8.2 C
Виена
вторник, 19 октомври, 2021
spot_img
Още
    НачалоAвстрияQuo Vadis, Австрия?!

    Quo Vadis, Австрия?!

    текст Мартина Шопова-Янев

    Себастиан Курц печели вниманието на политолози и комуникационни изследователи още с появата си и бързото изкачване на голямата политическа сцена. Детето-чудо на австрийската политика е сред най-младите в света, поели управлението на страната си. Експертите обясняват успеха му с комбинация от лидерски способности, хладен ум, усет за публичност, но най-вече със забележителна комуникационнна и медийна политика, провеждана от по комсомолски сплотен колектив. Няма друг политик в Австрия, смея да твърдя и в цялото немско езиково пространство, който да има толкова стройна, подредена, премислена комуникационна стратегия и таргетирано медийно присъствие. Курц е във facebook, Instagram, YouTube, Twitter и TikTok, с подбрано и оптимизирано за различните платформи съдържание. В традиционните медии се появява, извън форсмажорни обстоятелства, премерено и адекватно – в сериозните медии с визионерски интервюта, в булевардните – с политически жълтини, интриги и клюки.

    Особености на австрийския медиен пейзаж

    За да разбере човек по-добре какво се случва в Австрия в момента, е необходимо базово познание на медийния ландшафт, в частност този на печатните медии. В Австрия все още се четат много вестници, включително на хартия, има традиция в подаряването на годишни абонаменти за Коледа, тя се предава от поколение на поколение и е повод за австрийците да се гордеят, че субсидират силната журналистика и свободата на словото в родината си. Има много национални и регионални издания. Собствеността им е прозрачна. Зад тях стоят банки, католическата църква, местни бизнесмени, германски медийни концерни или самите служители като акционери.  

    Има ясно разграничение между качествена и булевардна преса. Качествената е с пари. А булевардната – безплатна и се разпространява на най-достъпните места: градски транспорт, метро, гари, големите вериги хранителни магазини, навсякъде, с огромен дневен тираж, стотици хиляди бройки, чиито издатели се издържат единствено от реклама. Има два булевардни вестника от този тип в Австрия – Heute и Österreich. Ако сте се задържали в алпийската държава повече от седмица, няма как да не ви е попаднал поне един от тях. Дали за четене, дали за увиване на нещо чупливо или за да се предпазите от внезапен дъжд – булевардната преса може да достигне до вниманието ви по най-разнообразни начини. Австрийската е сред образците в жанра – гръмки заглавия, пошли истории и сензации от всякакъв характер в полит-социално-културния спектър.

    В центъра на последните събития около Себастиан Курц е именно един от тези жълти всекидневници – Österreich, четен от милиони австрийци дневно.

    Подозренията върху Курц

    На 6 октомври специализираната в разследване на икономически и корупционни престъпления прокуратура WKStA претърсва офиси в Министерския съвет, в централата на ÖVP, партията на управляващия канцлер, в издателството на Österreich, както и при две учени-социоложки, едната от които е бивш министър по семейните въпроси в последното коалиционно правителство на SPÖ и ÖVP.

    Мотивите за претърсване прокуратурата излага на 104 страници, в които аргументира подозренията, че е на път да разкрие огромен мастърплан за превземане на властта първо във вътрешността на  ÖVP,  а след това и в държавата, от страна на Себастиан Курц и негови приближени.

    Подозренията са, че планът се задвижва през 2016 година. По това време Курц е външен министър с вече стабилен приятелски кръг от партийни функционери, с които се познава още от младежкото ÖVP. Всички те са оплетени в мрежа от институционални контакти, достатъчно стабилна, че да задвижи или покрие процеси, свързани с поръчки и разплащания на услуги с бюджетни средства. Член на тази близка до настоящия премиер мрежа е и Томас Шмид, по това време генерален секретар на финансовото министерство, което разполага

    а) с бюджет за провеждане на изследвания и проучвания, за да тества провежданите или предвижданите политики и

    б) с бюджет за реклама на собствената си дейност.

    Шмид „поръчва“ на двете учени, близки до ÖVP, изследване за измамни финансови практики, но получава проучвания на общественото мнение с манипулирани в полза на Курц резултати. Тъкмо те намират място на страниците на Österreich, в което министерството рекламира щедро, достъп до милиони читатели. Те, заедно с всички данъкоплатци в Австрия, заплащат за собствената си дезинформация.

    Между 2016 и 2018 година вестникът публикува фалшиви новини и невярна статистическа информация, която дискредитира предшественика на Курц в председателското кресло на ÖVP – Райнхолд Митерленер и спомага за партийния възход на младия външен министър. Премиер на Австрия по онова време е социалистът Кристиан Керн, също често съсипван от „обективни“ данни на страниците на вестника. Курц детронира и него. За сметка на това самият той препуска на бял кон из изданието, което трупа съдържание в имиджа му на млад, готин, умен и красив премиер, с когото Австрия толкова би се гордяла.

    И от тогава, с известни прекъсвания, малко скандали, коалиция с крайно десните, техния имиджов крах покрай Ибиса, нови избори и нова коалиция със Зелените – той все си е премиер.

