Защо е важно този референдум да успее?

23. Oktober 2015 | By | Reply More

Ако този рефендум се провали, скоро никой няма да си прави труда да ни пита за каквото и да било

Текст Елица Ценова

elektronno glasuwaneЦелият политически дебат около предстоящия референдум показа колко голям е дефицитът на доверие от страна на хората към държавата като цяло и колко силно е желанието на политиците да запазят властта си и статуквото, недопускайки новости в политическата система. А новостите в случая са две – всенародното допитване и електронното гласуване.

Фактът, че този референдум е едва вторият в най-новата българска история, е показателен за страха на политиците от пряката демокрация. Ако на 25 октомври хората масово участват в допитването, ще бъде даден ясен знак, че всички ние имаме нужда да бъдем питани, да усетим, че сме реални участници във взимането на решение и няма да позволим на захапалите властта да ни пренебрегват.

Дебатът за рефендума бе сведен само и единствено до аргумента, че електронното гласуване ще отприщи манипулациите на вота и ще увеличи броя на купените гласове.  Докато всяка предизборна кампания у нас започва с предупреждението, че „купуването и продаването на гласове е престъпление“, няма как да говорим за честни и демократични избори. Защото всички избори у нас през последните години по презумция се приемат за манипулирани и нечестни. Защото те са с мирис на десетолевки и кебапчета.

И проблемът не е в това, че хората продават гласа – за някои 10 лева са много пари. Проблемът е, че има търсене на гласове и партиите наддават.

Докато има кой да купува гласове, начинът на гласуване е без значение.

И привърженици, и противници на електронното гласуване изброяват по поне 10 причини в едната и другата насока. В тази надпревара забравяме да кажем как да направим така, че българското общество да излезе от дълбоката криза на доверието, обхванала основите на обществено-политическия ни живот. Защото доверието не се отнася само до начина на гласуване, а засяга всеки един аспект от съществуването ни като граждани на тази държава. За нас първата реакция, първата мисъл е, че някой търг, сделка, избор и т.н са станали „по втория начин”, защото изначално не можем да допуснем, че нещата могат да се случват и без да се налагат манипулации. Докато няма осъдени политици и висши държавни служители за корупция, докато не се пресече порочната практика за купуване на гласове, винаги ще има съмнения в честността на вота.

В Австрия, както и в много други държави по света, може да се гласува по пощата. Пликовете и бюлетините се заявяват предварително срещу данни от документа за самоличност, попълват се и се изпращат обратно. Никой не контролира кой, как, къде и в каква компания е попълнил бюлетината. Коректността на пощите не подлежи на съмнение. Наскоро във Виена се проведоха едни от най-оспорваните избори за кмет. Предизборната кампания беше много нервна, проблемите около бежанците доминираха, разменяха се предизборни удари под кръста, но темата за купуването на гласове не присъстваше в разговорите и предизборните дебати. Тук в центъра стои борбата за спечелването на реални гласове, а не тяхното купуване.

Този референдум е изключително важен за българите в чужбина, защото може да предреши тяхното място и роля в управлението на страната.

Може би мнозина си спомнят, че само до преди няколко години за откриването на избирателна секция извън посолството бяха необходими 100 заявления. След  дълга борба, този брой бе намален до 40. Само това облекчение в организацията на изборите, доведе до голямо повишение на избирателната активност като днес сънародниците ни зад граница могат да гласуват в 312 секции в 45 държави по света. В последните години все по-актуална стана и темата за обособяването на отделен избирателен район „чужбина“ и по-активното влизане на българите, живеещи навън, в управлението на страната. Всяка една стъпка в тази посока е извървяна мъчително бавно и трудно, защото всяко правителство се е противопоставяло на това, българите зад граница да могат да гласуват по-активно. Причините са ясни – всеки се страхува от гласа на хората, които не може да купи и манипулира. Ако този референдум не успее, целият политически дебат за участието на сънародниците зад граница в обществено-политичекия живот ще се неглежира за години напред. Да не говорим, че самите те ще бъдат разочаровани и нищо чудно съвсем да се отдръпнат от родината си. Нищо, че те са най-големия чуждестранен инвеститор, наливайки милиони в икономиката на страната.

buletina

А що се отнася до ДПС. Само един пример. През 2014 г. с подписите на българските турци бе открита избирателна секция във Винер Нойщад. Повече за ситуацията тогава може да прочетете ТУК. Сега хората там имат възможност да гласуват без да се налага да пътуват до Виена. За всички избори по чужбина тръгват представители на ДПС, за да агитират, организират и попълват заявления. Ахмед Доган го каза още навремето – щом урните дават властта, трябва да направим така, че хората да стигнат до тях. Някой спомня ли кога за последно роден политик, без значение от коя партия, се е обърнал със специално послание към българите зад граница? Аз не.

Вместо да търсим начини да ограничим възможностите за гласуване, защото видители гласовете от Турция са много, нека дадем възможност на повече хора да упражняват конституционно гарантираното им право на глас. Ако искаме да се противопоставим на заливащат ни политическа мимикрия и безсилие и да покажем, че можем да бъдем гражданско общество, в неделя ще излезем и ще гласуваме.

Защото, ако този рефендум се провали, скоро никой няма да си прави труда да ни пита за каквото и да било.

Адреси на избирателните секции в Австрия:

Референдум 2015 версия 1

 

_____________________

Още по темата:

Референдум 2015: Как да участваме в гласуването? Адреси на избирателните секции в Австрия

Референдум по време на избори

Аргументи „ЗА“ и „ПРОТИВ“ електронното галсуване

Има нещо гнило в тия избори: Кой ще гласува в избирателните секции в Брегенц и Винер Нойщад?

 

Category: Бизнес, закони и политика, България, закони, избори, политика

Leave a Reply