Велина Чакърова: Украйна за дълго ще остане на първо място в орбитите на европейските интереси

23. октомври 2014 | By | Reply More

Има опасност Киев да започне да отклонява от транзита за ЕС количество газ за собствени нужди

текст Бойчо Дамянов

назаем от в-к  Новинар

velina Chakarova

Велина Чакърова

Велина Чакърова е научен сътрудник в Австрийския институт за изследване на европейската политика и политиката на сигурността. В полезрението на нейните анализи е политиката на сигурност между ЕС, Русия и НАТО, политиката на съседство на ЕС с Украйна, Беларус, Молдова, Азербайджан, Армения и Грузия.

 

– Как се развиха събитията в Украйна през последните месеци?

– Най-същественото е, че антитерористичната операция (АТО) претърпя през август големи загуби. Според украинския президент Порошенко 65 процента от военната техника са били напълно унищожени. След като военните части претърпяха цяла поредица разгроми, Киев бе принуден да поиска примирие и преговори.

 

– Според Киев все пак АТО също била успешна.

– Действително АТО също постигна относителни военни успехи. Тя изтласка границите на въстаническите територии, или както официално на езика на ЕС се казва – на териториите, окупирани от рускоговорещите сепаратисти, доста по на изток от Славянск в посока Донецк и Луганск, както стана известно, с цената на големи човешки жертви. По официални данни над хиляда военни са загинали. Но жертвите може да се окажат и далеч повече (според непотвърдени данни над десет хиляди – б.а.).
Прекратяването на огъня бе желано от Киев и бе съответно политически подкрепено със споразумението от Минск на 5 септември. Това бе първата среща, в която участваха като официални страни политическите лидери на Донецката народна република (ДНР) Александър Захарченко и на Луганската народна република (ЛНР) Игор Плотницкий.

– Какво съдържа споразумението?

– Освен прекратяване на огъня важен момент от споразумението бе въпросът за автономията на Източна Украйна. Той вероятно ще се решава след предстоящите на 26 октомври в Украйна парламентарни избори. Тук веднага трябва да отбележа, че политическото ръководство на ДНР и ЛНР обяви, че двете области няма да участват в тези избори, а ще проведат отделни свои избори във всяка една от областите на 2 ноември.

– Как се предвижда да бъде осъществена автономията?

– Ако следваме логиката на това противопоставяне и вземайки предвид проведените в двете области през май референдуми за самоопределение, не е ясно как предложеният наскоро от Киев закон за особения статут на Донбас ще се разпространи върху териториите на Донецк и Луганск и как те отново ще бъдат интегрирани в рамките на предишната Украйна за пробен срок от 3 години. Може би Киев изхожда от това, че с асоциирането на Украйна към ЕС двете области биха получили определени икономически помощи и подкрепа за възстановяване на разрушената инфраструктура и това би ги мотивирало към реинтегриране. Но може да се тълкува и като отлагане на окончателното решение за отделяне на Източна Украйна от Киев и обособяването й в ново политическо образувание Новорусия.

– Украинското ръководство обяви, че очаква да му бъде доставена военна техника от НАТО.

– Това бе отхвърлено на срещата на високо равнище на НАТО в Уелс. По принцип Украйна получава военна помощ, но предимно логистична, също лечение и възстановяване на ранени военни, помощ в борбата с кибератаки върху украински информационни системи, в областта на военното планиране, комуникациите, командването и управлението на войските.

– Как ще се развива по-нататъшното сближаване на Украйна с ЕС?

– Има странна символика. Когато в края на ноември м.г. Янукович, държа да подчертая, отложи, а не отмени подписването на споразумението за асоциация, медиите го представиха изопачено като отказ от споразумението. Знаем докъде доведе това – до Евромайдан. Днес, почти една година по-късно, се намираме на същото място. Проблемите, пред които беше изправена Украйна в края на 2013 г., не са се променили. Споразумението за асоциация с ЕС налага да бъдат преразгледани отношенията на Украйна със страните от евро-азиатския икономически съюз (ЕАИС) и най-вече с Русия. Търговско-икономическото сътрудничество с Русия в рамките на руско-украинското споразумение за свободна търговия предстои да бъде отменено през 2016 г. Още 2013 г. това беше един от основните доводи на Русия, че асоциацията с ЕС ще се отрази негативно на двете съседни държави. Единствената промяна е, че за съжаление в Украйна е налице военен конфликт, който по някои оценки на ЕС и НАТО носи риска да се превърне в замразен конфликт.

