Защо Бойко Борисов се разходи до Виена?

17. март 2021 | By | Reply More

Старата идея за преразглеждане на механизма за разпределение на ваксините в ЕС бе подета на нов глас от шест лидери на европейски държави, които имат спешна нужда от изтупване на имиджа

Какво обединява българския премиер Бойко Борисов, австрийския канцлер Себастиан Курц, министър-председателите на Чехия Андрей Бабиш и на Словения Янец Янша и техните колеги от Латвия Кришянис Каринш и Хърватска Андрей Пленкович? Всички те внезапно се оказаха недоволни от механизма за разпределение на ваксините в ЕС. Или по-скоро петимата лидери на източни държави приеха поканата на канцлера на „държава в сърцето на Европа” заедно да поискат от ЕК да намери нов справедлив начин за доставка на ваксини. Във вторник те проведоха среща във Виена (някои присъстваха лично, други само онлайн), на която повториха всичко, което вече си бяха казали през уикенда по телефона.

Курц открива, че има нещо гнило

Темата за разпределението на ваксините в рамките на ЕС бе повдигната от Курц в петък миналата седмица. На специална пресконференция канцлерът обвини ЕС, че държавите-членки не получават справедливо количество от ваксините, което води до неравномерно напредване в процеса на имунизация. Докато България и Латвия разполагат с много по-малко ваксини спрямо броя на населението, държави като Малта получават в пъти повече дози. Според Курц голяма част от количествата ваксини са разпределени от ЕК на нещо като „базар”, което е несправедливо и нарушава принципа за европейска солидарност.

Канцлерът веднага успя да привлече и съмишленици за поредната си битка срещу Брюксел. В случая сред тях удобно се оказа и Бойко Борисов, премиер на една от държавите с най-бавен темп на ваксинация (Чехия, Хърватска и Латвия са едни гърди пред нас).

 Австрия погледната отвътре

Себастиан Курц откри проблем и за пореден път се опита да прехвърли вината за него навън. В момента нивото на одобрение на политиката му е изключително ниско, доверието в него спада, а темпът на ваксиниране е бавен. Той имаше нужда от политическа акция, с която отново да влезе в ролята на „спасител” и „защитник на слабите”. Както пише германският вестник FAZ „След като отправи тези обвинения, Курц явно очакваше потупване по рамото от държави като България и Хърватска, тъй като по собствените му думи Австрия не понася негативи от това несправедливо разпределение на ваксините”.


Ковид-19: Доверието на австрийците в политиката на правителството продължава да спада


Във вътрешно-политически план действията на Курц  доведоха до напрежение с коалиционния партньор и по-конкретно със здравното министерство и зеления Рудолф Аншобер. В резултат на конфликта координаторът на Австрия за разпределението на ваксините в Брюксел Клеменс Мартин Ауер напусна поста си още в понеделник. Той се оказа виновен затова, че не е уведомил страната си за възможността да бъдат закупени още 100 000 броя от BionTech/Pfeizer и е взел еднолично решение.

Опозиционните партии SPÖ и NEOS изразиха недоумение от поведението на канцлера и припомниха факти от предходните месеци, показващи, че той и трябвало да е напълно наясно с приетия от всички 27 държави механизъм за доставка на ваксини. Според тях политическата отговорност за ситуацията е в полето на канцлера, здравния и финансовия министър.

Отговор на Европейската комисия на писмото на шестимата премиери, в което те настояват да се гарантира, че всички държави членки, големи или малки, имат равен достъп до ваксините.

„Разпределянето на дози ваксини съгласно предварителните споразумения за покупка следва прозрачен процес. Комисията е съгласна с последните изявления на няколко държави -членки, че най-справедливото решение за разпределяне на дози ваксини е въз основа на pro rata пропорционално население на всяка държава членка. Това е решението, което комисията предложи за всички споразумения за предварителни покупки. Това е справедливо решение, тъй като вирусът заразява еднакво навсякъде във всички части на ЕС.

Държавите членки решиха да се отклонят от предложението на комисията, като добавят гъвкавост, която позволява да се постигне съгласие за различно разпределение на дозите, като се вземат предвид епидемиологичната ситуация и нуждите от ваксинация на всяка държава. Съгласно тази система, ако държава -членка реши да не използва pro rata (пропорционално разпределеното ѝ), дозите се преразпределят между останалите заинтересовани държави членки.

Държавите-членки са използвали тази система, за да модифицират pro rata (пропорционалното) разпределение, предложено от комисията съгласно всичките шест договора за предварително закупуване.

Държавите -членки следва да постигнат  споразумение, ако искат  да се върнат към pro rata (пропорционалната) основа.“

Вие сами си избрахте и гласувахте системата, от която сега се оплаквате, но ние сме готови отново да разговаряме. Така най-общо може да се преведе отговорът на Брюксел. Разлики в темпа на ваксинация има, но те не се дължат на ЕС, а на решенията на отделните държави-членки. И още нещо – ЕС има готовност да промени този механизъм.

 

Тъжната статистика за България

Седмици преди новите парламентарни избори България е с почти срината здравна система и напълно провалена имунизационна програма. Премиерът отдавна е преминал на мобилен офис и прекарва повечето време в джипката си, сипейки еднолични решения.

