Ива Пенкова, социолог: Българската общност в Австрия представлява шарена мозайка

20. ноември 2016 | By | Reply More

Самочувствието на българите последните години силно нарастна, убедена е Ива Пенкова, един от съставителите на сборника Българската общност в Австрия – историческо, лингвистично и етноложко изследване”, том 2

Интервю Елица Ценова

iva-penkova

Ива Пенкова представя втория том на сборника, посветен на българската общност в Австрия снимка Личен архив

Как се зароди идеята за провеждането на историческо, лингвистично и етноложко проучване на българската общност в Австрия?

Този сборник представлява продължение на проекта на изследователи от БАН, които 2009 г. проведоха изследвания във Виена и издадоха първия том през 2011 г. Първият том беше създаден от голям екип със съставители на сборника Снежана Йовева-Димитрова, доц. Ана Кочева и доц. Владимир Пенчев.

Владимир Пенчев и аз имахме още идеи за материали, решихме да продължим проекта и събрахме група изследователи, готови да се заемат с него.

Сегашното изследване по примера на първия том се състои от една част със статии и една част с интервюта – портрети на важни личности от българската общност.

В този втори том активно участие взимат различни изследователи, живеещи в Австрия, като автори на статиите и автори на интервютата. Половината интервюта се осъществиха в съдействие с блога на българите в Австрия Меланж Булгарен.

Нямаше да преодолеем трудностите с намирането на спонсор за отпечатването, ако не беше изключителната подкрепа на Н.Пр. посланика на РБ в Австрия Елена Шекерлетова, на ДАБЧ с председателя й Борис Вангелов и на Кони Димитрова.

Книгата е посветена на починалите председатели на БКПО Св. св. Кирил и Методий проф. Мими Дичева и Кирил Филипов, сред най-активните в българската общност представители на поколението от последните десетилетия на 20-и век.

Какъв период от време обхваща Вашето изследване и какви научни методи сте използвали в него?

Статиите са базирани на изследвания проведени в периода 2011-2015. Те използват количествени и качествени методи и включват дисциплините медийни науки, езикознание, международно развитие и социология. Темите са българските медии в Австрия, ремиграцията при българските студенти в Австрия, второто, вече израстнало в Австрия поколение, транснационалност и етнична идентичност, ролята на информационен център „Компас“ при интеграцията и езикови феномени. Всяко изследване търси отговор на даден изследователски въпрос, но същевременно предоставя и статистически и демографски материал за българската общност.

Как изглежда българската общност в Австрия според Вашето изследване? Кои са основните й характеристики?

Българската общност в Австрия представлява шарена мозайка; изключително е разнородна. Тя включва всички възможни прослойки: от богати българи, закупили скъпи имоти във Виена и живеещи тук със семействата си, до бездомни българи; по установена вече традиция имаме едно силно застъпено амбициозно студентство; предприемачи и професионалисти в корпоративния свят; множество хора на изкуството, търсещи реализация и сред тях много намерили мястото си. Съществуват и феномени като временна или постоянна деквалификация и експлоатация на трудовия пазар. Те намаляват от пълното отваряне на трудовия пазар от 1.1.2014 насам. Част от българите, подобно на други от новодошлите източноевропейци, са безработни и получават помощи.

Българската, както и останалата европейска миграция, се различава от старата гастарбайтерска миграция в Австрия с много по-високата си степен на образование и много по-бързо културно и социално интегриране. Българите са типични за културно близки (и)мигрантски групи и имат много сходства с други източноевропейски общности. Те сега са част от европейската миграция в Австрия, която освен източноевропейци, започва да обхваща вече и южноевропейци като италианци и испанци. Конфликтният потенциал, ако съществува такъв, се оформя по-скоро на трудовия пазар и в конкуренцията за ресурси, а не в културен аспект.

Кои са основните фактори, които през годините са въздействали върху формирането на облика на общността ни в алпийската република?

Основни са миграционните режими, които са управлявали в различни моменти. Те са определяли кой и дали е било възможно да дойде в Австрия.

Освен това важни са били притеглящите и отблъскващи фактори, които са предопределяли посоката Австрия за групи българи, и, естествено, развитието на българското общество и прослойките, от които то се е състояло в даден момент.

Вследствие на новите средства за комуникация и няколкократно увеличаващия се обмен между България и Австрия, контактът между двете държави става все по-естествен и чест. За някои българи може да се каже, че водят транснационален начин на живот между двете страни.

Web

Web

Променил ли се е българинът в Австрия през последните години. В каква посока?

Вече българската общност тук е даденост, няма вече австриец, който не познава българин. Това е огромна разлика в сравнение с времената до преди 10-15 години, когато за голяма част от австрийците България и българите бяха в общи линии неизвестно понятие. Изключение правеха само част от възрастното поколение, което знаеше българските градинари. Нито държавата провокираше определен имидж, нито имаше клишета за българина. Липсваше и отрицателен имидж, за разлика примерно от Румъния.

Според мен самочувствието на българите последните години силно нарастна редом с вече равноправния статут на европейски граждани. Сега не съществуват пречките пред реализацията и българите упорито я търсят. За нарастналото самочувствие естествено допринасят увеличената численост на общността, вече многото успели и известни българи и многообразието на културни инициативи.

В книгата е отделено място и за ролята на българските медии в Австрия. Как спомагат те за интеграцията на хората в новото за тях общество?

Трябва да различаваме ролята им при новодошлите и при вече установилите се българи. За новите мигранти в електронните и печатни български медии е важно предоставянето на информация на български език, която помага за първоначалната им интеграция. Това е информация за трудовия пазар и процедурите при започване на собствен бизнес, при търсенето на жилище, при записване на училище, законови изисквания, здравни и социални права, информация относно формалностите на престоя и за това, къде се предлагат консултации.

Културните институции и инициативи в тази фаза са по-скоро второстепенни, могат обаче решаващо да подпомогнат изграждането на социална мрежа в Австрия.

За установените българи медиите са платформи за практикуване на езика, помагат на изразяването на дискурси и настроения в общността, информират за събития и спомагат комуникацията на културните проекти. Те съществено конституират общността като общност. Културните инициативи за по-утвърдените българи са едновременно начин на изразяване на етнична идентичност и възможност за разширяване на социалните им мрежи.

Вашият проект ще има ли продължение?

Няма проект за създаването на следващ том в момента, но според нас има множество теми за изследване на така динамичната през последните години българска общност.  Също така има много изследователи тук в Австрия и в България, които биха могли да се заемат с това и да следят и анализират следващите развития. Продължението на проекта във всеки случай би било много желателно!

Ива Пенкова е завършила социология във Виенския университет и се занимава с изследване на миграционните процеси. Заедно с Владимир Пенчев е съставител на сборника Българската общност в Австрия – историческо, лингвистично и етноложко изследване”, том 2.

Книгата ще бъде официално представена на 25 ноември 2016 от 18 ч. в БКИ“Дом Витгенщайн“.

______________

Още по темата:

Представяне на нова книга за българската общност в Австрия в БКИ“Дом Витгенщайн“

 

 

 

 

 

 

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, Oбразование, България, интервю, история, книга, култура

Leave a Reply