„Незнайните образи хорски” и магично-реалистичният свят на Соня Тодорова

26. ноември 2018 | By | Reply More

 

Животът е пълен с тайни – за съществуването на някои знаем и ужасно искаме да разбулим, за други едва се досещаме, но инстиктивно не искаме да научим. Някъде там между тайните се случва и реалният ни живот – подтискащо скучен и монотонен или пък пъстър и енергичен.

Соня Тодорова не се интересува от познатото и затова елегантно ни поднася един по-различен поглед към света. Разказите, събрани в третата й книга „Незнайните образи хорски”, пренасят читателя в един чудат свят, населен с вампири, вещици, животни и разбира се, хора. В някои от историите чудатостите надделяват („Фи от небесните сфери”, „Незнайните образи хорски”), други са до болка реалистични („Дъжд”, „На хубавия син Дунав”). Има и такива като „Вещицата на Витгенщайн”, които директно запращат в света на фантастиката. Най-интересни обаче са тези, в които действието деликатно се плъзга между реалното и магичното („Актрисата и обущарят”, „Вила Самовила”), откривайки безброй възможности за интерпретации. Общото обаче между всички реални и невероятни герои е, че те са чувствителни, търсещи същества, борещи се с емоциите и предизивикателствата, пред които ги изправя животът („Петима на Рожен”, „Невидимият любовник на Ана”).


Код лилав: „Незнайните образи хорски“ на Соня Тодорова пристигат във Виена – книгата ще бъде представена на 7 декември 2018 от 19.00 ч. в БКИ“Дом Витгенщайн“


Сюжетната рамка на разказите е разчупена и винаги е интересно затворена с неочакван и запомнящ се финал. Колкото и цветни и жизнени да са образите, животът е представен по-скоро меланхолично и нежно в неговата уязвимост – любовта е по-скоро страх от липса на любов, самотата не означава самотност, а щастието е не непременно триумфиращ смях.

Езикът на книгата е прецизен и педантично точен към всеки детайл. Може би на места малко по-описателен и бъбрив, но затова пък „Дългата история на едно мълчание” е повече от аскетична откъм  изказ и може би затова особено въздействаща.

„Незнайните образи хорски” е книга, която се чете за удоволствие. Тя е като онези калейдоскопи с безброй цветни стъкълца, които купуваме на панаирите – както и да разбъркаме стъкълцата, винаги се появява нова красива картина. В нея не се предлагат съдбоносни решения и философски рецепти. Леко и увлекателно Соня Тодорова ни показва, че човек живее различни видове живот – понякога магичен, понякога съвсем реалистичен, но винаги в търсене на доброто.

Соня Тодорова в три въпроса:

Колко време ти отне да напишеш книгата?

Около 21 години. Приблизително това е възрастта на най-ранните разкази в книгата – „До другото танго” и „Пушачи”. Някои от историите пък съвпадат по време с по-съществени събития от живота ми – преместването във Виена например („Виенски блус”), или раждането на първото ни дете („Фи от небесните сфери”). Повечето от разказите обаче са писани в последните две-три години, а някои от тях, като „Нощ по релсите” и „Невидимият любовник на Ана”, се появиха буквално в последния момент, след като сборникът беше вече уж готов. За щастие, моята редакторка Таня Джокова е изключително търпелив човек, аз да бях, нямаше да допусна подобни своеволия.

Как съжителстваха през това време в главата ти толкова различни герои и истории?

Не съжителстват. В някакъв смисъл не аз измислям историите и героите си, а те сами се появяват, завземат съзнанието ми. Докато пиша даден разказ аз всъщност живея в него, или той в мен, все едно героят за малко се е настанил в моята глава, натрапил ми е своите мисли и усещания. И от мен се иска само да ги подредя, поизчистя и запиша под формата на завършена история. Така, докато записвах „Вила Самовила” например, измислената песен, която тече като рефрен през целия разказ, буквално ме тормозеше, дълбаеше в мозъка ми, а целият свят наоколо беше изпълнен с вампири. Ако милостиво приемем, че това не е някаква форма на лудост, то може би усещането е сравнимо със сън, или пък с детска игра. От онези, в които човек знае, че там някъде съществува нещо като обективна действителност, в която човекът е примерно Соня, но въпреки това в този момент сънят, или играта, е единственото истинско, реално нещо на този свят.

Мислиш ли вече за нова книга?

Мисля и работя, все още опипващо и несмело, по един голям, пищен, бароков роман, роман-къща, пълен с герои и истории, с музики и крясъци, с драми, приключения и любови и всичко това, след мрежа от спомени, бягства, съжаления и въжделения, се свежда до една тиха, бяла празнота. Но не казвай на никого още, знае ли човек какво ще излезе от тази идея.

Соня Тодорова е родена през 1979 г. в София. Завършила е УАСГ и има докторска степен по висша геодезия от Техническия университет Виена. Автор е на „Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София” (Колибри, 2015) и на романа „Перлите на Ади Ландау” (Колибри, 2016), номиниран за наградите Хеликон 2016 и Перото 2016. Сборникът с разкази „Незнайните образи хорски” (Колибри) е публикуван през 2018. Соня живее във Виена и работи като автор и преводач на свободна практика.

__________________

Още по темата:

Соня Тодорова: Писането на родния език е чудесен активен начин за преодоляване на носталгията

„Перлите на Ади Ландау”, Виена и Соня Тодорова

Please follow and like us:

Tags: , , ,

Category: актуално, книга

Leave a Reply