Иво Прокопиев пред „Дер Щандард“: България е фасадна демокрация

14. септември 2013 | By | Reply More

Войната между медиите в България се пренесе в австрийската преса

newspapersНа 10-ти септември австрийският вестник „Дер Щандард“ публикува интервю с шефа на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, в което той отправи сериозни обвинения срещу бившите министри Дянков и Трайков, както и срещу бизнесмена и съиздател на „Икономедиа“ Иво Прокопиев. Мавродиев заяви, че е внесъл документи в прокуратурата, уличаващи ги в злоупотреба с държавни средства при прехвърлянето на държавния дял от 33% на енергоразпределителното дружество EVN. На 12-ти септември Прокопиев отхвърли обвиненията като изпрати аргументите си в открито писмо до българските медии. Австрийското издание предостави възможност на Прокопиев да изрази своята позиция.

Предлагаме ви цялото интервю на Маркус Бернард в „Дер Щандард

Für den deutschen Text scrollen Sie nach unten

„Дер Щандард“: В момента България преминава през втора вълна на нестихващи протести срещу правителството и членовете на парламента като цяло. В блога Ви поставяте тези протести в контекста на романа на Джордж Оруел „1984“. Гледате на тях като на борба срещу „пост-тоталитарния политически модел“ в България, който е на власт през последните години, маскиран като „фасадна демокрация“. Не е ли леко преувеличено? Това правителство дойде на власт след избори, определени като демократични от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, и резултатите от тези избори позволиха на лидера на БСП Сергей Станишев, лидер на Партията на европейските социалисти, да състави коалиционен кабинет с Министър-председател по негов избор – Пламен Орешарски.
Иво Прокопиев: Преди всичко искам да кажа, че България е държава с огромен потенциал и много талантливи хора. За съжаление този потенциал е пропиляван от неспособността на политическите елити да проведат политики, които да осигурят развитие и по добро качество на живот за българите.

Все по-често в София може да чуете, че „Мафия има в много държави по света, но само на едно място Мафията си има държава и това е България“. За съжаление през последните три правителствени мандата, България направи сериозно отстъпление по отношение на върховенството на закона, качеството на бизнес средата и свободата на медиите. Това може да бъде видяно в докладите на Репортери без граница, на Фрийдъм Хаус, на Държавния департамент на САЩ за свобода на медиите. В класацията „Doing business“ на Световната банка, България се е сринала от 59 на 87-мо място за пет години. Чуждите инвестиции през 2013 се очаква да бъдат около 10 пъти по-малко отколкото през 2008 и причината за това не е само в кризата. Всички обективни външни индикатори говорят, че България върви назад, а не напред.

Когато казвам „фасадна демокрация“ имам предвид, че през последните три мандата политиката все повече се превръща в една гигантска симулация на демократичен процес – политическите партии, изборите, дебата в медиите, решенията на регулаторите и съда. Привидно демокрацията функционира, но всъщност всички независими институции се контролират от един център и резултатът от изборите винаги е един и същ – винаги побеждават интересите на един постоянен олигархичен елит, който преразпределя обществените ресурси в своя лична полза.

Това става все по-видимо и много от способните млади българи предпочитат да напуснат страната, поради липсата на перспектива. Дори в по-голяма степен това се отнася за инвеститорите. В момента има процес на почти паническо напускане, главно от чуждестранни инвеститори. Ще дам два примера: EVN започна дело срещу България заради увредени интереси като инвеститор, в резултат на непредвидимата регулаторна среда. След две години непрекъснат тормоз от страна на финансовия регулатор, застрахователя VIG беше принуден да продаде най-големия пенсионен фонд Доверие на странен купувач. Напуснаха компании като E.ON, ENEL, Deutche Telekom и много други.

Колкото по дълго продължи периодът на имитация на демокрация, толкова по трудно ще се възстанови доверието на хората и инвеститорите.

Колкото до Партията на европейските социалисти и европейските ценности, според мен в ПЕС са силно притеснени от факта, че правителството в България зависи от подкрепата на крайна, популистка, национал-социалистическа партия като „Атака“. Идеите на тази партия за национализация и прогонване на чуждестранните инвеститори от България се разминават драматично с ценностите на европейската социалдемокрация.

„Дер Щандард“: Как ще приключи тази криза в България?
Иво Пропиев: Моят прочит на случващото се в България, е че беше достигната грaницата на търпимостта. С избирането на г-н Делян Пеевски за шеф на ДАНС изведнъж всички грозни и уродливи сраствания на бизнес интерес, медии, правосъдие в политиката придобиха конкретно и видимо измерение. Самият г-н Пеевски беше уволнен лично от Сергей Станишев, когато той беше премиер на предишното правителството с участието на социалистите. Причината беше шумен корупционен скандал, за който г-н Пеевски беше разследван.

Сред тази демонстрация на къса памет и липса на морал, хората разбраха, че без върховенство на закона, без справедлив съд и свободни медии, всъщност нямат нищо. Нито граждански права, нито бизнес, нито собственост.

