Да излезеш от училище с професия

10. Februar 2014 | By | Reply More

Дуалната система на образование помага за изграждането на полезни квалифициарни кадри с бъдеще на трудовия пазар

 

jobСредното ниво на младежката безработица в Европейския съюз е 23,2%. На този фон Австрия е сред отличниците и въпреки покачването от 3,5% през януари 2014 г., страната регистрира 51 977 младежи под 25 години без работа. В България 1/3 от младите хора са без трудова заетост. Нещо повече – 17,5% никога не са започвали работа.

В същото време голяма част от западните фирми, отворили фабрики и цехове в страната, страдат от липса на професионално подготвени кадри. Някои от тях като „Либхер” в Пловдив или шивашката фирма „Пирин Текст” край Гоце Делечев са създали собствени центрове за обучение на работници.

Вече повече от година в България активно се обсъждат възможностите за въвеждане на дуалната система на обучение, която да поддържа връзка между държавата и бизнеса и да подготвя кадри, необходими и търсени на трудовия пазар. Австрия е една от държавите, наред с Германия и Щвейцария, чийто опит може да служи за пример.

Между класната стая и завода

Така наречената дуална система е до голяма степен гръбнакът на австрийската икономика и осигурява добре подготовени професионални кадри в сферата на услугите и производството. От нейните предимства се възползват около 40% от завършващите 9-годишното задължително образование младежи. 40 000 предприятия предлагат материална база за обучение  в 242 официално признати професии. Характерен белег на системата е, че обучението е разделено между училището и предприятието. По-голямата част от времето (80%) учениците прекарват в получаването на конкретни практически знания и  умения, а останалите 20% са посветени на теоретични занимания в училище, свързани с изучавания занаят. В зависимост от конкретните изисквания за придобиваната професия обучението може да трае от 2 до 4 години и завършва с полагането на практически изпит пред комисия от експерти.

P1100105

Редуването на теория и практика създава разнообразие в образователния процес и повишава мотивацията, защото учениците веднага виждат практическото приложение на наученото. Работейки в реална работна среда те имат възможност да използват модерната техника на предприятията, вместо често пъти морално остарелите машини в училищата. По време на стажа младежите се интегрират директно в производството, работят на различни позиции и опознават особеностите на работа в отделните цехове и отдели. След завършването си те са готови веднага да започнат работа, без да се губи време за допълнителна подготовка. Тези предимства на системата отдавна са оценени от държавата и бизнеса, които си поделят финансирането на професионалното образование. Подкрепа оказват и други организации, ангажирани с развитието на икономиката на страната и пазара на труда. Така например Австрийската икономическа камара проверява готовността на бизнеса да наема стажанти и регистрира всички стажантски договори.

Инвестиция в бъдещето

Според изследване на Аrbeitskammer издръжката на един обучаващ се (Lehrling) струва около 12 000 евро годишно. Сумата включва парите за образование в училище, покривани от държавата, и разходите по стажа, включително и възнаграждението на чираците, заплащани от предприятията. Фирмите рядко възприемат тези разходи като финансова тежест. От една страна, с работата си младежите реално помагат за увеличаване на производството, а от друга, за компанииите е ясно, че по този начин те инвестират в бъдещите си кадри. Не малка е и ролята на държавата, която подкрепя и стимулира финансово фирмите, осигуряващи места за стажанти. „За всички е ясно, че е по-добре да се инвестират пари в образование, отколкото да се изплащат помощи за безработни.”, коментира Маг. Волфганг Бамберг от организацията „Jugend am Werk”. Тя е създадена още в началото на 50-те години и се грижи за осигуряването на професионална квалификация на младежите от всички социални словеве. Там на занаят могат да се научат и младежи, които не са успели да завършат образованието си или да си намерят място като обучаващи се в някое предприятие.

В Lehrbetrieb Technologiezentrum в 21-ви район на Виена

В Lehrbetrieb Technologiezentrum в 21-ви район на Виена

Професионални възможности за всички

Организацията разполага с шест професионални центъра във Виена, които годишно предлагат практическо образование на около 1 500 младежи в различни области – технически професии (електро и машинни техници), бояджии, дърводелци, градинари, готвачи, сервитьори и др. Организацията работи в тясно сътрудничество с AMS и при необходимост може да предложи интензивни курсове и за други професии.

Lehrbetrieb Technologiezentrum е един от центровете в австрийската столица, където 29 квалифицирани работници обучават около 350 младежи. Едновременно с това те посещават и професионално училище и накрая имат възможност да положат практически изпит в работилниците на центъра.

„Между 55 и 60% от завършващите курсовете в „Jugend am Werk” успяват да си намерят работа”, разказва Волфганг Бамберг. На съвременния динамичен пазар на труда е трудно да се предвиди колко и какви кадри ще са необходими след 2 или 3 години и често младежите са затруднени каква специалност да изберат. Друга трудност пред тях е намаляващия брой на места за някои професии, тъй като много от предприятията са изнесли производствата си в други държави.

Г-н Ертъл показва дърводелския цех в Lehrbetrieb-Technologiezentrum

Г-н Ертъл показва дърводелския цех в Lehrbetrieb-Technologiezentrum

Мустафа е в центъра вече втора година и учи за дърводелец. Получава по 290 евро на месец и се надява да си намери практика във фирма, която след това да сключи постоянен договор с него. „Той е сред най-старателните ми ученици и упорито се готви за практическия изпит”, споделя наставникът му г-н Ертъл.

В отдела по текстил момичета се учат да създават всякакви модели на дрехи. Изпитът за получаване на квалификация трае 7 часа и те трябва да покажат умения за кроене и ушиване на различни части на дрехата. Бъдещите планове на девойките са свързани с работа като кроячки и шивачки в текстилни предприятия, а някои мислят да продължат образованието си. Мариана с въодушевление разказва за две съученички, които почти веднага след завършването си започнали работа в магазин от веригата Peek&Cloppenburg, където имали нужда от хора с шивашки умения за преправяне на дрехи.

В шивашкия цех

В шивашкия цех

„Намирането на работа зависи в голяма степен от упоритостта на стажантите и техните умения. Който иска – успява.”, категоричен е Гералд Блашке, ръководител на центъра.

Дуалната система, която подготвя младежите за трудовия пазар, давайки им квалификация за конкретна професия, е ефективна мярка в борбата с безработицата и е добър пример за връзка между бизнеса и образованието. В момента в България 136 283 ученици се обучават в 457-те професионални гимназии. Те искат да учат икономика, финанси, готварство и хотелиерстов. На трудовия пазар има глад за техници, монтьори, заварчици, шлосери, водопроводчици.

Ако професионалното образование в страната ни най-после не се реформира и не се приемат отлежаващите с години промени в съответния закон, делът на безработните младежи без образование и квалификация ще продължава да расте.

________________

Още по темата:

Обмяна на опит и добри практики в социалната сфера

 

Category: Aвстрия, бизнес, България, закони, икономика, образование, обучение, пазар на труда, работа

Leave a Reply