3 C
Виена
вторник, 29 ноември, 2022
spot_img
НачалоБългарияМилен Миланов, актьор: Изпитваме носталгия, защото имаме памет за нещата, които сме...

Милен Миланов, актьор: Изпитваме носталгия, защото имаме памет за нещата, които сме преживели

-- Реклама --

Актьорът трябва да се отнася с невероятно уважение към публиката и да отстоява професията си

Интервю Елица Ценова

Milen MilanovГ-н Миланов, Вие сте носител на наградата „МаксиМ“ за ролята си на АА в пиесата „Емигранти”. Това прави ли тази роля по-специална за Вас?

Когато започна да репетирам една роля, аз не мисля за нея като за специална. За мен всички роли са еднакво специални. Ролята на АА в пиесата „Емигранти” е знакова въобще в съвременната класическа драматургия, а Славомир Мрожек е един от символите на съвременния театър, сравняван често с Бекет и Йонеско. Ролята е специална заради това, което е написал Мрожек, заради всичко, което сме работили с режисьорката Диана Добрева, с колегата Александър Дойнов и целия екип. Разбира се, много се радвам на наградата „МаксиМ“ и тя е наистина специална, защото това е награда от колеги за колеги, а това е огромно признание.

Бихте ли ни представили Вашия герой в „Емигранти“?

В „Емигранти” играя професор, но той не е типичният образ на замисления, бавен, леко отнесен интелектуалец, а е доста екстремен. АА носи всички белези на човек с развита духовност – той е раним, саркастичен, ироничен и води непрекъсната битка с  посредствеността – както с посредствеността на битието, така и с посредствеността на човека срещу него.

Пиесата поставя изключително важния въпрос за това как живеем живота си. Дали сме обикновени консуматори на случващото се около нас или сме осмислящи хора. Според мен, високото предназначение на човек е духовното му израстване, търсеното на духовните ценности. А затова не е нужно висше образование, а чувствителностт към света и хората. Един обикновен селскостопански работник може да носи повече духовност и  смисленост от един университетски професор.

Промени ли се за българина  значението на думата „емигрант” през последните 20 години?

Пиесата е писана преди падането на Желязната завеса и в нея се срещат политически и икономически емигрант, тоест винаги е имало два типа емигранти – такива, които бягат от обкръжаващата ги действителност, защото се задушават, и такива, които не си харесват битието и търсят по-добър живот. Не смятам, че емигрантството не се е променило много през последните години. Но сега вече хората могат да напускат страната си без тази тяхна стъпка да има последици и за техните близки, без да има репресии. Сега обстановката е друга, но големият въпрос е как емигрантсвото се отразява на самия човек.

Режисьорката Диана Добрева споделя, че акцентът в пиесата е върху вътрешното емигрантство, което вече се превръща в начин на живот. Защо много хора се затварят в себе си дори, когато напуснат страната си?

Вътрешен емигрант е човек, който не харесва самото общество и се стреми да избяга от него. Това, което прави хората по-висши същества, е именно стремежът към съвършенство, към по-добро, към по-красиво. Вътрешното емигрантство е винаги осъзнато и това е, според мен, градивно състояние. Много голяма част от хората в България, включително и аз самият, са емигранти в собствената си родина и това е тяхно съзнателно решение. В обществото винаги има една средна чувствителност, един среден сегмент като обобщение на общата компетентност и когато човек се стреми да достигне до по-висш сегмент, по-високо ниво, той се превръща във вътрешен емигрант. Сигурен съм, че и много хора, които са напуснали родината си и живеят в друга държава, се чувстват вътрешни емигранти и на новото място, защото все така остават недоволни и се стремят към по-съвършеното.

Милен Миланов в ролята на интелектуалеца АА в пиесата "Емигранти"
Милен Миланов в ролята на интелектуалеца АА в пиесата „Емигранти“

Нелечима болест ли е носталгията?

Аз съм от Варна, но от дълги години живея в София. Въпреки че често пътувам до родния си град, не рядко изпитвам носталгия към морето, къщата, приятелите там. Нормално е тези, които са напуснали родината си, също да изпитват носталгия към любимите места и хора. Днес разполагаме с технологии, които ни позвоялват да се видим и чуем по няколко пъти на ден, но при все това, не можем да се докоснем. Така носталгията става по-мека, по-поносима, но едва ли се преодолява. Носталгията е мрачно, но хубаво чувство – тя е вид памет. Изпитваме носталгия, защото имаме памет за определени неща, които сме преживели. Нормално е чувствителният човек да изпитва носталгия, но сигурно има и хора, за които това чувство е непознато.

