Историите на една сервитьорка. Обсебване.

20. януари 2019 | By | Reply More

историите на една сервитьорка

Тя е млада. Идва от средноголям български град. Студентка е във Виена. Един ден ще има престижна професия. Сега обаче между лекциите работи като сервитьорка в средностатистическо виенско кафе. Сега е само „една сервитьорка” без име и лице. Между чашите и масите събира хорски истории. Тя е момичето с рентгенови очи, което прониква зад дрехите, претенциите и преструвките и безмилостно телеграфно докладва какво е видяло зад тях. Държи да остане анонимна.

Попитаха ме днес:
– Ей, ти защо работиш като сервитьорка? Толкова ли не можеш да си намериш нещо по-добро?

Мога, помислих си. Но тук за един ден научавам повече за хората, отколкото ти някога ще научиш за цял живот.
Защото „нещо по-добро“ говори повече за теб, отколкото всичките ти титли, пари, значки и придобивки. Защото „добро“ е неизмеримо понятие за трупане на опит, но не и вътре в душата на хората.
Защото целият голям свят се побира всеки ден в едно малко кафене, а целият твой свят се побра в един едничък въпрос. 

– Харесва ми. – отговорих и си изтърсих цигарата върху предразсъдъците му.

Из „Историите на една сервитьорка”

Публикуваме няколко импресии „Историите на една сервитьорка” с изричното съгласие на администратора на страницата във Фейсбук.

ОБСЕБВАНЕ

снимка pixabay

Отдавна не съм ви писала.
Напоследък си мисля за едно определено качество у човека – способността му да се обсебва.
Ето, например, днес от сутринта при мен идват все обсебени.
Едните от кафе,
други от алкохол,
трети, обсебени от човешка ласка, идват да я подушат, защото нямат у дома,
четвърти, обсебени от чуждия живот, наблюдават ли наблюдават, чакат човекът да се препъне, че да го осмеят, и да възвеличат собствения, който диша от чуждия.

И всичките до един обсебени от себе си.
Питат, за да чуят.
Помагат, за да получат.
Отмъщават, защото са били наранени.
И са наранени, защото им е било отмъстено.

Превърнали сме
живота в симбиоза на
его с его.
Една разяждаща симбиоза.

Защото, ако моето его,
и твоето,
и нейното,
и неговото,
и така всички до едно
бяха цветя,
ние отдавна щяхме да сме
изгнили.

Отдавна не съм ви писала.
Сигурно защото
се бях обсебила
от себе си.

С любов,
Една сервитьорка

______________

Още от „Историите на една сервитьорка“

Историите на една сервитьорка

Историите на една сервитьорка. Грешници.

Please follow and like us:

Tags: ,

Category: Меланж

Leave a Reply