За мен протестите преди всичко са контролен механизъм. Те показват че българското общество има ценности, имунитет и съпротивителни сили, когато определена граница се премине, да се каже „Стига!“. Протестът е категорично доказателството, че нормалните демократични механизми за контрол и разделение на властите не функционират.

„Дер Щандард“: Уличните протести в София негодуват срещу, както те ги наричат, „олигарсите“ и техните опити да узурпират властта в страната. Вие сте сред водещите бизнес фигури в България с широк спектър от интереси – от медии до слънчеви електрически централи, финансово – брокерски услуги, а до съвсем скоро и индустриални минерали. Как бихте се описал? Какво Ви прави толкова различен от останалите влиятелни бизнесмени в страната?
Иво Пропкиев: Аз смятам, че протестите са срещу целия олигархичен елит който включва основно политици, разбира се и бизнесмени. Но не толкова срещу личностите, колкото срещу посредствеността и мизерията на които този тип корупционно управление обричат страната. Неслучайно на протестите имаше много собственици на бизнес, висши мениджъри, интелектуалци.

По отношение на мен лично – започнах кариерата си като журналист, преди 20 години с приятели основахме вестник „Капитал“, който сега е в основата на „Икономедиа“. В един немалък период бяхме 50/50 партньори с немската група „Ханделсблат“. Знаете, че няма бивш журналист. За мен медиите винаги са били повече кауза, отколкото бизнес. Когато дойде кризата, решихме да затворим няколко издания, вместо да търгуваме съдържанието им, както правят много от медийните фирми, за да оцеляват. Смятам, че това е по-честния подход спрямо читателите.

Винаги съм се стремял да спазвам принципа на равно отстояние от политическите партии. Като журналист, издател и след това бизнес лидер съм участвал в много от важните реформи в България – въвеждането на валутния борд, пенсионната реформа, създаване на саморегулация в медиите, обединение на представителството на бизнеса и много други проекти с голяма обществена значимост.

Аз вярвам, че най-добрият начин един предприемач да забогатява, е когато средата за бизнес се подобряване прекъснато, рискът намалява продажбите растат и в резултат, активите поскъпват. По този начин не две-три групи  забогатяват за сметка на ресурсите на цялото обществото използвайки достъпа си до властта, а общото благосъстояние на обществото нараства.

Убеден съм, че огромното мнозинство български предприемачи споделят тази философия. Тези които участват в схемите на политическа корупция са единици или просто нямат друг избор за да оцелеят.

Тази философия обаче е много изискваща по отношение на професионализма на политиците и политиките, които те провеждат. Също така съм убеден, че мнозинството от българските политици дълбоко не разбират кое създава стойност в икономиката.

Мога да ви дам следния пример, който е показателен за това какво се случва в България. 73 процента от богатството на българите е в недвижими имоти. Към днешна дата домакинствата притежават имоти на стойност 71 млрд. Евро. А от началото на кризата от 2008-ма до края на 2012-та цените на недвижимите имоти са спаднали с 38 процента и не са се възстановили. За разлика от практически всички други държави в Западна и повечето от Източна Европа, където имотите отново поскъпват. С цялата условност на този пример, загубата в стойност за българските граждани от липса на добро управление е 43.5 милиарда евро.

43.5 милиарда евро е повече от БВП на България за една година. Между благосъстоянието на хората и икономическата политика и качеството на институционалната среда има пряка връзка.

„Дер Щандард“: Ще изключите ли възможността за политическа кариера някой ден?
Иво Прокопиев: На този етап имам други, по-важни предизвикателства. Има много начини човек да се включи в промяната на страната си. Участието в политиката е само един от тях.

„Дер Щандард“: За известно време се преместихте със семейството си от България в Сингапур. Какъв точно натиск имаше върху вас в страната? Как управлявахте бизнеса си от Източна Азия?
Иво Прокопиев: Когато през 2010 година „Капитал“ публикува първото журналистическо разследване за срастването на власт, медии и икономически интереси, финансирани с обществени ресурси концентрирани в „Корпоративна търговска банка“, срещу мен последва истинска истерия от медиите които контролират собственика на банката г-н Цветан Василев и неговия партньор г-н Делян Пеевски. За три години те публикуваха над 1000 негативни публикации срещу мен, моят бизнес, моите партньори. Всички те, до последната дума напълно измислени и невярни, за което водя множество дела в съда. Срещу мен беше тествана машината за клевети и създаване на паралелна реалност.

Освен това имаше натиск и тормоз по много линии – регулаторен, политически, включително и физически заплахи. Този натиск беше един от факторите да вземем решение да преместим семейството в Сингапур за няколко години, за да предпазим децата от тази истерия.

Конкретната причина беше, че съм учил в Сингапур, в бизнесучилището INSEAD. Имам много приятели и бизнес партньори в Азия. В наши дни бизнесът е глобален и управлението от разстояние не е проблем.

„Дер Щандард“: Медийните Ви издания определят наскоро образувания „Реформаторски блок“ за новата политическа алтернатива в България. Тези партии – бивши консерватори, либерали и една зелена партия, които в момента не са представени в Парламента, заедно получиха 6,9% на последните избори през май тази година. Какво Ви кара да мислите, че българите ще намерят тези „реформатори“ за по-привлекателни този път?  