– ЕС обяви, че за да гарантира газовите доставки от Русия, ще търси начини да помогне на Украйна.

– През ноември предстои нова тристранна среща между ЕС, Украйна и Русия по този въпрос. „Газпром“ обяви, че докато Украйна не плати дължимите от юни насам суми, снабдяването с руски газ ще бъде преустановено. Ако не бъде решен навреме спорът, има опасност Киев да започне да отклонява от транзита за ЕС количество газ за собствени нужди.

– Бяхте споменали по-рано, че ако ЕС започне да се разклаща, поводът ще бъде Украйна?

– Преди украинската криза ЕС провеждаше т.нар. политика на „източно партньорство“ спрямо източноевропейските страни (Украйна, Белорусия, Молдова, Грузия, Азербайджан, Армения), в която отношението към Русия имаше предимство. Новият момент след събитията през ноември м.г. е, че Русия вече не е приоритет за ЕС. В момента Киев е на първо място в орбитите на европейските интереси и това очевидно ще се запази през следващите години с оглед Украйна да поеме функцията на буферна зона между Русия и Запада.
Що се отнася до разклащането на ЕС, то вероятността е налице. Имаме страни членки, които продължават да се борят с финансовата и икономическата криза. Имаме страни, в които средната пенсия е 150 евро, имаме страни, в които безработицата сред младежта е 40-50 на сто. Неща, които ЕС се опитва да решава паралелно с проблемите в Украйна. Затова е нереалистично да се говори за каквото и да е пълномащабно присъединяване на Украйна към ЕС в обозримото бъдеще, да речем, следващите 20-30 години.

– Ще се опита ли ЕС да заглади отношенията с Русия?

– За съжаление ЕС не можа да разбере, че без да говори с Русия, проблемите на Украйна няма да могат да бъдат решени.
Бунтът дойде от нежеланието на украинците да бъдат управлявани от досегашната олигархическа система.

Допуснати бяха и някои грешки от временното правителство по повод дискредитацията на руския език в Източна Украйна, имаше и сериозна намеса от трети страни – САЩ, ЕС, Русия. Не е изключено да настъпят и още по-драстични сътресения. Ситуацията е много деликатна.

– Ще успее ли ЕС да овладее собствените си вътрешни трудности, плюс присъединяването на Сърбия, плюс асоциирането на Украйна?

– Труден въпрос, днес Украйна се нуждае спешно от 3 млрд. щатски долара за газта и още 8 млрд. за финансово стабилизиране. А през следващите месеци от много повече. Откъде ще бъдат взети тези средства, не е известно. И как ще бъдат разпределени, за да има ефект, като знаем високото ниво на корупция в страната. Това са наистина неразрешими проблеми, но подобна беше ситуацията и преди 25 години, когато започнаха процесите на присъединяване на Източна Европа към ЕС.

– Тогава беше по-различно, Русия беше слаба, а днес тя предлага алтернативи.

– Така е, днес Русия има президент, който се радва на невероятно висок рейтинг, и то в продължение на доста години. Страната се намира в процес на трансформация и на нарастване на военната си мощ, на модернизиране на военно-промишления комплекс. Тя вече дава да се разбере, че има своите „червени линии“, подобно на САЩ. Стана ясно, че една от тези „червени линии“ е Украйна. И не единствената. За Русия всеки опит за отчуждаване на „близката чужбина“, т.нар. промени на режими под формата на розови, оранжеви и други революции, в страните от бившия Съветски съюз, са преврати, организирани от западните сили и опит за дестабилизиране на пространството около Русия. Което е заплаха за нейните райони в Северен Кавказ, каспийското и черноморското пространство, Централна Азия. Затова е важно да се знаят и следят и двете гледни точки, за да се изясни обективната картина.

