече, само на 18 километра югоизточно от града. Всяко нещо, дори и най-прозаичното, си има своята история. Така е и с летището.


Трансфер от и до летище Виена


А колко информация носят имената! Ако дадем думата на етимолозите, които търсят произхода им, доста ще трябва да послушаме. За да не ни е лесно, почти винаги има повече от една теория. Летището носи името на разположеното наблизо градче Швехат.

Сега изведнъж ми мина през ума защо пък виенчани не са си кръстили летището на някой именит австриец? Дали, защото най-любимият им, Моцарт, не е австриец (с едно намигване от моя страна). Често градовете, разположени на реки-притоци на Дунава, носят тяхното име – Кремс, Мелк, а и Виена. Точно така е и при  Швехат – през града тече едноименната река. Името ѝ Швехат най-вероятно идва от думата Schwefel, сяра или от глагола stinken, вони. Странно защо ли? Разбира се, има си обяснение. Реката, при все „вонящия“ произход на името си, тече през една прекрасна долина на още по-прекрасната «Виенска гора», обграждаща като зелена диадема Виена. Тази долина, наречена на св. Елена – Хелентал, е свързана с такива велики имена като Бетховен, който е обожавал да се разхожда по прохладните ѝ пътеки, и Наполеон Бонапарт и ако дойде време да разширим кръга на виртуалната ни разходка, непременно ще ви разкажа за нея.

Обратно към сярата. Много просто – красивата долина води към едно живописно градче Баден. Нищо общо с Баден-Баден и Достоевски и за да не го бъркат неавстрийците, се казва Баден край Виена (Baden bei Wien). То горките австрийци имат опит да ги бъркат, по представите на много туристи в Австрия би трябвало да подскачат кенгура. Австрийският Баден е много посещаван курорт заради минералните си извори и то не от днес, а вероятно още от римско време, но това е тема на друга разходка. Забележете, тези извори са най-богатите на сяра и между другото най-горещите в Австрия. В реката Швехат се вливат серни води и затова след Баден тя „вони“ – ето го и обяснението за името на самата река, на града, а оттам и на самото летище.

Историята на летище „Швехат“ започва през май 1938 г., само два месеца след «Аншлуса» (присъединяването на Австрия към Третия райх). На 14 май е направена първата копка в присъствието на Херман Гьоринг. След бомбардировките над Росток през 1942 г. на разположените там Heinkel-Flugzeugwerke, произвеждащи самолети-бомбардировачи за военно-въздушните сили, части от това производство са преместени тук и не е чудно, че през 1944 г. е изграден външен лагер на концентрационния лагер Маутхаузен, в който 2 665 лагерници е трябвало да работят минимум  по дванасесет часа на ден, дори по време на бомбардировките. От този период са останали три хангара и две административни сгради. След края на войната по договорка летището се поема от британските Royal Air Force, нищо че е разположено в съветската зона. За нуждите на съветските власти е отредено старото летище Асперн, открито през 1912 г. като едно от най-модерните тогава в Европа.

Цивилната история на летището Швехат започва през 1946 г. с първите редовни полети, преминава през 1954 г., когато официално е открито новопостроеното виенско летище, за да стигне до наши дни. През него за последната година са минали над 31 млн. пасажери и с право то се смята за основен възел във въздухоплаването към Източна Европа и Близкия Изток, през него летят 74 въздушни компании до 205 цели в 71 държави (данни от 2018).

Напускаме летището и поемаме по „източния“ аутобан А4,

връзката на Австрия с Унгария и Източна Европа.

