13 C
Виена
неделя, 25 септември, 2022
spot_img
Още
    НачалоБългарияСофийската Света гора - Бистришки манастири

    Софийската Света гора – Бистришки манастири

    -- Реклама --

    Около 110 нови студенти по теология ще бъдат приети за предстоящата учебна година в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, съобщиха за БТА от факултета.

    Текст Десимира Миткова, БТА

    Предвидените бакалавърски бройки за редовно обучение са 60 – 35 жени и 25 мъже, а за задочно обучение 50, от които 30 жени и 20 мъже. Към момента са се записали 87 новоприети студенти. От факултета очакват всичките 110 места да бъдат запълнени до финалния етап на класиранията и записванията.
    Около 70 ще са новите магистри за учебната 2012/2013 г. в Богословския факултет. Преподаватели отбелязаха, че през последните години се наблюдава увеличение на желаещите да изучават теология именно в магистърските програми.
    Така общо учещите богословие в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, заедно с докторантите, са около 600 души. Подготвените от факултета богослови, свещенослужители на Българската православна църква, възпитани в православни ценности прилагат знанията и уменията си в истинските богословски университети – манастирите.
    Пример за това как духовният живот се поддържа от млади и активни монаси са Бистришките манастири „Св. Петка“ и „Св. св. Йоаким и Анна“. Още при формирането на комплекса от манастири Софийската Света гора те играят важна роля на административен център.

    „Св. Петка“ – История от римско време до наши дни

    Хилядолетия история от факти и спомени е съхранена в двора на Бистришкия манастир „Св. Петка“. Първите следи от някогашния живот отвеждат към 4-5 век, когато според народните предания на мястото на сегашния манастир се е издигала римска крепост. В нея е бил изграден и храм за религиозните нужди на римски делегати, които пътувайки, използвали това място като резиденция. Останки от каменна колона, която и днес може да се види в манастира, както и намерени римски монети от същата датировка потвърждават, че на това място е съществувал живот много преди да се превърне в християнска обител.

    Административен център

    През 12-13 век се оформя комплекса от манастири Мала или Софийска света гора в подножието на Витоша. Това е времето на цар Иван Асен Втори, владетел с дълбоки християнски убеждения. Той строял манастири и църкви по цялата българска земя и извън нейните предели (явява се като основен ктитор на българските манастири Зограф и Хилендар на Света гора на Атон). Съществуват документи, които определят манастира „Св. Петка“ за административен център на всичките манастири от околността.
    Както повечето манастири по българските земи, този също е нападнат и унищожен от турското нашествие през 14-ти век. Животът в него започва отново след Освобождението. През 1951-56 г. отец Драгомир възобновява и светите икони от царския и апостолски ред на храмовия иконостас. В средата на 20-ти век тук е заточен на послушание епископ Николай Макариополски. Той е бил единственият български член на европейската комисия по разкриване истината за престъпленията в Катинската гора по време на Втората световна война.
    Макар светото място да преминава през различни промени и обрати, днес църквата е напълно възстановена, а историята на манастира продължава да се пише и е поддържана от млади монаси, отдали живота си на Господ.
    *Местоположение: Бистришкият манастир се намира в местността Калугерови ливади на Витоша, в покрайнините на софийското село Бистрица. До него се стига лесно от центъра на селото, като се продължава още 2-3 километра нагоре по хълмовете на Витоша.

    Свидетел от камък разказва за манастира „Св. св. Йоаким и Анна“

    В сърцето на Бистришкия манастир „Св. Св. Йоаким и Анна“ каменен кръст нямо напомня за тежката съдба и за светостта на манастира.          Първоначално храмът е построен в края на 9-ти век, носейки името на Св. Апостол Петър. С благоволението на цар Иван-Александър мястото се разраства и укрепва. Османското нашествие през 14-ти век го покосява и храмът е разрушен и ограбен. Местните хора успяват да запазят жив спомена за неговото величие, поставяйки на мястото на древния олтар каменен кръст. Затова през турско владичество това място е наричано „На кръсто“. Освобождението заварило само руини и единствено запазена вечността на кръста.

    Нов живот

    Възстановяването на духовния живот около него отнема няколко години и така през 1940 г. е издигната днешната църква „Св. Св. Йоаким и Анна“. Тя е построена върху могилен некропол. Под наоса се намира запазена антична гробница от 4-5-ти век, в която се слиза по каменни стълби откъм притвора. Начинът, по който е построена гробницата – източната и западната стена са свързани със свод, както и следите от стенописи по стените – кръст и котва, свидетелстват, че тя е раннохристиянска. В потвърждение на това са и намерените вътре два скелета с глави обърнати на запад.
    В миналото всяка година, когато са се правили лития за дъжд и плодородие, се е отслужвал маслосвет. Олиото се е наливало в малко шишенце и е поставяно в направена със свредел дупка в дъбовия ствол. Това, твърдят местните хора, обяснява наличието на няколко вековни дъба в двора на манастира, към които е отдавана почит. А местността е наричана „На дъбьето“.
    В началото на 80-те години с помощта на Софийския митрополит и патриарх български Максим църквата основно е ремонтирана. Вътре са разположени красиви икони на Иисус Христос и Света Богородица, храмовите икони на Св. Св. Йоаким и Анна и на Св. Стефан. Изрисувани са и сцените Рождество Христово и Въведение Богородично.
    Духовният живот на манастира е запазен и днес се поддържа от младия монах отец Яков.
    *Местоположение: Бистришкият манастир „Св. Св. Йоаким и Анна“ се намира се в местността „Мали дол“ във Витоша планина, на около 2 км югоизточно от с. Бистрица. До него се стига по не особено добър път през селото.
    **Рубриката се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община Програма Европа 2012 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата – 2019 г. /Десимира Миткова/

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Реклама

    Календар

    Реклама

    Последвайте ни

    Реклама

    Абонамент за бюлетин

    Реклама

    Последни публикации