– Ако украинският конфликт остане замразен, ЕС не се ли забърква в един много сериозен и дългосрочен сблъсък?

– Замесваме се в един много сериозен конфликт, който все още е вътрешнополитически за Украйна. Ние фактически се солидаризираме с Киев и се опитваме да му помогнем да го реши в своя полза. Самото асоцииране на страната към ЕС ще бъде също така много дълго и сложно, придружено с драстични реформи. В България знаем за какво става дума, какво значи трансформация на политическата и икономическата система. Украйна това тепърва я очаква. Можем да си представим размера и силата на процесите в страна с площ от 603 хил. кв.км и над 46 млн. население. Като прибавим материалните и моралните опустошения от военния конфликт, наличието на над 1 милион бежанци, част от които в Украйна, други в Русия и наличието на оръжие в ръцете на населението, имаме невероятни предизвикателства и пред властите в Киев, и пред ЕС.

– Какво оправдава рисковете от намесата?

– Ние заехме принципна позиция, но за съжаление ситуацията не е окуражаваща: икономически колапс и нов президент Порошенко, който е не по-малко олигарх от Янукович. Правителство начело с Яценюк с открито антируска и пронатовска политика, военни действия и население в Източна Украйна, което отказва да участва в политическия модел, който Киев му предлага. Една до голяма степен разрушена инфраструктура и над 4 хиляди души жертви сред цивилното население. Имаме кредити и заеми, които следващите 10-20 години няма да могат да бъдат погасени. Само разходите за военната операция вече надхвърлят 5 млрд. щатски долара.
Конфронтацията в Украйна, противно на някои твърдения, протича не само на базата на говоримия език, но и на много по-траен признак – на проруски и проевропейски виждания и усещания.

– С какво би могъл ЕС да помогне за успокояването на Украйна?

– Виждам по-скоро този конфликт в контекста на други, много по-големи геополитически промени и въздействия, които на пръв поглед изглеждат несвързани. Знаем, че в момента САЩ се опитват до 2015 г. да финализират подписването на т.нар. ТТИП (Трансатлантическо споразумение за свободна търговия) с ЕС, което ще бъде нов ключов момент в трансатлантическата интеграция. От друга страна, знаем, че през 2015 г. ще влезе в сила Евроазиатският икономически съюз. Също така знаем, че силно се активизираха връзките между държавите от

групата на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, ЮАР), напоследък също и Аржентина проявява интерес към присъединяване. Неотдавна БРИКС създадоха съвместна банка за развитие с доста сериозен капитал от 100 млрд. долара. Това е тенденция за създаване на алтернативни на американския Международен валутен фонд и Международна банка институти и структури в системата на международните валутно-финансови и икономически отношения.
Ако поставим така нещата и наблюдаваме под този ъгъл конфликтите в Украйна, или в Сирия, или в Хонконг, придобиваме една съвсем различна картина – на формиране на два различни геополитически блока, които все повече и повече и по-често ще имат търкания и конфликти по периферията. Тези конфликти ще имат и идеологическа окраска. От една страна – трансатлантическата, изградена върху демокрацията, либералната икономика, правата на човека и гражданското общество, където сме и ние, и, от друга страна – блокът от държави, които се обявяват против намесата във вътрешните им дела и сфери на влияние и против това да им бъде налаган какъвто и да било модел на управление.

– Допускате ли, че Русия може да отстъпи от своята „червена линия“ под натиска на трансатлантическата групировка?

– Едва ли. И Украйна, и Сирия са конфликти, предизвикани от Запада с цел разширяване на зоните на влияние. За това смятам, че и ние, и САЩ няма да отстъпим и ще продължим да подкрепяме политическия режим в Киев. Затова и Русия ще се опита да замрази конфликта, за да може и по-нататък да упражнява своето влияние върху неговото развитие.

Category: интервю, криза, Меланж, политика

Leave a Reply