Светлина и символи в картините на пловдивския художник Вълчан Петров

16. май 2018 | By | Reply More

Вълчан Петров, снимка Melange Bulgaren

Текст Елица Ценова

Намирам  Вълчан Петров облегнат на рояла в галерия Партер в БКИ”Дом Витгенщайн”. Изглежда унесен в мислите си, спокоен и достолепен с дългата сива брада. От стените греят неговите картини от изложбата „Корените на България”. Те поразяват с богатството на цветове, с особения фин рисунък и фантастични сюжети, свързващи по необикновен начин земното и небесното.

Когато ме вижда, художникът се оживява, усмихва се и очите му светват. Преди да съм извадила списъка с предварително подготвени въпроси, той ме повежда към картините. Разговорът върви леко, сякаш се познаваме от години и довчера сме обсъждали митологията на Древна Гърция и християнските символи. Вълчан Петров говори много тихо, но живо и увлекателно. Разказва ми историята на всяка картина, пред която спираме и търпеливо отговаря на въпросите ми. „Народ без корен е като дърво без корен – няма нужните жизнени сокове и лесно може да се претопи. А България е древна страна, ето, повече от 1 300 години тя носи едно и също име. Трябва да познаваме корените си и да имаме самочувствието на голям народ”, обяснява той заглавието на изложбата си във Виена.

Ярките наситени цветове винаги са били отличителен белег на картините на художника. Още преди да е разпознал многобройните фигури в композицията, човек вече е потънал в ярките багри, излъчващи светлина и тържество. Вълчан Петров има свое обяснение. „Господ ми е дал сетива за цветното, за нюансите на баграта и аз ги използвам, за да предавам емоции. Голяма част от въздейстието на една картина идва от нейните цветове”. Тук емоциите сякаш преливат извън платното и заливат рамката, която отдавна е загубила ограничителното си значение и се е превърнала в част от картината.

„Аз  не съм революционен, а по-скоро еволюционен художник. Работя бавно и постепенно откривам нови неща, усъвършенствам стари технологични умения. Творя в много жанрове с изключително много материали. Имам реализирани мозайки, витраж, стенописи, а в свободното си време – изящна живопис. Работя с камъни, с метал, с дърво, с керамика, с маслени и акрилни бои”, разказва майсторът докато вървим към поредната картина. „Майката природа” изобилства от символи – тук са мъжкото и женското начало, доброто и злото, плодородието, зачатието и израстването”. Художникът усъвършенства своят символика през годините и днес вече рисува чрез своя собствена азбука, в която всеки образ има своето дълбоко значение: „Рибата е символ на чистота – щом плува в реаката, значи това място е чисто”, разяснява значенията на образите майсторът и допълва: „Вярвам, че призванието на твореца е да “очовечи” божествеността, за да стане тя достъпна за сърцето и разума на всеки един човек, който пребивава на Майката Земя”.

Художникът пред картината „Майката природа“, снимка Melange Bulgaren

Вълчан Петров има особено възприятие за Бог и Вселена. Някои от картините му са близки до икони, но въпреки чисто християнските символи, в тях все остава една особена езическа жизненост. Той вярва, че Бог е един – космически и безкраен като времето и пространството разум. „Всички ние сме носители на така наречената „душа“, която е изтъкана от много фина енергия, невидима за нас. Всеки един от нас е като Божи син, като Божа дъщеря и същевременно тялото ни е като храм, в който пребивава душата ни. Една от важните ни грижи трябва да бъде първо да почистим храма си от лоши помисли, от мръсни енергии”.

Художник иска с изкуството си да спомогне за възстановяване на хармонията между духовното и материалното, между душата и тялото, в смисъла, който древните елини са въплътили в израза „Здрав дух в здраво тяло”. „Картините въздействат на хората. Виждал съм хора, които плачат пред тях и хора, които замлъкват и се замислят. Изкуството е бавна медиа. То действа индиректно, бавно, но сигурно”, убеден е Вълчан Петров.

В залата влизат хора, чиято първа реакция е да ахнат. Да, цветовете въздействат емоционално. Художникът се усмихва и тръгва към тях.

Дълго след като сме се разделили картините му продължават да греят в мен – малки слънца, донесли снопчета въпроси, шепа радост и усмивки. Дори да не разчета всички символи, скрити в платното, ще запазя онова хубаво усещане за хармония, което струи от тях.

 

Изложбата „Корените на България” може да се види в Галерия Партер на БКИ „Дом Витгенщайн” до 30 май.

Повече за Вълчан Петров може да намерите ТУК

________________

Още по темата:

За буквите, Мики Маус и Прасето на Кийт Харинг

 

 

Category: актуално, изкуство, изложба, култура

Leave a Reply