Нови данни за имунитета след прекарана коронавирусна инфекция

12. април 2020 | By | Reply More

Статията е на Köksal Baltaci и е публикувана в австрийското издание Die Presse на 6 април

За Меланж Булгарен материала подготви Емел Бейсин Емин


Отговорите на въпроси като дали и най-вече колко дълго възстановилите се след преболедуване на COVID-19 са имунизирани срещу вируса, са важни както за бъдещите методи на лечение, така и за разработването на възможните ваксини. Не на последно място от тях зависи и концепцията за т.нар. колективен имунитет, на която разчитат много страни.

Сигурно е, че инфекция с коронавируса води до образуването на съответни антитела в кръвта и по този начин до имунитет. Но колко дълго трае тази защита и кои фактори играят роля в този процес? Може ли тежко болните хора да бъдат лекувани с кръв и плазма от вече създалите имунитет? Какъв е опитът от пандемията със SARS 2002/2003? И разбира се: какво означава продължителността на имунитета за разработването на ваксини?

Какво се знае за продължителността на имунитета към днешна дата?

Няма съмнение, че хората прекарали болестта, са изградили достатъчно антитела срещу коронавируса, които ги защитават от по-нататъшни инфекции. Колко дълго трае този имунитет все още не може да се каже със сигурност, най-малкото защото първата информация за възстановилите се датира едва от около три месеца.

Но тъй като все още не е доказано, че е възможно човек да се зарази повторно, може да се предположи, че защитата би продължила поне няколко месеца. Това казва пред Ди Пресе Бернд Лампрехт, директор на Клиниката по пулмология в болницата към университета „Йоханес Кеплер” в Линц, който лекува заразени с коронавирус.

Друга индикация за това е скорошно проучване в Китай, в което четири резус маймуни са заразени и при разболяване са показали типични за пневмония симптоми. При аутопсия на една от маймуните е установено, че белите ѝ дробове са тежко засегнати. Останалите излекувани животни са били заразени повторно с изключително високи дози с коронавирус месец по-късно, но не са се разболели отново. Освен това вируси не са откривани в гърления секрет или в изпражненията.

Какъв беше имунитетът към вируса на SARS, който е свързан с коронавируса?

Няма никакъв смисъл да се правят сравнения между разрастващия се понастоящем коронавирус и инфлуенца вируса (класически грип) или риновируса и респираторния синцитиален вирус, които предизвикват грипоподобни инфекции, защото, макар и да атакуват дихателните пътища, те идват от други семейства вируси.

SARS-CoV, който предизвика пандемия през 2002/2003 г., и настоящият SARS-Cov-2, от друга страна, са подобни един на друг. Ето защо изследователи от университета в Айова сега са тествали кръвта на бивши пациенти за антитела. И всъщност те откриха това, което търсеха през годините – но не при всички пациенти.

Тук възниква въпросът – дали някои излекувани  хора са имунизирани години наред, докато други са имунизирани само за няколко месеца? Не, защото дори и при хората с доказани антителата, не може да се каже със сигурност, че са защитени, за някои това може да е така, за други – не. Това би наложило дългосрочни проучвания, които не бяха проведени преди, тъй като пандемията бе ограничена и вирусът бе изкоренен в рамките на около осем месеца, в които 8000 души са били заразени, а 774 са починали. Ето защо никога не бе разработена ваксина.

Важно е, че по това време не е имало случаи на повторно инфектирани. Много е вероятно имунитетът да е съществувал поне половин година, евентуално дори и по-дълго, след преживяването на болестта. Основният принцип е: колкото по-млад и по-здрав е човек и колкото по-малко придружаващи заболявания има, толкова по-надеждно и по-дълго е защитен. Разликите са значителни и при различните грипни проучвания – тук защитата може да продължи само шест месеца, но и няколко години.

По-дълъг ли е имунитетът след прекарано заболяване, отколкото след ваксинация?

Наличието на такава връзка може да се очаква. Тъй като естественият имунен отговор след инфекция обикновено е в пъти по-силен, отколкото при ваксинация. Това означава, че се образуват повече антитела, които след това могат да бъдат открити в кръвта за по-дълго и по този начин предлагат по-дълготрайна  защита. Като цяло обаче това не е важно, тъй като защитата от ваксинация, след определяне на титъра на антитела може да бъде „освежавана“ по всяко време, както например при хепатит и противокърлежов енцефалит.