Забелязал съм, че хората възприемат родината или като мястото, където са погребали майки, бащи, или като място, където са се родили техните деца и внуци. Двете възприятия не се елиминират взаимно, всички зависи от възприятията на човек, от неговата чувствителност и поглед към света.

Темата за свободата присъства активно в разговара на двамата герои. Възможна ли е пълна свобода?

Всички човешки действия са продиктувани от личното усещане за свобода. Въпросът  не е колко свобода ти дават, а колко свобода можеш да поемеш, да реализираш, за да усъвършенстваш себе си и да помогнеш на другите. Истински свободният човек през цялото време се чувства ограничен, защото се стреми към повече. Робът, нямам предвид познатите ни от ранната история роби, се чувства свободен, защото никога не е имал усещане за свобода. Свободен е този, който не е доволен, който иска да променя нещата около себе си.

Актьорите Милен Миланов и Александър Дойнов се првъплъщават в образите на интелектуалеца и простака в пиесата "Емигранти"
Актьорите Милен Миланов и Александър Дойнов се првъплъщават в образите на интелектуалеца и простака в пиесата „Емигранти“

Българите в Австрия ще имат възможност първи да гледат постановката „Емигранти” зад граница. Какви са Вашите очаквания за срещата с тукашната публика?

Свикнал съм да имам ангажименти, а не очаквания. Нямам никакви притеснения за представленията в Австрия. Човек не прави нещата добре само заради резултата, а просто, защото не може по друг начин.

След Австрия пиесата „Емигранти” ще бъде играна и в Братислава, в Испания, в Лондон. Това е една много сериозна постановка, но не е скучна, в нея има много екстремни моменти, много ярки и значими неща. Режисьорката Диана Добрева е носител на редица престижни национални и международни награди, Александър Дойнов е великолепен актьор, Нина Пашова е изключителен сценограф, въобще целият ни екип е формиран от доказани професионалисти.

Ние пристигаме с декора, осветлението, костюмите, озвучаването от София. Мога да уверя публиката, че в Австрия ще видят постановката такава, каквато се поставя и на софийската сцена. Може би ще липсват някои малки детайли, но те ще са видими само хората от екипа. Ние не принизяваме качеството и не правим компромиси. Актьорът трябва да се отнася с невероятно уважение към публиката, защото от  тази връзка се поражада и себеуважението му. Трябва да отстояваме професията си.

Очаквам, че публиката в Австрия ще бъде прекрасна и съм сигурен, че ще ни приеме добре.

 

Milen MilanovВизитка: Актьорът Милен Ниланов е съосновател и председател на Надзорния съвет на фондация „А’Аскеер”, а от 2002 г. е председател на фондацията, която раздава най-престижните театрални награди в България. През 2015 г. получава наградата „МаксиМ” за постижения в театралното изкуство, категория „Водеща мъжка роля”за  АА в пиесата „Емигранти”, режисьор Диана Добрева, Театър „Българска армия”.

Милен Миланов е роден във Варна.

През 1977 г.  завършва класа по Актьорско майсторство на проф.Кръстьо Мирски във ВИТИЗ. Изиграл е десетки роли в легендарни спектакли на режисьорите Любен Гройс /на когото е асистент-режисьор на постановката „Медея“ и с когото работи, до преждевременната му кончина, над ролята на Хамлет по уникалния Гройсов превод на Шекспировата пиеса/, Иван Добчев, Юлия Огнянова, Леон Даниел, Крикор Азарян, Асен Шопов, Маргарита Младенова, Красимир Спасов, Николай Ламбрев и др. Бил е актьор в Пловдивския театър „Н.О.Масалитинов“, а от 1979 г. е актьор в Театър „Българска армия“.

Завършил е и „ Икономика, организация и управление на културата” в УНСС (1992).

 
На 26 (вторник) и 27 (сряда) януари пиесата „Емигранти“ може да бъде гледана и на сцената на БКИ“Дом Витгенщайн“ във Виена.

„ЕМИГРАНТИ“ от Славомир Мрожек

emigrantiПостановка на театър „Българска армия“

постановка: Диана Добрева

сценография: Нина Пашова

музика: Петя Диманова

в ролите: Милен Миланов и Александър Дойнов

 

КОГА:  26 януари /вторник/ 2016 г. ,19.00 ч. и

27 януари /сряда/ 2016 г., 19.00 ч.

КЪДЕ: Зала № 1 на галерия „Партер“, БКИ „Дом Витгенщайн“

Цена на билетите: 18 € и 15 € (за студенти)

Parkgasse 18, 1030 Wien, tel. +43 1  713 31 64 13

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации