Станислав Тодоров-Роги, режисьор: Няма значение кога и къде, любовта се случва и не пита какъв е строят

27. февруари 2018 | By | Reply More

„Хората искат да гледат човешки филми“, убеден е известният режисьор, чийто пълнометражен дебют „Дъвка за балончета“ ще можем да гледаме на 18 март във Виена

Интервю Елица Ценова

Станислав Тодоров-Роги
снимка Владимир Томашевич

Удовлетворен ли сте от първия си филм?

В много отношения съм удовлетворен, но… Аз съм изключително критичен, както към другите, така и към себе си. Знам си грешките, кое не се е получило, какво е можело да стане по-добре. Но в крайна сметка, всички заснети сцени са във филма, с изключение на една, в един кадър. Т.е. няма отпаднал материал в коша, всичко е вътре, което отговаря на първоначалните очаквания.

Защо избрахте действието на филма да се развива през 80-те години?

Биляна и Калин са на около 38-40,  а като деца на около 10, са били през 1988. Аритметически част от действието се развива в края на 80-те.  Всъщност през 80-те е преминало детството на сценаристите, което логично води до тази препратка. Но това не е самоцелно заради социализма.

Детството на различните поколения се отличава по игрите, които се играят и начина, по който се възприема светът. Със сигурност децата на 80-те играехме игрите, които ще видите във филма и копнеехме за неща, които бяха дефицит тогава (корекомски стоки, Некерман, дъвки с картинки и т.н. ).

Това, което не се е променило и остава универсално е, че децата и преди и сега правят пакости по най-невинен начин.

Иван Юруков (Калин) и Теодора Духовникова (Биляна) в кадър от филма „Дъвка за балончета“ снимка Владимир Томашевич

Част от действието на филма ни връща към социализма и като че ли се усеща една носталгия към това време. Имаше ли романтизъм в соца или всъщност носталгията е към детството и онази невинност, присъща за децата във всяко време?

Носталгия има, но тя е  към детството, а не към социализма като такъв.  Романтизъм има в детството, младостта…, затова и носталгията е толкова силна. На никого не му се остарява, но това е неизбежният ход на времето.  Когато имаш екзистенциални кризи, се връщаш към детството, там се корени всичко, казват психоаналитиците. Героят на Калин е неудовлетворен, заседнал е в удобството. Срещата с Биляна го връща в детинските спомени, където ще потърси и намери отговори на някои въпроси.

Социализмът беше характерен и с моделиране на личностите, вкусовете, мисленето, поведението. Как се отразява тази унификация на порасналите вече герои във филма? 

Аз мисля , че героите са се откъснали от тази социалистическа унификация. Всеки е направил своя избор и се движи в своята орбита, което малко или много ги унифицира отново в новите модели.  Трябва да сме неконвеционални, защото всяко общество си има свои модели, по които иска да унифицира индивидите си. Точно като децата, не трябва да спираме да мечтаем.

Соцпоколението имаше своята криза през 90-те и след като я преживя, успя да се измъкне от калъпа. Аз мисля, че това поколение, към което принадлежа и аз, има един основен проблем – младостта му мина в кризи и то не успя да се реализира в хубавите си години. А сега вече започва да остарява… Но това е тема на един друг филм.

Кадър от филма „Дъвка за балончета“ снимка личен архив

Дали филмът ще повлияе на днешните деца да се опитат да видят света повече отвън, от улицата, отколкото през екрана на телевизора, телефона или компютъра?

Не знам дали това ще се случи, но със сигурност днешните деца ще погледнат на родителите си по друг начин и ще ги разберат. Този филм прави своебразен мост между поколенията, както повечето филми с деца. Но да предупредя – филмът не е детски.

В процеса на снимките промени ли се нещо от първоначалната идея на филма? Актьорите можеха ли да обогатят сценария с лични спомени и преживявания?

Генерално не, сценарият беше добър. Не случайно има награда за сценарий от Златна роза 2017.  Но актьорите дадоха на този филм много отвъд думите, отвъд текста. Героите им прикриват чуствата си, недоизказват това, което мислят. А това е доста трудно за претворяване. Мисля че, Теодора Духовникова и Иван Юруков са “жестоки” в тези роли. Децата също са прекрасни, въпреки че това детство е далеч от тяхното.

Имате ли вече планове за нов филм?

Да, дори сценарият е готов, чака финансиране. Разказът е за легендарното заведение “Кравай” в София. Темата е за бунта на поколенията. Филмът ще е с много музика на групата „Нова Генерация“.

снимка Владимир Томашевич

Предстои прожекция на „Дъвка за балончета” във Виена. Мислите ли, че българите в чужбина са по-особена публика? Вълнувате ли се от реакциите на хората тук?

Не мога да кажа, че българите в чужбина са по-особена публика. Но със сигурност ще гледат на филма от една дистанция не само на времето, но и на пространството. А това ще ги направи по-аналитични, а мен – по-развълнуван.

На прожекцията сигурно ще дойдат и младежи, родени в Австрия, чували за социализма само от разказите на родителите си. Какво бихте искали те да разберат от Вашия филм?

Разбира се, ще им бъде любопитно да видят къде и как са живели техните родители. Но основното, което искам да разберат е, че няма значение къде и кога, любовта се случва и не пита какъв е строят и на колко си години.

 

Визитка:

Станислав Тодоров-Роги
снимка Владимир Томашевич

Станислав Тодоров-Роги е режисьор на известни телевизионни продукции и сериали, сред които  „Тя и той“, „Кантора Митрани“, „Столичани в повече“, документалната лента за легендарния певец Емил Димитров „Само един живот“ и др. Дебютът му като създател на филм за голям екран е „Дъвка за балончета“, който ще може да се гледа във Виена на 18 март.

Станислав Тодоров-Роги ще бъде специален гост на събитието и след прожекцията желаещите могат да се присъединят към срещата-разговор с него в кафето на хотел POST, Fleischmarkt 24.

 

Прожекция на филма „Дъвка за балончета“ във Виена

КОГА: 18 март (неделя) от 13 ч.

КЪДЕCineCenter Wien  Fleischmarkt 6

За повече информация и запазване на билети ТУК

 

 

 

Category: България, Виена, изкуство, интервю, кино, култура

Leave a Reply