Има и друга причина при грипа. Тъй като грипните вируси се завръщат леко променени всяка година, те така или иначе налагат да се направи нова ваксинация. Имунитетът – независимо дали е получен чрез ваксинация или преживяно заболяване – следователно, трае само един сезон. И поради десетилетния опит с вируса на грипа не е проблем да се адаптира ваксината към нейните сезонни мутации и да се постигне защита между 50 и 80 процента – 100 процентова защита е невъзможна, поради което има хиляди случаи на грип всяка година, въпреки ваксинациите.

Тази цел ще бъде преследвана и при разработването на ваксина срещу коронавирус, който може да се очаква да се връща ежегодно с леки промени в щама си. Това е реалистична цел, тъй като след постигане на пробив – напредък има практически всеки ден. Единственият проблем, който може да бъде решен, е да бъдат избрани правилните фрагменти от вируса, които не биха се променяли дори и при мутация. Оказва се, че коронавирусът не е особено податлив на мутации, въпреки първоначалния страх точно от това. Дотогава ще се научи много повече за особеностите на вируса, за да се реагира по-бързо.

Полезни адреси на български фирми, специалисти, организации и институции в Австрия

Абонирайте се за безплатния месечен електронен бюлетин на Меланж Булгарен

В момента няма ваксина и е вероятно да се стигне до разработването на такава едва в края на тази или началото на следващата година – предвид почти неограничените средства, вложени в тези разработки, може да бъде още по-рано. При ебола бяха предприети само част от сегашните усилия, но след епидемията от 2014 до 2016 г. ваксина бе предложена сравнително бързо. Следователно по-дълготрайният имунитет би бил решаващ фактор за ограничаване на разпространението.

Що се отнася до концепцията за колективен имунитет, която изрично се препоръчва от някои вирусолози и която много страни, като Швеция, например, активно преследват, вече не се поддържа като идея в Австрия. Защото, ако хората, преживели болестта, имат имунитет за по-малко от шест месеца, то колективният имунитет би бил безполезен. Ще отнеме повече от година, преди да бъде достигнат, тоест 60 до 70 процента от населението ще се е заразило, но няма да е защитено от имунитет. Т.е. първите възстановили се вече няма да бъдат защитени и разпространението ще започне отначало.

Може ли кръвта на човек с вече изграден имунитет да помогне на тежко заболели?

Да. Въпреки това тази така наречена пасивна терапия с антитела, която също се използва при пациенти с ТОРС и ебола, никога няма да замести лекарственото лечение, а би могла да бъде само допълнение, „като едно от многото парчета пъзел“, казва Лампрехт. Първото проучване от Китай е обещаващо. Там са взели по 400 ml плазма от хора, които са били здрави вече поне десет дни, и са ги приложили на тежко болни пациенти. Състоянието им се е подобрило в рамките на седмица и новите тестове след това са били отрицателни.

„Все още обаче не е ясно дали това се дължи на плазмата. В края на краищата тези пациенти са получили и други терапии, включително антивирусни лекарства “, казва Лампрехт. „В допълнение, това не е контролирано и рандомизирано проучване, а отделни съобщения за единични случаи. Той също така се позовава на възможни странични ефекти, които могат да варират от леки симптоми като треска до алергични реакции с животозастрашаващи спазми в бронхите, както в случай на остър астматичен пристъп. “ Освен това съществува много малък, но не напълно изключен риск, от предаване на друго инфекциозно заболяване.

Не на последно място, трябва да се вземат предвид огромните организационни и времеви разходи за подобна терапия. Това означава, че трябва да се намерят достатъчно хора с вече изграден имунитет, които доброволно да даряват плазма няколко пъти. При едно взимане на кръв, което трае около час, се изтеглят между 650 и 850 мл (достатъчно за двама пациенти), а даренията могат да бъдат направени три пъти в рамките на две седмици.

Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.

Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.

Please follow and like us:

Tags: , , ,

Category: Aвстрия, Oбразование, актуално, Виена, Грац, Залцбург, здраве, Линц

Leave a Reply