2.4 C
Виена
понеделник, 6 декември, 2021
spot_img
Още
    НачалоAвстрияНики Илиев, актьор и режисьор: "Нокаут" е филм за нещата, които ме...

    Ники Илиев, актьор и режисьор: „Нокаут“ е филм за нещата, които ме интересуват

    -- Реклама --

    Интервю Бояна Никова

    След околосветското си пътешествие най-голямата платформа за легално гледане на български филми се завръща в Австрия. ГледамБГ този път ще представят „Нокаут или всичко, което тя написа“ (2018) по сценарий и режисура на Ники Илиев. Очаквайте скоро и линк за безплатно гледане на филма за територията на Австрия.

    Удостоен с Награда за актьор (Гари Дордън) на „Сий ийст“ в (Париж, Франция, 2018), Награда за актьор (Гари Дордън) на Гваделупа МФФ (Гваделупа, 2018), Награда за актьор (Гари Дордън) на Исхия МФФ в (Исхия, Италия, 2018), Награди за независими филми в (Лос Анжелис, САЩ), както и Награда за най-добър режисьор от Международния филмов фестивал в Манхатън, филмът излиза от рамките на комерсиалното. Той поставя темата за различните, отритнатите и неприетите от обществото под светлините на прожекторите.

    Участват Орлин Павлов, Саня Борисова, Гари Дордън, Башар Рахал, Джеймс Туминиа, Диана Любенова, Александър Кадиев и др. Филмът е българо-американска продукция, като голяма част от него е снимана именно в Ню Йорк. А повече за процеса на заснимане и нови творчески проекти ще разберете в интервюто с Ники Илиев.

    Как се запознахте с киното? Любов от пръв поглед ли беше?

    Да, до голяма степен, още от дете съм влюбен в него. В Пазарджик, моят роден град, имаше тогава едно кино – „Млада гвардия“ – ходихме редовно с родителите ми. Някои филми ми харесваха, други като „Ах, този джаз“ – не, но много се запалих по „Индиана Джоунс“ и „Междузвездни войни“. Приключенските филми от 80-те години ме заплениха и си спомям, че нетърпение чаках всяка седмица да има нова прожекция.

    Имате ли идол в режисурата?

    Разбира се. Възхищавам се на Куентин Тарантино и Уди Алън. Те имат много категорична визия за филмите си, много са специфични. Филмите им са авторски, носят своя подпис, своя почерк. Мартин Скорсезе и Дейвид Финчър също са сред любимците ми.

    „Нокаут“ е доста по-различен от другите Ви филми като „Чужденецът“, „Живи легенди“, „Завръщане“. Защо решихте да разкажете такъв тип история при това на английски?

    Тогава бях в такъв период, в който чувствах, че искам да създам нещо, което досега не съм правил, да изляза малко от границите си. Усетих, че трябва да дам поле за изява на по-сериозна тема, при това в международен мащаб и да обърна повече внимание на хората, които се възприемат като по-различни от масовката. Същевременно исках и да е филм, свързан с бойни изкуства, бокс и музика. Казах си „Нека да направя един филм за мен и за нещата, които наистина ме интересуват“. И съм щастлив, че го направих, защото той най-силно изразява самия мен като личност. Разбирам обаче, че за някои хора е труден за приемане, не го разбират или го намират за скучен. Имаше всякакви отзиви след премиерата.

    Ники Илиев с част от екипа на „Нокаут“

    Филмът не се радваше на толкова голям успех в България, колкото в чужбина – удостоен сте с награда за най-добър режисьор от Международния филмов фестивал в Манхатън. Какво означава това признание за Вас?

    Това с наградите е малко като да имаш рожден ден няколко пъти в годината (смее се) Получаваш признание, гали ти егото, остава ти в биографията и тежи на мястото си. Всичко това не е лошо, но не променя нещата кой знае колко. Аз го възприемам като бонус към самия процес на правене на филми, но не е нещо, към което се стремя. Не заради това правя филми.

    А какво Ви вдъхновява?

    Филмите. Обичам да правя, да гледам, да участвам в тях. Виждам, че те ми носят доста смисъл. Дават ми причина да вървя напред. Като реализирам нещо, което аз съм измислил, знам защо ставам сутрин, знам защо трябва да се справя с предизвикателствата, които срещам по пътя си.