 
Иво Прокопиев: Ако мога да отговоря с цитат на един от интересните съвременни мислители Бъкминстър Фулър „Никога не променяш нещата като се бориш със съществуващата реалност. За да промениш нещо, създай нов модел, който прави стария вече негоден.“

Олигархията живее и се възпроизвежда от липсата на политическа алтернатива, която да покаже абсурдността на съществуващия модел.

Пропагандната ѝ машина постоянно насажда тезата, че няма избор, всички са еднакво лоши. Подтекста на тази кампания е „В такъв случай ни оставете нас да ви управляваме на спокойствие“.

Много е важно енергията от улиците и площадите да намери своето политическо представителство в следващия парламент. И обратно, много е важно в България отново да има политици, които не са зависими от задкулисието, а искат да защитават легитимните искания на избирателите, да ги разберат и да ги реализират в политики. Тази връзка в момента е скъсана.

Политиката на „Капитал“ и „Дневник“ е да представят всички гледни точки, включително и на Реформаторския блок. Всяка нова енергия и нов морал, не само от Реформаторския блок, са добре дошли в българската политика в момента. Избирателите не искат повече да бъдат безучастни свидетели на своя собствен живот.

„Дер Щандард“: Как ще опишете личните си отношения с президента Росен Плевнелиев? Бивш бизнес партньор, приятел или политик, чиито позиции подкрепяте?
Иво Прокопиев: Преди всичко, Росен Плевнелиев е избран за президент на България не защото е мой приятел, а защото за него в пряк вот гласуваха мнозинството от българските избиратели. И в момента, независимо от грозните медийни атаки срещу него, той е политикът в България с най-високо доверие и рейтинг.

Причината за тези атаки е, че той ясно и без страх се противопоставя на олигархията и политическата корупция.

Иначе, конкретно на вашия въпрос. Бяхме близки семейни приятели, преди той да влезе в политиката. Не сме имали общ бизнес. Високият пост на който е сега, налага много ограничения, с които и аз, и той се съобразяваме.

„Дер Щандард“: Вашите опоненти, в частност медиите на Пеевски и на банкера Цветан Василев, твърдят, че се опитвате да редите кабинет заедно с президента Плевнелиев – служебното правителство от март месец, и може би министри от следващия кабинет? Това звучи доста екстравагантно за чуждестранните наблюдатели – почти като идеята за „пост – тоталитарен политически модел“ в България…
Иво Прокопиев: Това просто не е вярно. Нямам никакво отношение към съставянето на служебното правителство. Не възнамерявам да имам каквато и да е роля в следващо служебно правителство, ако такова има. Ако някой твърди друго, нека да го докаже.

„Дер Щандард“: Каква е разликата между журналистите от Вашия вестник „Капитал“, които понякога отразяват широко дейността на основната Ви бизнес група – „Алфа Финанс Холдинг“, и журналистите от „Нова Българска Медийна Група“, които подкрепят бизнес интересите и компаниите на техните собственици? Колко точно медийна свобода може да има в България при тези обстоятелства? 
Иво Прокопиев: Преди всичко съм учуден, че задавате такъв въпрос. „Капитал“ е на пазара в България от 20 години, „Дневник“ от 13. Ценностно и професионално  изданията не са направили и крачка в страни за всичките тези години. Те се доказват пред читателите буквално всеки ден. В медиите си добър, колкото е добър последният ти материал.

Има една много съществена разлика между двете групи, които споменавате. И тя е, че в „Икономедиа“ се спазват професионалните и етични стандарти на професията и журналистите там проверяват фактите и пишат истината.

Всеки път когато има материал свързан с фирми в състава на „Алфа финанс“ или за мен лично, това се отбелязва изрично.

От друга страна, аз дори не бих определил „Нова българска медийна група“ (НБМГ) като медиа. Това е една скъпа машина за рушене на репутациите на политически и бизнес конкуренти, която Олигархията използва в своя полза.

На всичкото отгоре тази машина се финансира с парите на данъкоплатците. Повечето големи държавни предприятия организирано държат парите си в Корпоративна търговска банка (КТБ), която е собственост на г-н Цветан Василев. Банката пък финансира медиите на г-н Пеевски, те подкрепят безропотно правителството, което в момента управлява, то от своя страна, за благодарност, продължава да държи парите си в КТБ и т.н. моделът се възпроизвежда независимо кой е на власт. Избирателите винаги получават един и същи продукт, един и същ доминиращ олигархичен интерес.

Този модел е описан в последния доклад на „Фриидъм хаус“ за медийната среда в България.

В едно от изследванията на сектора на Българския хелзинкски комитет, журналисти разказват как работи  системата в НБМГ. Ролята на журналистите там всъщност само запълват пространството между поръчковите статии. Компроматните материали срещу този, който трябва да бъде атакуван се пишат извън редакцията и идват готови за публикуване в края на деня.

Ако трябва да изброявам още разлики. При проверка за сътрудничество към бившите тайни служби, в „Икономедиа“ нямаше нито един бивш агент, докато в НБМГ бяха десетки. Справките кой има достъп до парите от комуникационните програми на Европейския съюз, които са важен инструмент за създаване на икономическа зависимост на медиите от страна на политиците и правителството, отново показаха че в „Икономедиа“ не е инвестирано и едно евро. В същото време в НБМГ и свързаните с нея медии, са изхарчени десетки милиони от европейските фондове.

