Коледно настроение с членовете на литературния кръжок към БКПО „Кирил и Методий“

28. декември 2019 | By | Reply More

Когато коледният и творческият дух се смесят се получава уют и светлина. А когато добавим щипка любов и чаша вино, позитивната енергия и вдъхновението се отприщват и тръгват едни разговори – меки, добронамерени, смислени. Такава беше последната за 2019 година сбирка на литературния кръжок към Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий”, която този път бе на гости на българската книжарница Buchnica, намираща се във винарната WeinSelekt.

Темата на срещата този път бе „За чудо и приказ” и авторите бяха подбрали най-разнообразни стихове и разкази, но някак естествено за сезона доминираха творбите, посветени на коледните и новогодишни празници.

Началото бе дадено от Сузана Йорданова, която е и координатор на кръжока. Нейните кратки, експресивни и богати на емоции стихове, естествено отвориха вечната тема за любовта.

ТОПЛИНА

Ако ти си

снежна топка,

бих държала ръката си

студена,

за да те опазя

от топене.

Всичко,

което топли

мен,

е ти да си

цял.

 

КЛЮЧАЛКИ

Вчера,

когато почувствах,

че искаш да отключиш

сърцето ми,

не предполагах,

че днес

аз ще милея

да заключа в твоето

себе си.

Последва притча от Елисавета Григорова, която с много чувство за хумор бе пресъздала света на възрастните през погледа на едно дете. С любов и коледен дух бе зареден разказът на Милена Плахт,  майсторски преплитащ тинейджърските терзания и майчинските страхове на фона на ужасен самолетен полет между Австрия и България.

Щрих към коледното настроение бяха и мелодичните стиховете на Христина Лазарова:

НА КОЛЕДНИЯ БАЗАР…

Забравя се бързо ледния хлад –

Отварят базари във шумния град!

Горчиво напомнят те остро, за миг

За коледен огън, за чудния вид

На пълна трапеза с блюда и погача,

За топлата мисъл, че някой те чака…

И втурват се всички напред, през глава,

Пред малките къщи се трупа тълпа…

А отпреде на щанда, с покривка застлан –

Продавам лъчи във стъклен буркан,

Те пръскат се смело със радост сега –

Даряват те сладост и благост така.

Малко встрани от пръчка ухае

„Спокойствие тихо“ – то ще те омае,

А „Думички мили“, стрити на прах,

Действат без отказ при чувство на страх.

На втория ред са „Усмивки небрежни“,

До тях път стоят пакетчета „Нежност“.

Във малки шишенца е „Течни прегръдки“,

Парфюмът, от който побиват те тръпки…

На щанда ми беден се спира дете –

Протяга с Надежда към НЕЯ ръце –

Без думи да грабне, с очички поне

„Обич“, събирана кой знае къде…

ГАТАНКА

Незряща по пътя си броди,

Но плячка намира умело така/за миг,

Към пропасти страшни те води,

Но оцеляваш като на шега.

Сънищата лека-полека

Разбърква със свойта ръка,

Усмихва се рядко,

но нека Живее дори във тъга…

Във светлина е вечно окъпана,

скита добра по света,

От лудостта бива напътствана —

Такава била… любовта.

Разказите на Иван Петров грабнаха публиката със своята динамика и внимание към детайла, а към любовта отново ни върна Божидар Абрашев със своята нежна и романтична поезия.

Далила разперва коси

над Самсон.

Красива, но трагична

история.

Всуе повторяема,

като спукан балон,

упрекнал науката

в двоеродие!

Далила разперва ръце

над Самсон.

И странно с косите му

заиграва!

Сюжет непростим,

като срутен балкон,

от който измъкване

няма!

Далила целува тила

на Самсон!

И стяга веригите

по врата му.

Актуален и днес е

нейният тон!

От лъжата излизане

няма!

На Х.
Сънувах те в красивите ти вечери,
изляти в океан от апострофи.
С развоя в необятните ти трепети
и с танците в недрата на покоя.
Сънувах те сред екот на камбани,
с лице от угар, в призрачния лов.
С море от песен в стоплените длани,
с ръце в ъв скръбния ти взор.
Сънувах те в засъхналите урви,
едва далечна, роза като принц.
В дъжда от укор, гръб и несполуки,
съсипан в безпощадния ти пир…
Сънувам те! И в силните ти кризи,
разпадам се сред бездна като урна!
И в огъня изгарям като птица!
Защото те обичам до полуда!

За умението да запазим любовните чувства за цял живот с чудесен стих ни припомни Мария Канева.

Дядо Коледа, разнасящ подаръци на децата в шейна, теглена от еленчета, е любим коледен символ по цял свят. Но дали всичко в екипажа на добрия Старец е толкова романтично, колкото изглежда отвън? Разказът на Емил Ценов „С рогата напред“ ни дава забавен отговор на този въпрос. Целият разказ може да прочетете ТУК.

Please follow and like us:

Tags:

Category: България, Виена, книга, култура, Меланж

Leave a Reply