    Трудно ли се снимат международни продукции? Как се работи с актьори от ранга на Гари Дордън, който виждаме в ролята на Аарън?

    Честно казано доста добре. Големи професионалисти са и дават много от себе си, неслучайно са стигнали там, където са. Специално Гари беше изключително отдаден на процеса. Ние прекарахме месец и половина заедно в тренировки, репетиции и изградихме силна връзка по между си. Беше много приятно, въпреки че той беше свикнал да снима в по-големи продукции. За него беше наистина интересно и необичайно в България. Разбира се, усеща се разликата в школите и кой как е обучен. Той например ми казваше „Не, не ми показвай какво да правя, разкажи ми. Не ми показвай, за да не те имитирам, а сам да създам образа и ситуацията в главата си.“

    С други чуждестранни актьори като Кристоф Ламбер („Чужденецът“) и Микеле Плачидо („Живи легенди“) снимачният процес също беше много интересен. Те бяха изключително подготвени и креативни. Просто добрите актьори са си добри актьори. Те имат нужда от това режисьорът да ги напътства, защото знаят, че той знае повече от тях за филма. Те се отнасяха с огромно уважение и чакаха моите „инструкции“, а не подходиха със снизхождение поради факта, че те имат много повече опит и че са много по-популярни имена в света на киното.

    Миналата година гостувахте във Виена с филма „Завръщане“. Не е тайна, че в момента работите върху втора част. Как вървят снимките и кога да ви очакваме отново тук?

    Снимачният процес е доста натоварен и интензивен. Всеки ден снимаме в Пловдив, където е между 34 и 38 градуса. Това определено ни създава проблеми, защото е тежко чисто физически, но пък хората са много отворени към нас. Справяме се въпреки трудностите. Самият филм е доста сложен с оглед на това, че има много локации, много сцени, много актьори, повече персонажи в сравнение с първата част. До 14. февруари 2022г. би трябвало филмът да излезе по кината в България, така че след това можете да ни очаквате във Виена.

    Участвате и в новия филм на режисьора Максим Генчев – „Ботев“, който също все още е във фаза на заснимане, а през последните няколко години се появиха още няколко заглавия на възрожденска тематика като „Възвишение“ и „Воевода“. Имат ли място такъв тип филми в сегашната ситуация в България? Нуждаем ли се повече от тях сега?

    Ники Илиев по време на снимките на филма „Ботев“

    От филми на историческа тематика винаги се нуждаем. От национално значение е да се правят, защото нашата история е хубаво и необходимо да бъде разказвана не само чрез учебници, но и чрез филми и сериали. Друг е въпросът, че по-трудно се осъществяват, защото имат нужда от повече ресурси, повече подкрепа и доста често и от повече време. Но това не означава, че трябва да се откажем.

    А Вие бихте ли направили такъв филм?

    Може би бих направил, но не съм сигурен, защото той излиза от стилистиката на филмите, които правя. Искам да имам мой подпис, това е което в момента се опитвам да изградя. Към момента моята стилистика е далеч от тази на историческите филми, но по принцип бих имал интерес.

    Преподавате кинорежисура в Нов български университет. На какво най-много искате да научите студентите си?

    Да изразяват себе си и да правят това, което искат да правят. Да не се спират. Да не се отказват. Да се адаптират според ситуацията и да не чакат някой да се погрижи за тях, а те да поемат инициатива. Като че ли не смеят да си кажат мнението. А трябва да са смели. Това ми се иска.

    „Нокаут или всичко, което тя написа“ ще бъде достъпен изцяло безплатно за всички на територията на Австрия на 10. Юли, събота (от 00:00ч. до 23:59ч.) Филмът е на английски език и със субтитри на български, така че не се колебайте и го споделете с някое чуждоезично приятелче. Очаквайте линк към прожекцията.

    Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.

    Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.

    ________________

    Още по темата:

    Александър Алексиев, актьор: Когато се отдалечиш от България, можеш да погледнеш нещата от друга перспектива

    Зорница София, режисьор: Румена войвода олицетворява непримиримостта в отстояването на правдата

    Актьорът Иван Бърнев за киното и оставените след нас „Стъпки в пясъка“

    Лилия Маравиля: Публиката се печели само с искреност и смисъл

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Реклама

    Календар

    Реклама

    Последвайте ни

    Реклама

    Абонамент за бюлетин

    Реклама

    Последни публикации