In memoriam: Напусна ни големият българин Гарбис Папазян

26. юни 2019 | By | Reply More

Гарбис Папазян е сред малкото хора поискали да си върнат българското гражданство

На 25 юни в дом за стари хора в покрайнините на Виена на 98 години почина големият българин Гарбис Папазян. Съобщението за неговата кончина идва от бившия областен управител на Сливен Марин Кавръков.

Гарбис Папазян бе един от най-големите спомоществователи на българската общност във Виена. Легенди се разказват за неговата щедрост и дарителска дейност не само за българи и арменци.

Екипът на списание „Българите в Австрия” и Меланж Булгарен го посещаваше в дома му в центъра на Виена, а на тръгване той винаги казваше „И да знаете, най-ценното нещо е здравето, след него семейството”.

Роден на 14 август 1920 г. в Сливен в семейството на арменски търговци, през 1940 г. Гарбис Папазян идва във Виена, за да учи за инженер-химик. С присъщото си чувство за хумор разказваше как по време на бомбардировките във Виена оцелял благодарение на реда. „Имаше въздушна тревога и с един приятел състудент искахме да влезем в близкото скривалище, но пазачът не ни пусна, тъй като капацитетът от 95 човека вече бил запълнен. Побягнахме към друга сграда, а  бомбата падна точно върху скривалището, в което не ни приеха. Всички загинаха.”

Папазян е арменец по произход, но подчертаваше, че е българин по народност. През 2010 г. си върна българското гражданство като обясни решението си просто „Обичам България – затова го направих. Да си умра като българин”. Той винаги подчертваше „няма ли приемственост на ценностите – няма развитие” и не делеше хората на арменци, австрийци и българи.

Спиъкът с даренията на Гарбис Папазян е дълъг и тръгва от родния Сливен, където през 1976 г. дарява пари, за антена, с която да се хваща втора програма на националната телевизия. „Сложихме я така, че да не може да се ползва от Ямбол”, смееше се Папазян, припомняйки си съперничеството между двата града. С негови пари през 1977 г. в Сливен е построена детска градина, която сега носи името на родителите му, а децата редовно му изпращаха картички. Купил е рядка цигулка за квартет „Сливен”, давал е пари за ремонт на параклиса в града, за арменската църква, за българската църква.

С неговото съдействие днес България разполага във Виена с ценни имоти – Българския културен институт „Дом Витгенщайн“, резиденцията на посланика, сградата на Посолството и сградите на българския комплекс в четвърти район. През годините той редовно подпомагаше БКПО”Кирил и Методий”, на която е почетен член, българското училище „Св.св.Кирил и Методий”, българската църква.

Въпреки че учи индустриална химия цял живот Гарбис Папазян се занимава с търговия. В апартамента му още можеха да се видят килимите, с които е търгувал последно. Започва още в годините на Втората световна война, а през 50-те години на миналия век  пласира български продукти на австрийския пазар и така осигурява на държавата валута. Той спомага за сближаването на България и Иран. Пътува много, говори български, турски, арменски, немски, италиански и френски език.

снимка Меланж Булгарен

Носител е на златен „Орден на труда“, на орден „Народна република България“ първа степен, получени в годините на социализма. Почетен гражданин е на Сливен. През 2014 г. на тържество в посолството на Република България в Австрия Гарбис Папазян бе награден с почетен медал „Иван Вазов” на Държавната агенция за българите в чужбина. Отличието му бе присъдено за изключителните му заслуги към българската общност в Австрия, както и за дългогодишната му родолюбива и дарителска дейност в България. Медалът му бе връчен от извънредния и пълномощен посланик на България в Австрия Н.Пр. Елена Шекерлетова. Повод за награждаването бе и неговият 95-и рожден ден.


Почетен медал „Иван Вазов“ за доайена на българската общност в Австрия Гарбис Папазян


Докато идваше на българските събития във Виена, Папазян бе винаги спретнат и елегантен. Сам се грижеше за себе си, а рецептата му за добра форма бе движението. „Всеки ден излизам да се разхождам. Може да е по-малко, но излизам. Защото това, което не се движи – ръждясва”, учеше ни той.

Гарбис Папазян имаше много спомени. Говореше пестеливо и никога не изтъкваше заслугите си. Често казваше „Аз съм егоист. Каквото и да съм направил, направил съм го заради себе си, защото така съм го искал и чувствал”.

Дълбок поклон пред паметта на големия Гарбис Папазян!

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, актуално, България

Leave a Reply