Положението на България в конкретния случай е много добре представено от австрийския вестник „Ди Пресе”. „Едва 4,4% от населението на България има поне една доза от ваксините (данни към 11 март). Това особено тревожно състояние е лоша вест за министър-председателя Бойко Борисов, който на 4 април ще се явява на парламентарни избори. Причината за това неприятно положение е бързо откриваема: още в началото на европейската имунизационна кампания българското правителство реши да се откаже от ваксините на BionTech/Pfizer и Moderna и да заложи на продукта на Astra Zeneca. За това има две причини. Първо това е най-евтината ваксина (към момента на договаряне една доза от тази ваксина е струвала 1,78 евро, BionTech/Pfizer  – 12,00 евро и Moderna – 14,70 евро. България е една от най-бедните страни в ЕС и всяко евро е важно за здравната система. Втората причина е свързана с логистиката, тъй като препаратът на Astra Zeneca не изисква съхранение в специални хладилни камери. Липсата на доставки от компанията засяга особено тежко България”.

Темп на ваксинаци към 11 март 2021, източник Our World in Data

Според договорените правила на всяка държава се полага квота от общите поръчки в съответствие с населението ѝ. Квотата за България е 1,55%. В съответствие с нея на България са се падали над 35 милиона дози от ваксините срещу COVID-19 на Pfizer/BioNTech, Moderna, AstraZeneca, Johnson and Johnson, CureVac и Sanofi. Тук премиерът е прав да твърди, че България е поръчала от всички ваксини. И ето го голямото „но”, с което трябва да продължи изречението. България обаче е договори три пъти по-малко и ще получи около 12 милиона дози ваксини от пет фирми производители (Pfizer/BioNTech, Moderna, AstraZeneca, Johnson and Johnson и CureVac). Това сочат данните на здравното министерство, цитирани от Свободна Европа. Така за страната остават три пъти по-малко от полагащите ѝ се дози.

Много шум за стара идея

След срещата четирима от лидери дадоха пресконференция, на която за пореден път Курц подчерта необходимостта от намирането на подходящ коригиращ механизъм, така че разпределението на ваксините да е справедливо. В същото време никой от участниците не предложи конкретна идея как да се постигне равенството, а Курц не даде конкретен отговор на журналист от АПА дали Австрия би се отказала от свой дял ваксини, за да подпомогне нуждаещите се държави.

Всъщност идеята за преразглеждане на механизма за разпределение на ваксините не е нова. Още в края на февруари френският президент Еманюел Макрон заговори за проблема: „Някои държави не поръчват изцяло полагащите им се количества, а след това се връщат да ги искат”. Тогава той призова Европейската комисия да разработи нов механизъм за дистрибутиране на ваксините и поясни, че страната му е готова да „посрещне отговорностите” и да „бъде солидарна” със съседите си, които имат нужда от допълнителни дози ваксини. Макрон обяви пред Euronews, че Франция е готова да пренасочи до средата на март 100 000 ваксини към Чехия.

Сред непоръчалите изцяло полагащите им се ваксини е и Австрия. През ноември при сключването на новия договор с Pfizer/BioNTech ЕС е имал на разположение 200 млн. дози от ваксината, от които 2% или 4 млн. се полагат на алпийската република. Страната обаче е поръчала 3,5 млн, тоест с 500 000 по-малко. Като се има предвид забавянето на доставките от AstraZeneca, логично е при този механизъм на разпределение, държавите, заложили на Pfizer/BioNTech, да получават повече ваксини и да напредват с по-бързи темпове.

По същото време в Брюксел

„Няколко пъти заявявахме, че се надпреварваме с времето и затова ваксинирането е важно за намаляване броя на заразените. Наясно сме с предизвикателствата около производството и доставянето на ваксините, но препоръчваме на страните-членки да купуват всички налични дози. Защото в момента виждаме, че страните купуват между 50% и 100% от полагащите им се количества.“

Това са думи на еврокомисарката по здравеопазване Стела Кириакуди на вчерашната пресконференция в Брюксел. Тя не спомена писмото на групата държави, нито пък срещата във Виена.

Сравнение на темповете на ваксинация в Малта, Австрия и България, източник Our World in Data

Предстои видеоконференция с Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен, на която шестте държави ще представят исканията си и ще се опитат да договорят нов коригиращ механизъм, който да доведе до солидарно разпределение на ваксините и ощетените досега държави да получат по-голям дял от новите доставки.

Както вече отбелязахме, идеята не е нова и ЕК има готовност да обсъди промени в договорения от всички 27 държави механизъм.

Какво налагаше посещението на Борисов във Виена?

От една страна премиерът е в предизборна кампания и всяка дейност, демонстрирана извън джипколитическата стратегия за управление, е възможност да отбележи точка в поле, в което сам трудно играе – международните отношения. От друга, в този конкретен сценарий, сътворен от Курц, Борисов не блести особено на политическата сцена, не е в главна роля, а отредената му поддържаща изпълнява с ентусизма на статист, на когото внезапно се е отдала възможност да каже две реплики пред камера.

Какво кара опитният Борисов да излиза уж от зоната си на комфорт? Според критиците му – желанието да демонстрира загриженост, за да може с лекота да каже в навечерието на изборите Всичко опитах, видяхте, не стигна. А). Въвеждаме извънредно положение и отменяме изборите. Парламентът, кабинетът остават в заварено положение. Б). Изборите остават, но паническата комуникация убива избирателната активност в зародиш.

Дано поне Курц  е почерпил Борисов с кафе и торта „Сахер”,  та разходката до Виена да си е струвала.

Tags: , , ,

Category: Aвстрия, актуално, България, Виена, Грац, Залцбург, Линц

Leave a Reply