Това е друга много съществена разлика. „Икономедиа“ е пазарен субект и оцелява на пазара, чрез своя интегритет и изцяло пазарни приходи.

„Дер Щандард“: През ноември миналата година „Алфа Банк“ се опита да получи контрол върху „Икономедиа“, заради неизплатен кредит. Как се случи това?  
Иво Прокопиев: Това беше част от многобройните атаки и опити за превземане на „Икономедиа“, защото в края на миналата година вече бяха останали само няколко независими медии.

„Алфа банк“ се опита незаконно да обяви целият кредит за предсрочно изискуем, без да има основание за това. Целта беше през усвояване на обезпеченията по кредита, да се установи контрол върху дейността фирмата преди изборите и след това да се продаде. Неофициално ни беше казано, че имат купувач, който даже бил депозирал парите при тях.

Съдът спря тези незаконни действия, но натискът продължи, като банката започна действия по прехвърлянето на вземането си от „Икономедиа“ на същия мистериозен купувач, който ние много добре знаехме кой е всъщност.

Тогава с моят партньор Теодор Захов взехме решение да капитализираме „Икономедиа“ и тя погаси предсрочно целият размер на заема към „Алфа банк“. В момента „Икономедиа“ няма никакви задължения към трети страни.

„Дер Щандард“: Един възможен прочит на настоящата, изключително поляризирана ситуация в българската политика и общество може да бъде битката между два борещи се за влияние бизнес лагера в страната – Иво Прокопиев от едната страна и Цветан Василев и близките до него от другата. Какво мислите за това?
Иво Прокопиев: Твърде елементарно обяснение според мен, при това принципно невярно. Преди няколко дни концерт в София имаше Роджър Уотърс от „Пинк Флойд“. На една от песните от „Стената“, за отношенията между хората и правителството той изписа на екраните „Оставка“ на чист български.

Обяснението на пропагандата на Олигархията, беше, че Роджър Уотърс е взел много пари от противниците на правителството, за да го направи.

Вижте какъв абсурд. Ако си склонен да обясниш всичко с лагери и че всичко се купува с пари, то тогава ти самият си готов да направиш всичко за пари.

В момента в България има съвсем ясна разделителна линия. Олигархията иска запазване на властта и тоталния контрол на всяка цена, дори и ако това струва пълна политическа изолация и рецесия в икономиката. Това е един високо организиран политически и бизнес елит, който в момента контролира повечето обществени ресурси и почти всички институции.

От другата страна са огромното мнозинство от избиратели, представители на предприемаческия елит и средната класа. Те изобщо не са организирани, нямат политически представител, но са обединени от ценности и от общата представа за бъдещето на България. Те смятат, че трябва да се сложи край на кражбите и политическата корупция, че е нужна радикална промяна, нов обществен договор между избирателите и политическите партии, който да осигури много по-голяма прозрачност и отчетност на политиците за действията им.

Аз лично също споделям тези ценности и смятам, че това е надеждата за бъдещето на България.

„Дер Щандард“: Как коментирате обвиненията на председателя на КФН Стоян Мавродиев по отношение на продажбата на миноритарния дял в EVN България и връзката, която регулаторът прави с „Икономедиа“?
Иво Прокопиев: Тези нападки са отличен пример за фасадната демокрация, която в началото описах. Институцията не работи в интерес на българския финансов пазар и участниците в него, а обслужва под повърхността частни интереси. За съжаление българският финансов регулатор e много далеч от стандартите на австрийския си аналог – FMA.

Продажбата на миноритарните дялове на електроразпределителното дружество EVN България беше реализирана на борсата на закрит аукцион. Няма по-справедлив и прозрачен начин за приватизацията на едно предприятие от продажбата в рамките на един (подчертавам) закрит аукцион на капиталовия пазар. Постигнатата цена надхвърляше с около 20% минималната, която правителството само определи. Основно поради тази причина продажбата, която беше извършена в много трудната икономическа ситуация на 2011 г., беше и международно отчетена като огромен успех.

По отношение на „Икономедиа“ мога да потвърдя, че наистина съществуват обтегнати отношения с г-н Мавродиев. Причината за тях обаче е различна от тази, която той описва.

Председателят на Комисията за финансов надзор злоупотребява с цялата власт на институцията и я използва като инструмент за натиск върху медиите от „Икономедиа“ и нейните издатели, един от които съм аз. Беше направен опит за потулване на факта, че преди години точно той е участвал като адвокат в създаването на офшорни фирми, свързани с пране на пари.

Медиите на „Икономедиа“ просто свършиха своята работа да информират обществото и да обърнат внимание на абсурдния факт, че един важен финансов регулатор на една страна-членка на ЕС се ръководи от човек, който е призован като свидетел в разследване за пране на пари в няколко държави. Елементарен журналистически дълг е да се разкажат тези факти и да се поставят въпроси по тях.

Това е причината за напрежението с г-н Мавродиев. Със съжаление установих, че нападателните и клеветнически практики на регулатора са се разпространили и междувременно засягат не само „Алфа финанс холдинг“, но и други големи участниците на пазара, които са партньори на групата.

Преводът на интервюто е на онлайн изданието „Дневник

„Bulgarien ist Scheindemokratie“

Interview der Standard| Markus Bernath, 13. September 2013

Multiunternehmer Iwo Prokopiew prangert Oligarchie an

Sofia/Istanbul – Er nennt es „gesellschaftliches Engagement“, seine Gegner nennen es „politische Verschwörung“: Iwo Prokopiew – Zeitungsherausgeber, Industrieller und Chef von Finanzdienstleistern – zählt zu den einflussreichsten Männern Bulgariens. Seine Wochenzeitung Kapital gilt als Flaggschiff der politischen Proteste, die das ärmste EU-Land seit Jahresbeginn in Atem halten. Bulgarien sei eine Scheindemokratie, sagt Prokopiew in einem Interview mit dem Standard, das auf seinen Wunsch hin schriftlich geführt wurde.

„Die Scheindemokratie bezieht sich auf die Parteien, die Wahlen, die Debatte, die sich in den Medien abspielt, die Beschlüsse der Regulierungsbehörden und der Gerichte“, erklärt der Multiunternehmer. Unabhängig von Wahlausgängen würden in Bulgarien stets die Interessen einer oligarchischen Elite gewinnen, die Ressourcen zu ihren Gunsten verteile.

Dass er selbst zu dieser Elite gehöre, stellt der 42-Jährige in Abrede. Gegen die Oligarchie stehe die Mehrheit der Wähler und der führenden Unternehmer, sagt Prokopiew; sie wollten einen neuen Gesellschaftsvertrag mit der Politik und ein Ende der Korruption. Seine Antworten auf die schriftlich eingereichten Fragen gab er ab, kurz bevor ein anderes Interview des Standard diese Woche für Aufregung in Sofia sorgte: Der Chef der bulgarischen Finanzaufsicht (FSC) warf Prokopiews Konsultingunternehmen Bulbrokers vor, ein Privatisierungsgeschäft der EVN vor zwei Jahren manipuliert zu haben.

Der FSC-Chef wolle nur von Recherchen von Kapital über einen Geldwäscheskandal ablenken, der diesen betreffe, sagt Prokopiew nun und dementiert entschieden.

Der Arm des Sofioter Unternehmers reicht weit, behaupten seine Gegner. Er habe Wirtschafts- und Finanzminister der Regierung Borissow (2009-13) ausgewählt und die Übergangsregierung in diesem Sommer aufgestellt, heißt es etwa. Prokopiew weist das zurück. Staatspräsident Rossen Plewneliew sei ein „vertrauter Familienfreund“ gewesen, seit dessen Wahl ins höchste Amt würden Grenzen gelten.

STANDARD: Bulgarien erlebt in diesem Jahr eine zweite Welle sehr ausdauernder Proteste gegen eine Regierung und gegen die Parlamentsabgeordneten im allgemeinen. In Ihrem Blog haben Sie die Straßenproteste in einen Zusammenhang mit George Orwells „1984″ gestellt, als einen Kampf gegen ein „post-totalitäres Politikmodell“ in Bulgarien, das in den zurückliegenden Jahren hinter der „Fassade einer Demokratie“ aufgebaut wurde. Ist das nicht ein wenig überzogen? Die amtierende bulgarische Regierung ging schließlich aus Wahlen hervor, die von der OSZE als demokratisch beurteilt wurden. Und der Wahlausgang hat dem BSP-Vorsitzenden Sergej Stanischew die Möglichkeit gegeben, eine Koalition mit einem Regierungschef seiner Wahl – Plamen Orescharski – zu bilden.

Prokopiew: Zunächst einmal: Bulgarien ist ein Land mit enormen Potenzial und einer Vielzahl an talentierten Menschen. Es ist bedauerlich, dass dieses Potenzial durch die Unfähigkeit der Politik, das Land zu entwickeln und den Menschen eine bessere Lebensqualität zu geben, vergeudet wird.

In den vergangenen drei Legislaturperioden hat es in Bezug auf Rechtsstaatlichkeit, das Wirtschaftsklima und die Medienfreiheit Rückschritte gegeben. Das lässt sich aus den Berichten der Reporter ohne Grenzen, Freedom House und des Außenministeriums der Vereinigten Staaten ersehen. In der „Doing business“ Rangliste der Weltbank ist Bulgarien auf Platz 87 abgerutscht. Vor fünf Jahren war das Land noch auf Platz 59. Man rechnet in diesem Jahr mit einem Investitionsvolumen aus dem Ausland, das achtfach geringer ist als 2008, und das ist nicht nur auf die Krise zurückzuführen. Alle Indikatoren deuten darauf hin, dass Bulgarien sich zurückentwickelt.