И магистралите не са от днес, и те си имат история. Идеята за построяване на аутобани се заражда още през двадесетте години на 20-ти век. Като географска посока магистралата А4 води на юг към Зимеринг, любим курорт на изисканото общество и интелигенцитията от края на 19-ти век, днес най-близката ски-дестинация за виенчани. Практически обаче историята на австрийските аутобани започва с речта на Гьоринг дни след „Аншлуса“ , на 26-ти март, в която споменава за планирани в Австрия 1.100 км райхсаутобани. Събитията се развиват бързо. На 7-ми април сам фюрерът, вероятно от пропагандни съображения, а може би и защото «Източната марка» (Ostmark) е все пак неговата родина, прави първата копка за магистрала при Валсерберг, близо до Залцбург.

Аутобанът е проектиран да свързва  Залцбург с Виена и е трябвало да бъде завършен за три години, а на него да работят 15 000 човека. Само че, по известни причини, не е било речено да стане така и в крайна сметка от магистралата е завършена само една отсечка от 16,8 км. Трябва да се признае, че когато строителството е спряно в края на 1941 год., повече от половината подготвителни работи са били вече завършени.

Това отдавна е история, а днес Австрия е на трето място в Европейския съюз по километри аутобан на глава от населението след Кипър и Люксенбург. Като абсолютни цифри – Австрия има  2242 км магистрали и бързи шосета (Schnellstraßen).  За сравнение с две близки като територия и население държави: Унгария – 1 480 км, България – 800 км в експолоатация (при планирани 1 358 км).

Рафинерията

Движейки се към столицата, непременно ще забележите вляво по посока на движението рафинерията Швехат, особено впечатляваща е вечер, защото е ярко осветена.  Само преди две години тя отбеляза 60-годишния си юбилей. Естествено и тя си има история. На това място е имало тухларници. През 1936 г. една нефтена компания (NOVA Öl- und Brennstoffgesellschaft AG), разполагаща с по-малки рафинерии и преработваща нефт от Галичина (до 1918 Галичина е част от Австро-Унгария, сега областта се намира в Полша и Украйна), изкупува парцелите пак с тази цел.

След «Аншлуса» компанията става част от «IG Farben AG“ и в рафинерията започва да се преработва румънски нефт. Към края на войната логично става прицел на ожесточени бомбардировки и над 4 000 бомби падат над нея.  Тези, които американските летци не успеели да изхвърлят над рафинерията, пускали по обратния си път към Виена, който траел около 4-5 минути. Най-вероятно така са пострадали Виенската държавна опера, Бургтеатър и други централни забележителности.

След войната Австрия е окупирана и разделена на четири зони – съветска, американска, британска и френска като рафинерията остава в съветската зона и е възстановена и експлоатирана от Съветския съюз. След подписването на Държавния договор през 1955 г. и изтеглянето на окупационните войски тя става отново австрийска собственост . Строителството на новата рафинерия започва през 1958 г. и  през 1961 г. е пусната в експлоатация. Управлява се от OMV (в превод Управление на австрийските минерални масла), име добре познато в България.

Откъде идва нефтът за преработка? До шейсетте години на миналия век, Австрия е успявала да задоволи нуждите си с добив на местен петрол, особено силно форсирана е била разработката на местни залежи през 30-те години на същия век. Днес Австрия внася най-много нефт от Казахстан, но също така от Русия, Либия, Ирак, Саудитска Арабия и др. Понастоящем рафинерията Швехат има над 700 служители и произвежда бензин, дизел, нафта за отопление, керосин, който по тръбопровод се доставя директно до летището Швехат. Ако прочете на една от сградите  името „Бореалис“, знайте, че това е датски концерн, в който през 1989 г.  OMV влиза с 25% акции.

Ето как неусетно наближихме границите на Виена. Продължението следва.

Диана Пиперова е професионален екскурзовод, създател на страницата „Това е Виена“ във Фейсбук и вече повече от пет години гид на разходките „Непознатата Виена„, организирани от блога на българите в Австрия „Меланж Булгарен“.

За контакти ТУК

Tags: , , ,

Category: Aвстрия, Виена, история, култура, Меланж, Непознатата Виена, пътуване, туризъм

Leave a Reply