Как сертификатът за знание на български език да бъде признат като документ за владеене на чужд език в държавите от ЕС бе сред основните теми на годишната конференция на АБУЧ

31. юли 2019 | By | Reply More

снимка Правителствена информационна служба

Сертификатът за знание на български език да бъде признат като документ за владеене на чужд език в държавите от ЕС – това бе една от основните теми на 12-та годишна конференция на Асоциациата на българските училища в чужбина (АБУЧ), която се проведе от 27 до 28 юли в Пловдив. Съорганизатори на събитието, преминало под надслов „Съхранението на българския език и родовата памет по света – път към Родината”, бяха Министерството на образованието и науката и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“.

Представители на повече от 60 училища от различни краища на света се събраха в Пловдив, за да обсъдят приоритетните си задачи.

Основни акценти

„В последните години постигнахме големи успехи по отношение на образованието на българските деца в чужбина. Голяма част от исканията ни срещнаха разбиране и се осъществиха с подкрепата на държавните институции”, каза специално за Меланж Булгарен д-р Ирина Владикова, председател на АБУЧ и директор на българското училище „Св.св.Кирил и Методий” във Виена.

Работата по признаването на българския език за матурарен в страните от ЕС започна с инициираната от АБУЧ “петицията за малките езици“. Тя беше приета в Европейския парламент и получи препоръчително становище от Съвета на министрите по образование по отношение изучаването на езиците и полагането на изпити по тях в образователните системи на различните държави.


Да подкрепим Петицията за признаване на българския език за матуритарен в държавите-членки на ЕС

Петицията за признаване на българския език за матуритарен в държавите-членки на ЕС влиза за обсъждане в Комисията по петиции на ЕП

Петицията на Асоциацията на българските училища в чужбина влиза в пленарна зала в Страсбург


„Все още говорим за „препоръка”, тъй като в сферата на образованието трудно се постига задължение –всяка европейска страна е автономна в тази област”, каза още д-р Владикова. Тя допълни, че реална цел е сертификатът за знание на български език да се признава като оценка по владеене на един чужд език и да дава привилегия в университет – освобождаване от изучаването на четвърти чужд език. „Защото по-големите деца имат много затруднения – идвайки в чужда държава, те започват да учат местния език, програмите предвиждат още 2-3 чужди езика, а като прибавите и българския – става много трудно. Ако се признава този сертификат, един от тези езици ще може да бъде заменен с български. Много се надяваме, че това ще се случи”. В тази насока трябва да са насочени и дипломатическите усилия на българските политици.

Преходът от средно към висше образование на българските деца, които живеят в чужбина е нов акцент в работата на АБУЧ. Присъстващите се запознаха с новостите в образованието по български език, история и география на България в училищата зад граница. Бяха представени и новите учебни помагала, издадени специално за образователните звена извън пределите на България, като за първи път в тяхната разработка участват и преподаватели от училищата в чужбина. В рамките на конференцията се проведоха и семинари за квалификация на преподавателите.

Българските училища в чужбина като държавна политика

„Най-добре структурираната и най-видимата политика с българските общности в чужбина са неделните училища, но това не е достатъчно. Необходима е цялостна система и приемственост в българското образование по света – от предучилищната възраст до университета, лекторатите по български език и развитието на българистиката.“  Това са думи вицепрезидентката Илияна Йотова, с които тя се обърна към присъстващите на събитието. В този дух са и думите на министъра на образованието Красимир Вълчев в интервю за Дарик радио: „Важно е децата да се чувстват свързани с България и ще стартираме програма за партньорство между училища в България и българските училища в чужбина, която трябва популяризира българското образование и да мотивира тези деца да се завърнат у нас, вече в системата на висшето образование. В тази връзка ще променим и наредбата за прием в държавните висши училища – ще признаваме оценката от зрелостен изпит в другите държави като входна оценка за българските университети, плюс сертификата по български език по европейската езикова рамка. Българските неделни училища съществуват благодарение на желанието на родителите да запазят децата си част от българското езиково и културно пространство.”

Учителите бяха уважени и лично от премиера Бойко Борисов, който присъства на специална пресконференция. Той обяви, че парите за българските училища в чужбина за следващата учебна година ще бъдат увеличени с поне два милиона лева и допълни, че финансирането на образованието е приоритет на правителството.

Проблеми на местна почва

Всички изказвания от страна на външния министър Екатерина Захариева, която също се срещна с представители на АБУЧ, на министъра на образованието, министъра на културата Боил Банев и самия министър-председател сочат, че правителството е готово да оказва пълна подкрепа и съдействие на българските училища зад граница.

Във Виена нещата обаче изглеждат по-различно и на пресконференцията директорката на българското училище „Св.св.Кирил и Методий”  Ирина Владикова сподели, че посланик Иван Сираков е „повел война с училището”. По думите ѝ школото, което е едно от най-старите и големи в чужбина, е застрашено да остане на улицата, тъй като се предвижда да бъде променено предназначението на предоставените само преди година помещения и в тях да започне нов ремонт. Тя изрази съмнение, че на училището ще се намерят други подходящи помещения. „Виена е скъп град и не е по силите ни да намерим помещение, което да приюти 350 деца”, каза Ирина Владикова и заключи, че „това е пътят за разбиване на нашето училище”. В отговор Бойко Борисов бе категоричен, че това няма да се случи. „Със сигурност няма да ви изгони”, каза премиерът.

Запис от пресконференцията може да се види и чуе ТУК (около 30-31 минута)

Министерството на образованието подпомага организационно и финансово общо 356 български неделни училища в чужбина. От тях 205 са включените в Списъка на българските неделни училища в чужбина, а 151 – по Националната програма „Роден език и култура зад граница“. По нея се кандидатства всяка година (бюджет от 1.5 млн. лв.), докато финансирането за училищата в списъка е по-дълготрайно, устойчиво и в по-големи размери – около 9.5 млн. лв. за тази година, освен това при тях има възможност за финансиране на всички допълнителни дейности.

____________

Още по темата:

Ирина Владикова пред BITelevision: Важно е българският да бъде признат за матуритетен език в рамките на ЕС

Ирина Владикова: Доброто владеене на майчиния език е в основата за успешното овладяване на чужди езици

Please follow and like us:

Tags: ,

Category: Oбразование, актуално, България, обучение

Leave a Reply