Ich benutze den Begriff „Scheindemokratie“, um die Simulation eines demokratischen Prozesses, eines Spiels, zu beschreiben. Die Scheindemokratie bezieht sich auf die Parteien, die Wahlen, die Debatte die sich in den Medien abspielt, die Beschlüsse der Regulierungsbehörden und der Gerichte. Alle unabhängigen Institutionen werden gebündelt und kontrolliert. Es gewinnen unabhängig von Wahlausgängen immer wieder die Interessen einer oligarchischen Elite, die die gesellschaftlichen Ressourcen zu ihren Gunsten verteilt.

Viele junge Bulgaren, die keine Perspektive mehr sehen, verlassen deshalb das Land. Internationale Unternehmen schrauben ihre Investitionen zurück. Ich möchte zwei Beispiele anführen: Die EVN hat zum Schutz ihrer Investitionen und wegen des volatilen regulatorischen Umfelds rechtliche Schritte gegen Bulgarien eingeleitet. Die Wiener Städtische (VIG) sah sich offenbar gezwungen, den bulgarischen Pensionsversicherer „Doverie“ an einen undurchsichtigen Käufer zu veräußern – als Folge einer zwei Jahre lang dauernden Hetzjagd durch die lokale Finanzmarktaufsichtsbehörde. Unternehmen wie E.ON, ENEL, Deutsche Telekom, Bayerische LB und viele andere haben bereits das Land verlassen. Je länger die Periode der Scheindemokratie andauert, desto schwieriger wird es, das Vertrauen von Menschen und Investoren zurückzugewinnen.

Bulgarien wird zur Zeit von einer politisch eklektischen Koalition regiert: Sozialisten – die ehemalige Kommunistische Partei – und der Partei, welche die Interessen der türkischen Minderheit im Land vertritt. Die türkische Minderheit wurde während des kommunistischen Regimes einer Zwangsassimilation unterzogen. Die dritte Partei, die das Kabinett unterstützt, ist die türkenfeindliche Ataka. Geht man von der Geschichte aus, dürften diese Parteien keine Berührungspunkte haben, und trotzdem regieren sie zusammen. Das zeigt, dass Ideologien und Programme keine Rolle spielen. Dafür erscheinen fragwürdige Interessen als der starke gemeinsame Nenner.

STANDARD: Die Demonstranten auf den Straßen in Sofia rebellieren gegen das, was sie „Oligarchen“ nennen und deren Versuche, die Macht im Staat an sich zu reißen. Sie selbst gehören auch zu Bulgariens führenden Unternehmern mit weitgefächerten Aktivitäten von Medien, über Solarenergie und Finanzdienstleistungen bis – vor kurzem – Industrieerze.

Prokopiew: Diese Proteste richten sich gegen die gesamte oligarchische Elite in Politik und Wirtschaft. Es geht weniger um Personen als um diese Art des korrupten Regierens, die das Land zu Mittelmäßigkeit und Armut verurteilt. Es ist kein Zufall, dass bisher viele Unternehmer, Manager und Intellektuelle an den Protesten teilgenommen haben.

Was meine Person betrifft, so habe ich meine Karriere als Journalist vor 20 Jahren begonnen. Mit Freunden habe ich die Zeitung Kapital gegründet, die jetzt die Grundlage des Economedia Verlages bildet. Über einen längeren Zeitraum hatten wir mit der deutschen Handelsblatt-Gruppe in einer 50/50-Partnerschaft zusammengearbeitet. Für mich waren meine Interessen an Medien schon immer eher eine Causa als ein Geschäft. Als die Krise ausbrach, haben wir beschlossen einige Publikationen einzustellen, anstatt, wie viele der Medienunternehmen, ihre Redaktionspolitik und ihre Inhalte zu verkaufen. Ich habe immer versucht, dem Prinzip des gleichen Abstands von politischen Parteien treu zu bleiben.

Ein Unternehmer kann dann erfolgreich sein, wenn das Geschäftsumfeld sich ständig verbessert und sich dadurch das Risiko verringert. Das führt zu einem wachsenden Umsatz und einer Werterhöhung der Aktiva. Dieser Prozess verhindert die Bereicherung einiger weniger, machthabenden Gruppen auf Kosten der Ressourcen der Gesellschaft. Damit steigt auch der Wohlstand.  Ich bin tief überzeugt, dass es der Mehrheit der bulgarischen Politiker an Wissen darüber mangelt, was Wertschöpfung in der Wirtschaft für die Gesellschaft schafft.

STANDARD: Schließen Sie aus, dass Sie eines Tages in die Politik gehen?

Prokopiew: Zum gegenwärtigen Zeitpunkt habe ich andere, wichtigere Herausforderungen vor mir. Es gibt viele Möglichkeiten, am Wandel seines Heimatlandes teilzuhaben. Politisches Engagement ist nur eine davon.

STANDARD: Sie sind zweitweise mit Ihrer Familie nach Singapur umgezogen. Welchen Druck haben Sie in Ihrem Land gespürt?

Prokopiew: Im Jahr 2010 veröffentlichte die Zeitung Kapital die erste journalistische Recherche über das Zusammenwachsen von Regierung, Medien und Unternehmen. Finanziert mit öffentlichen Geldern, die in der Corporate Commercial Bank (KTB) konzentriert waren, organisierten die Medien, die vom Besitzer der KTB Bank, Herrn Tswetan Wassilew und seinem Geschäftspartner Herrn Deljan Peewski kontrolliert werden, eine beispiellose hysterische Attacke gegen mich. In den folgenden drei Jahren veröffentlichten sie mehr als 1000 negative Artikel über mich, meine unternehmerischen Tätigkeiten und meine Geschäftspartner.