    Подозренията на прокуратурата се концентрират в 12 имена. 10 от тях са на физически лица, сред тях Шмид, Курц и ключови фигури от медийния му екип, братята Хелмут и Волфганг Фелнер, които издават Österreich и стоят зад една от големите медийни групи в Австрия, двете учени. В списъка заподозрени са и издателството Österreich и Австрийската народна партия ÖVP. 

    Прокуратурата ще се опита да построи обвинението си върху тезата, че Томас Шмид е бил подкупен. Братята Фелнер, издателите на Österreich, са заподозрени, че са облагодетелствали функционер, като са му осигурили положително отразяване, достъп до редакционно съдържание, публикация на фалшиви данни, за да получат в замяна реклами на стойност 1,1 млн. евро, от данъчни приходи.

    Какво следва?

    Президентът Александър Ван Дер Белен започна от вчера консултации с лидерите на парламентарно представените партии. Пръв на среща бе Вернер Коглер от Зелените, вицеканцлер и коалиционен партньор на Курц . Той изрази съмнение в дееспособността на канцлера, Зелените поискаха „безукорен човек“ да поеме поста му в правителството.

    За Зелените да останат в този състав на кабинета би означавало да застанат срещу кръвната си група и история, изпълнена с героични битки с корупцията и в полза на прозрачното управление. Така че ходът им беше по-скоро очакван.

    Курц каза, че не вижда причина да се оттегля, заради недоказани обвинения, целящи да го дискредитират. Неговият дълъг и напрегнат валс с икономическата прокуратура не е прекъсвал от Ибиса насам*. Партията му обаче застана плътно зад него и след извънредна среща на всички областни партийни шефове, те заявиха, че ако някой иска Курц да напусне премиерския пост, с него ще си тръгнат всички останали министри от ÖVP. Това би поставило останалите партии в парламента пред възможността да формират ново правитлество, но Зелените заедни със социалистите SPÖ и либералните NEOS нямат мнозинство без гласовете на крайно дясната FPÖ, която е на нож с всички останали заради позициите си относно пандемията и имунизационната политика на правителството.

    Всички опозиционни партии обаче поискаха оставката на канцлера. Австрийската конституция дава право на парламента да свали доверието си от отделен министър, не само от цялото правителство.

    И така, платил ли е австрийският народ за собствената си заблуда?

    Отишли ли са обществени средства в окупация на един партиен, а в последствие и национален образ? Развоят се очаква интересен, но междувременно е отличен повод за сравнение на няколко modi operandi в българската и австрийската действителност: как изглежда разделението на властите – действията на прокуратурата срещу управляваща партия и активни функционери от най-висшия ешалон, как Курц даде половинчасово изпотяващо интервю по обществената ORF още в деня на скандала – без джипки, без Pi ar Boiko Sevi, и за огромната роля на медиите във формирането не само на обществен дневен ред, но и на политически строй. И разстройство.

    Снощи във Виена имаше спонтанен протест пред централата на ÖVP и Канцлерството. Присъстваха предимно младежи, вееха се знамена на левичарски формации и след малко скандирания хората се разотидоха. Допускам, че ако днешният ден не донесе оставката на Курц, протестните действия ще се разраснат. Социалните мрежи горят: НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ТАКА.

    снимка Мартина Шопова-Янев

    Злоупотреба на доверие, активен и пасивен подкуп

    WKStA събира доказателства по подозрения в злоупотреба на доверие, активен и пасивен подкуп.

    Защитата на Курц до момента е, че самият той не може да бъде обвинен в нищо, няма уличaваща го комуникация. Прокуратурата гради подозрението си върху чатове, извадени от контекст и предстои да се докаже липсата на достоверност в тези доказателства.

    Това е второ разследване срещу Себастиан Курц след започналото през май, когато той беше заподозрян в лъжесвидетелство пред парламентарната комисия, разследваща аферата Ибиса и евентуалната продажност на правителството през призмата на партийни дарения срещу осъществяване на определени политически желания на дарителите. В хода на разследването беше поискан достъп до комуникацията на Томас Шмид, Именно от там потече река от уличаващи информации, които предизвикаха вълна от разследвания.

    WKStA демонстрира известно самочувствие около това разследване. Извън 104-те страници аргументация за разследването, за тези претърсвания на офиси във Виена се знае от седмица. Самият Курц  заяви пред ORF, че всеки ден се случвало да ги попита някой журналист Започнаха ли да ви претърсват? Този слух изглежда съвсем контролиран.

    Правителството Курц I падна само заради подозрението, че тогавашният му коалиционен партньор от крайно десните е бил готов да търгува с политическо влияние. В очакване на развоя австрийците могат да планират спокойно коледната си ваканция.

    Избори може да има най-рано през януари 2022.

    *Конфликт между ÖVP и WKStA има от началото на 2020, когато Курц обяви икономическата прокуратура за близка до социалистическата партия, защото в разследванията им били уличавани предимно близки до ÖVP политици. 

    Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.

    Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ
    -- Реклама --

    Последвайте ни

    Календар

    Абонамент за бюлетин

    Последни публикации