Арх.Петър Тодоров: Добрата архитектура формира не само настроението, но и поведението на хората

21. март 2019 | By | Reply More

 „В нашия занаят е много важно човек да бъде сдържан и да не се стреми да реализира наведнъж всички идеи, които има”, коментира арх.Петър Тодоров, основател и съдружник в архитектурно бюро Skyline Architekten във Виена

Вила К е един от последните успешно реализирани проекти на арх.Петър Тодоров, който привлича вниманието на специалистите снимка

Интервю Елица Ценова

Г-н Тодоров, Вие сред архитектите, които имат щастието да виждат своите проекти реализирани. Кои са най-важните принципи в работата Ви, на които неизменно държите?

Опитвам се винаги да бъда минималист, да работя с малко материали, форми и цветове. В нашия занаят е много важно човек да бъде по-сдържан, защото първоначалният инстинкт е да покажеш всички идеи, които имаш и да реализираш всичко, което знаеш.  Добър е този, който се е научил да се сдържа, а това се постига с опит и самодисциплина.

В един обект се цени пространството, а не от отделните предмети в него. Луксът идва от голямото и правилно осветено пространство, започне ли то да се претрупва с обекти, свършено е с него, те го изяждат.

Важно е обектът да ни харесва, да е приятен за гледане и да привлече вниманието на други инвеститори. Архитектурата е много консервативен бранш, инвеститорите са много предпазливи и трудно доверяват  капитала си на архитект, когото не познават. Когато един архитект има реализирани свои обекти, той може да ги покаже и да ги убеди w качеството на работата си.

Налагало ли Ви се е да правите компромиси с Вашите разбирания, за да се съобразите с изискванията на клиентите?

О, да, често. Проектирането е процес, в който се срещат нашите идеи с изискванията и желанията на инвеститора. Когато става дума за създаването на къща, в която хората ще живеят, техните желания са едни –да се чувстват комфортно, удобнo. Когато проектираме обществена сграда,  желанията на тези , които влагат пари, са по-различни. Може би поради силната традиция в Австрия, думата на архитекта все още се чува, има тежест, професията се уважава повече, отколкото в България, и често успяваме да убедим клиента да приеме идеите ни. Конкуренцията в нашия бранш e много голяма и трябва да се стремим да бъдем на високо професионално ниво.

Друг момент е, че проектът трябва да извърви дълъг и труден процес на одобрени, минава се през много инстанции. Понякога си мисля, че, ако архитекти като Ото Вагнер, Янсен или Лоос е трябвало да се преборят с такава администрация, Виена никога нямаше да е това, което е сега.

снимка Даниел Хавелка

Вие сте основател и съдружник в архитектурното бюро Skyline Architekten във Виена. Тази самостоятелност дава ли Ви достатъчно свобода, за да реализирате идеите си?

Да бъдеш самостоятелен е единственият начин да бъдеш свободен и да отстояваш идеите си. Но пътят до тази самостоятелност е много дълъг и труден. Аз лично дойдох на 39 години в Австрия и трябваше буквално да преоткрия архитектурата като специалност, да положа отново много изпити. Имал съм късмета и в България, и в Австрия да работя с прекрасни архитекти. Такива за мен бяха Стефка Георгиева, по-късно проф.Шпалт, проф.Вилхелм Холцбауер, който е един от най-големите австрийски архитекти. Нашето бюро има осъществени големи проекти – спа център в курорта Капрун, Австрия, „Duna Tower” и “Europe Tower” в Будапеща, жилищни сгради, в които сме успели да реализираме много от идеите си. За съжаление имаме и доста добри проекти, които останаха само на чертежи.

снимка Даниел Хавелка

Във вашето бюро работят млади хора. На какво се опитвате да ги научите?

Не се опитвам да ги науча на нищо, но работя с тях. Който иска да усвои тънкостите на занаята, той учи в процеса на работа, както и аз самия някога. Принципът при нас е: „Училището свърши. В бюрото си, за да си вадиш хляба”. В съвместната си работа с младите колеги, съдружниците ми и аз непрекъснато показваме какво се иска, как стават нещата. Оттук нататък е въпрос на желание, амбиция, самодисциплина, кой какво ще поеме като информация и как ще я използва. Наблюдавам два вида млади колеги – такива, които искат главно да се устроят, и такива, които искат да пробият. Вторите са по-малко, но те са тези, които непрекъснато задават въпроси и търсят контакт.

снимка Даниел Хавелка

Много специализирани издания за архитектура в Австрия, а и в България, представиха един от последните Ви реализирани проекти – т.нар. вила К – еднофамилна къща в провинция Горна Австрия. Как се създава красив и функционален дом?

Реализацията на Вила К (съкратено от Кисингер) стана сравнително лесно, защото се разбирахме добре със собственика и бързо влязохме в ритъм, познаваме се с него отдавна, той също е в строителния бранш. Имахме известни проблеми с получаването на разрешение за построяване на такъв вид къща от видим бетон, тъй като проектът не се вписвал в общия архитектурен стил  на района, но след нашата къща, се построиха и други такива наоколо.

Вила К е жилище-галерия, проектирано за семейство, което иска да изложи колекцията си от произведения на изкуството в своя дом. В същото време, това е и модерна високотехнологична интелигентна къща, в която видимият бетон се използва както за външни, така и за вътрешени стени като между тях е топлоизолацията. Детайлът е доста сложен.

И тук се придържах към минимума, за който говорихме в началото, и заложихме на концепцията за плавен преход между вътре и вън, максимално използване на природните дадености на мястото и създаване на условия за живот на открито (тераса, басейн). Високите тавани и широкoто простраство носят усещането за свобода, малкото мебели са от Антонио Читерио / B & B Italia.

Целта беше една  „устойчива„ / много модерен термин/ архитектура, която  да не е след 20 или 30 години демоде, а да издържи във времето, ако мога така да кажа.

снимка Даниел Хавелка

Вие сте роден и израснал в София, затова не мога да не Ви попитам как Ви изглежда нашата столица днес?

За съжаление за последните 30-тина  години в София не се случи толкова много,  както би могло да се очаква. Построи се метро, но се пропусна шансът градът да се промени и то при наличието на толкова много пари, колкото не е имало никога досега. За да разберете какво искам да кажа – хубавата София, която обичаме – Центърът, старата част (която трябва да пазим като паметник, но за съжаление и там се строи поголовно) е изградена  между двете войни също за около 30 години (!). Направете сравнение с това, което се създаде през нашите 30 години.

Донякъде столицата ни е обречена от географските и климатични дадености, които са подходящи за един 300 000 град, а не за 1 800 000 население. Това пренаселване води и до презастрояването, до грозното и безразборно струпване на сгради и изграждане не жилищни комплекси. В столицата ни работят няколко много талантливи архитекти, но те не могат да променят цялостния облик на града. Те могат да създадат отделни хубави обекти, но целият сграден фонд е съсипан, както и улиците и инфраструктурата и е трудно София да се трансформира в приятен за живот град. Да не говорим за абсурдите, които могат да се видят по фасадите на жилищните блокове, такава анархия (всеки прави каквото си иска) е възможна само при  много слаби закони и неработещи правила.

Каква роля играе архитектурата в ежедневието на човека? Мислите ли, че красивата градска среда променя поведението на хората?

Всичко около нас архитектура – цялата материална среда, от дизайна на дребно до покривите на сградите, е архитектура. Ние не я забелязваме, но тя ни действа подсъзнателно точно както времето – мрачното време ни потиска, слънчевото  ни кара да се усмихнем.  Архитектурата е навсякъде, тя формира не само настроението, но и поведението на хората. Затова е важно да имаме около нас красиви, смислени неща, които да ни карат да се чувстваме комфортно и свободно.

Визитка Арх. Петър Тодоров е роден през 1948 г. в София. Завършил е ВИАС. Раборил е като архитект и проектант в „Главпроект”, София. През 1990 г. пристига във Виена и където работи 10 години в ателието на световно известния архитект Вилхем Холцбауер, където е работил по проекта за новата сграда на Австрийската национална банка, Областната неврологична клиника и болнично-учебния център в Линц и други. През 2003 г. заедно с колегите си Херберт Шиф, Кристиян Шупа и Удо Шустер основават архитектурно бюро „Skyline Architekten”. Сред отличителните работи на Skyline Architekten” са спа център в курорта Капрун, Австрия, „Duna Tower” и “Europe Tower” в Будапеща, Унгария, реконструкцията на двореца „Естерхази” в Братсилава, офиссграда на концерна BWT,  жилищни сгради .

В България Арх.Петър Тодоров е носител на бронзов VIZAR 2007 (Европейски архитектурни награди за български архитекти) за Wilhemkaserne Hosing, както и на първа награда и златен медал на УАСГ от „Интерарх” 2009 за конферентен център с хотел във Везенуфер.

 

__________________

Още по темата:

Развиват ли се технологиите за намаляване на цената на електроенергията или само я пестим?

Още един реализиран проект на арх.Петър Тодоров

Please follow and like us:

Tags: , ,

Category: Aвстрия, интервю

Leave a Reply