Български военен паметник в сърцето на Виена

6. май 2015 | By | Reply More

Българската общност в Австрия има още един обединителен пункт

 

P1140141Тепърва предстои да научим подробности за историята на паметника и за съдбата на седмината офицери, загинали в Балканската и Първата световна война, чиито имена са изписани на него. По-важното е, че след години забрава, той връща не само своята красота, но и обединителна сила сред българската общност в Австрия. На 5-и май 2015 възстановеният паметник, който се намира в Централния гробищен парк във Виена, парцел 91,  бе тържествено открит и бе отслужена панахида в чест на загиналите български воини.

Назад в историята

По силата на историческите обстоятелства повечето гробове на българските войници, загинали във водените пет войни в новата ни история, се намират на чужда територия. Около 1 500 са военните гробища в Македония, Сърбия, Турция, Гърция, Хърватска, Унгария и Австрия, пазещи тленните останки на над 50 000 български военнослужещи. В края на 30-те години на миналия век тогавашното Министерство на войната иницира поставянето на идентични паметници във Виена, Загреб, Будапеща, Букурещ и Белград. Паметникът в Централния гробищен парк на австрийската столица е именно един от тях. От надписа става ясно, че част от военните са артилеристи, загинали в Първата световна война. Най-вероятно те са били ранени и изпратени на лечение в местна болница, където са починали. За убитите по време на Балканската война има предположения, че са принадлежали към българските градинари, особено популярни по това време в Австрия.

По-възрастните сънародници, които живеят във Виена над 30 години, си спомнят, че военният паметник е бил център на тържествени чествания на празници и годишнини. След 1989 г. мемориалът е напълно занемарен и забравен.

Н.Пр. посланик Елена Шекерлетова и полк.Еленко Андреев пред паметника на българските офицери, загинали в Балканската и Първата световна война

Н.Пр. посланик Елена Шекерлетова и полк.Еленко Андреев пред паметника на българските офицери, загинали в Балканската и Първата световна война

За съществуването му полк. Еленко Андреев, военно и въздушно аташе в дипломатическата мисия,  научава случайно. Ивелин Вичев, военен, се свързва с него и с Министерство на отбраната и съобщава за паметната плоча. Започва проучване на историята, а на 1-ви ноември 2014 г. – Архангелова (Мъжка) задушница на мястото се събират представители на дипломатическия състав на българското посолство във Виена, за да отдадат почит на загиналите български офицери. Още тогава полк. Андреев отбелязва значимостта на преоткриването на паметника и необходимостта от цялостната му реставрация, за да се превърне той в обединително място за всички българи във Виена при отдаване на почит към паметта на героите от войните. Със задачата да проучи съдбата на българските офицери и паметника е натоварен Военният архив във Велико Търново в сътрудничество с Военния музей на Виена и администрацията на Централния гробищен парк. Паметникът е възстановен със средства на Министерство на отбраната на РБългария по инициатива и с активното съдействие на българското посолството във Виена.

Реставрация

 

Стефка Николова в процеса на работа снимка Марио Николов

Стефка Николова в процеса на работа
снимка Марио Николов

Художниците Стефка и Марио Николови имат трудната задача да върнат красотата на военния паметник. „От снимките се вижда какво беше първоначалното състоянието: изпопадали букви, заради изгнили щифтове, захабена повърхност на гранитния блок, липсващ Георгиевски кръст…”, разказа за Меланж Булгарен Стефка Николова. Работата започва в края на декември 2014 г., когато тя моделира Георгиевския кръст. „Първият модел не ми хареса, въпреки че всички ме убеждаваха, че е добър. Вторият опит вече ме удовлетворяваше и той беше отлят с безценната помощ на големия скулптор Ивайло Савов, който беше наш консултант през цялото време и ни помогна с реставрацията на бронзовите букви.”

На ръка и на място е почиствана черната блажна боя, с която е била покрита плочата, гнездата на вдлъбнатите букви, на венеца и кръста. „По едно време знаехме движението на всички циклони и антициклони над Виена по часове”, шегува се днес Марио Николов. „Когато завършихме реставрацията се усещахме по много-много специален начин… В центъра на Европа, седем смели българи са дали живота си в една ужасна война…”, споделят реставраторите.

Надписите на паметника преди и след реставрацията снимка Марио Николов

Надписите на паметника преди и след реставрацията
снимка Марио Николов

Тържествено откриване

Новият живот на военния паметник започна на 5 май, когато той бе тържествено открит в присъствието на Н.Пр.посланик Елена Шекерлетова, представители на Министерство на отбраната, Народното събрание, български и чужди дипломати, българи, живеещи в Австрия. Отец Петкин от БПЦ „Св.Иван Рилски” отслужи панахида в памет на загиналите български офицери и прочете молитва за покой на душите им. Обновеният паметник се покри с венци и цветя.

P1140156 (600 x 450)

„Това е специален ден за мен. Като историк приемам това събитие много лично”, сподели Тодор Тодоров, преподавател по история и география в българското училище „Св.св.Кирил и Методий” – „Това е още една българска следа във Виена, за която с гордост ще разказвам на моите ученици”.

Имахме нужда от български паметник във Виена като обединителен пункт на всички сънародници, които не забравят миналото си и се гордеят с него. Имахме нужда от още едно място, на което да си припомняме българския принос в историята на Европа и да отдаваме почит на загиналите достойни българи.  И което е по-важно – едно място за среща с историята, нужна ни, за да осмислим настоящето и да не забравяме колко са важни мирът, разбирателството и доверието.

 

 

6 май – Ден на храбростта и Българската армия

6 maj6-и май – Ден на храбростта – започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден “За храброст” – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена “За храброст”. Тържеството завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август – денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г., с постановление на Министерския съвет, 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.

 

 

 

 

 

Please follow and like us:

Category: актуално, България, Виена, история

Leave a Reply