Alle diese Artikel sind verleumderisch und bis zum letzten Wort erfunden, weshalb ich auch zahlreiche Klagen bei Gericht eingereicht habe. An meiner Person wurde die Verleumdungsmaschine und eine Strategie zur Erstellung einer Parallelwirklichkeit getestet. Man hat mit verschiedenen Instrumenten Druck auf mich ausgeübt – mit der Regulierungsbehörde, der Politik, aber auch mit angedrohter Körperverletzung. Dieser Druck war einer der Gründe, weshalb meine Familie und ich uns entschieden haben, vorübergehend nach Singapur zu ziehen. Wir wollten unsere Kinder vor dieser Hysterie schützen. Der Grund für Singapur war, dass ich dort an der Business-Schule INSEAD studiert habe und viele Freunde und Geschäftspartner in Asien habe.

STANDARD: Ihre Medien scheinen auf den jüngst gebildeten „Reformer-Block“ als Bulgariens neue politische Alternative zu setzen. Diese Parteien – alte Konservative, Liberale und eine grüne Partei – sind derzeit alle nicht im Parlament vertreten und haben bei den Wahlen im Mai zusammengenommen 6,9 Prozent erzielt. Was lässt Sie glauben, die Bulgaren fänden diese „Reformer“ nun anziehend?

Prokopiew: Die Oligarchie lebt und reproduziert sich aus Mangel an einer politischen Alternative. Die Propagandamaschine der Oligarchie verbreitet auch rund um die Uhr die These, dass es keine Alternative gibt, dass alle anderen gleichermaßen böse sind. Die Schlussfolgerung, die jedem nahe gelegt wird, ist dann: „Lasst und aus diesem Grund lasst uns ruhig regieren!“

Es ist sehr wichtig, dass die Energie der Straßen und der Plätze in der nächsten Regierung politisch repräsentiert ist. Und umgekehrt, ist es sehr wichtig, dass es in Bulgarien Politiker gibt, die von den Kräften hinter den Kulissen nicht abhängig sind, sondern die Interessen der Wähler verteidigen.

Die politische Linie, der Medien wie Kapital und Dnevnik folgen, ist, alle Standpunkte zu zeigen, einschließlich der des „Reformistischen Blocks“. Jede neue Energie und neue Moral, nicht nur des Reformistischen Blocks, sind in der bulgarischen Politik in diesem Moment höchst willkommen. Die Wähler wollen nicht mehr apathische Zeugen ihres eigenen Lebens sein.

STANDARD: Wie würden Sie Ihr persönliches Verhältnis zum bulgarischen Staatspräsidenten Rossen Plewneliew beschreiben? Ein früherer Geschäftspartner, ein Freund, ein Politiker, dessen Positionen Sie unterstützen?

Prokopiew: Rossen Plewneliew wurde zum Präsidenten Bulgariens gewählt, nicht weil er ein Freund von mir ist, sondern weil die Mehrheit der bulgarischen Wähler ihm ihre Stimmen gegeben hat. Trotz der hässlichen Medienangriffe gegen ihn, zählt er immer noch zu jenen bulgarischen Politikern, die eine der höchsten Zustimmungsraten haben. Er wird angegriffen, weil er sich der Oligarchie und der Korruption in der Politik furchtlos entgegensetzt.

Was Ihre weitere Frage angeht: Wir waren vertraute Familienfreunde vor seinem Einstieg in die Politik. Wir haben keine gemeinsamen Geschäftsinteressen gehabt. Das hohe Amt, das er nun innehat, bringt viele Einschränkungen mit sich, die er und ich berücksichtigen.

STANDARD: Ihre Gegner, insbesondere die Peewski-Medien und der Banker Tswetan Wassilew, behaupten, Sie versuchten, gemeinsam mit dem Präsidenten Ministerkabinette zusammenzustellen: die Übergangsregierung im vergangenen März, vielleicht die Minister einer kommenden nächsten Regierung. Für ausländische Beobachter klingt das ein bisschen extravagant – ein wenig wie die Idee von einem „post-totalitären Modell“ in Bulgarien…

Prokopiew: Das entspricht einfach nicht der Wahrheit! Ich hatte nichts mit der Bildung der Übergangsregierung zu tun. Ich habe auch keinerlei Absichten, irgendeine Rolle in einer nächsten Übergangsregierung zu spielen, so es eine solche gibt.

STANDARD: Was ist der Unterschied zwischen Journalisten Ihrer Zeitung Kapital, die bisweilen viel über Ihre unternehmerische Kerngruppe – die Alfa Finance Holding – berichten, und Journalisten der Mediengruppe Neues Bulgarien von Deljan Peewski, die Unternehmerinteressen ihrer Arbeitgeber unterstützen? Wieviel Pressefreiheit kann es unter solchen Umständen in Bulgarien geben?

Prokopiew: Es gibt einen sehr wesentlichen Unterschied zwischen den beiden Mediengruppen, die Sie ansprechen. Der Economedia Verlag hält in seinem Wertesystem alle professionellen und ethischen Standards des journalistischen Berufes außerordentlich hoch. Es ist Prinzip, dass alle Fakten und Positionen genau geprüft werden, bevor diese veröffentlicht werden. Wird ein Artikel über ein Unternehmen der Alfa Finance Holding oder über mich veröffentlicht, so wird jedes Mal ausdrücklich auf meine Rolle als Verleger hingewiesen.

Zum Anderen würde ich die Neue Bulgarische Mediengruppe (NBMG) nicht als wahre Medien bezeichnen. Das ist eine teure Rufmord-Maschine, welche zur Zerstörung von politischen und geschäftlichen Opponenten der Oligarchie gebraucht wird.

Darüber hinaus wird diese Maschine mit dem Geld der Steuerzahler finanziert. Eine Vielzahl an großen staatlichen Unternehmen haben ihr Geld bei der Corporate Commercial Bank (KTB) in Form von Einlagen deponiert. Diese Bank finanziert ihrerseits die Medien der NBMG. Diese Medien geben in Folge ihre volle Unterstützung der derzeitigen Regierung, die sich ihrerseits dadurch bedankt, indem sie die staatlichen und staatsnahen Gelder weiterhin in der KTB konzentriert und so weiter. Dasselbe Modell wird neu aufgerollt, egal, wer gerade an der Macht ist. Die Wähler bekommen immer wieder dasselbe Produkt und dieselben dominierenden Interessen der Oligarchie.

Zudem hat eine Untersuchung vor kurzem gezeigt, dass Dutzende Angestellte der NBMG Beziehung zum ehemaligen kommunistischen Geheimdienst gehabt hatten. In Economedia gab es keinen einzigen Angestellten mit solchen Beziehungen.

Die Überprüfung, wer Zugang zu Fördergelder der Kommunikationsprogramme der EU hat, zeigte, dass kein einziger Euro von diesen Mitteln in Economedia investiert worden ist. Die EU-Kommunikationsprogramme können seitens der Politiker und der Regierung als ein Instrument zur Erstellung wirtschaftlicher Abhängigkeit der Medien missbraucht werden. Auf der anderen Seite hat die NBMG mehrere Millionen von den EU-Fonds erhalten. Letzteres ist meiner Meinung nach ein sehr wichtiger Unterschied. Economedia ist ein Marktteilnehmer und existiert als solcher am Markt aufgrund seiner Integrität und seines Markteinkommens.

STANDARD: Eine mögliche Lesart der gegenwärtigen, extrem polarisierten Lage in Bulgarien könnte ein Kampf zwischen zwei Unternehmerlagern um Einfluss im Land sein: Iwo Prokopiew und andere auf der einen Seite, Tswetan Vassilew und andere auf der Gegenseite. Was denken Sie davon?

Prokopiew: Das ist eine grundsätzlich falsche Erklärung. Vor kurzem gab Roger Waters von Pink Floyd ein Konzert in Sofia. Während eines der Songs aus „The Wall“ tauchte das bulgarische Wort „Оставка“ (Rücktritt) auf den Bildschirmen auf. Die Erklärung der Propagandisten der Oligarchie zu diesem Ereignis war, dass Roger Waters viel Geld von den Regierungsgegnern bekommen habe, um diese Inszenierung durchzuführen. Sehen Sie, was das für ein Unsinn ist? Wenn man bereit ist, alles mit verdeckter Bezahlung zu begründen, dann ist man auch bereit, alles für Geld zu tun.

In Bulgarien ist nun eine klare Trennlinie entstanden. Die Oligarchie will einerseits die Macht und die absolute Kontrolle um jeden Preis behalten, selbst wenn das völlige politische Isolation und Rezession in der Wirtschaft als Folge hat. Auf der anderen Seite stehen die Mehrheit der Wähler, die führenden Unternehmer, der Mittelstand. Und obwohl sie unorganisiert sind und keine einheitlichen Vertreter haben, so sind sie durch ihre gemeinsamen Werte und Vorstellungen über die Zukunft Bulgariens vereint. Sie wollen ein Ende des Diebstahls und der Korruption in der Politik. Sie glauben, dass eine radikale Wende notwendig ist, die in einen neuen Gesellschaftsvertrag zwischen den Wählern und den politischen Parteien mündet. Ein Vertrag, der mehr Transparenz garantiert und Verantwortung der Politiker zusichert. Ich persönlich teile diese Werte und glaube, dass sie die Hoffnung für die Zukunft Bulgariens sind.

 

Iwo Prokopiew (42) ist Mehrheitseigentümer des Economedia-Verlags in Sofia, der u.a. die Wochenzeitung Kapital, die Tageszeitung Kapital Daily und die Internetzeitung Dnevnik herausgibt. Sein zweites Standbein ist die Alfa Finance Holding, eine Gruppe von 20 Unternehmen. Im Frühjahr 2013 verkaufte Prokopiew die Industrieerzanlage Kaolin.

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, бизнес, България, икономика, интервю, политика

Leave a Reply