Текст и снимки Роси Михова
Може би често пътувате до Виена – по работа или пък точно, за да избягате от работата. А може би всъщност отдавна живеете тук. Може би децата ви са родени тук. Може би познавате всички най-известни забележителности или поне сте чували за тях. Може би сте ги виждали в рекламите на туристическите агенции или пък в брошутите, които мургави момчета с накривени бели перуки и моцартови панталонки упорито бутат в ръцете ви.
Тук обаче ще ви разкажем за няколко много дискретни виенски музея, които радарът ви вероятно още не е регистрирал. Те не са така бляскави и сводести като Белведере и Албертина. Залите им не се задъхват от туристи. Но те също са част от душата на столицата. Защото Виена е град не само на валса, вълшебната флейта и „Целувката“ на Климт. Тя е люлка и на аналитичната философия, психоанализата и всичко уязвимо и потайно в човешката природа – понякога мрачно, понякога сладостно, а често – банално и смешно, но във всички случаи – земно и човешко.
Музей на кондома – Condomi Museum, Esterhazygasse 26, 1060
В тишината на една малка пряка на Maria Hilfer str. се намира просторният и приветлив магазин Liebenswert. Пристъпвайки прага му, човек първоначално трудно се ориентира, че става въпрос за секс магазин. Разнообразието от еротични реквизити е огромно, но присъства ненатрапчиво. Персоналът е по-ведър и дружелюбен дори от този в кварталната сладкарница Аида. В приземието на магазина е разположена и експозицията на кондоми. Това всъщност е една забавна историческа разходка, която разказва за появата на полезната гумичка, за нейните разновидности през вековете, за начините на употреба и вредата от неупотребата й. Има доста любопитни детайли за исторически личности – Д-р Кондом, Казанова, Мадам дьо Савини. Има богата колекция от презервативи, произведени през последните сто години и тунинговани с всякакви екстри. Има и рекламни комикси, които нагледно обясняват защо кондомът е нещо нужно и добро. По закон посетителите на изложбата трябва да са навършили 18 години, но няма проблем да бъдат допуснати и преди тази възраст, ако са придружени от родител – нещо, което ние горещо препоръчваме на всеки, който отглежда тийнейджър у дома. Това е чудесен шанс едновременно да разчупите ледовете помежду ви, да се издигнете в очите му и да го образовате в здравно отношение – 3 в 1.
А ако темата ви е заинтригувала, то може да посетите и следващото място.
Музей за контрацепцията и аборта – Museum für Verhütung und Schwangerschaftsabbruch, Mariahilfergürtel 37, 1150
Независимо на какво мнение сте по въпроса за аборта, този музей ще ви запознае с трудния път, който извървяват жените в усилията си да контролират броя бременности, които природата е предвидила да преживеят и износят. За ваша информация средните цифри за една жена при липса на контрацепция са 15 зачевания, от тях 10 износени бебета, от тях 7 деца достигнали зряла възраст. В това отношение историята познава някои смехотворни идеи за предпазване – като използването на изпражнения от крокодил или слон. Други са откровено брутални или почти налудничави – като интимен душ със силно разклатена бутилка кока кола. Музеят е разположен в две неголеми стаи с размери на лекарски кабинети, но има аудио гайдове и множество обяснителни табла. Би било добре те да бъдат видени от всеки човек или човечка под 18, който е решил, че вече е на „ти“ със секса.
За съжаление, обаче, хората не правят само любов. Правят и войни.
Музей на изтезанията и мъченията – Foltermuseum, Fritz–Grünbaum–Platz 1, 1060
Мястото се намира на един хвърлей камък от царството на дюнерите, магазините и безгрижния живот – Maria Hilfer str. Входът към музея прилича на неподдържан вход на софийски подлез. Човек влиза в него с малко греховно любопитство и лека боязън. По-смелите се чудят дали няма да им хрумнат някои идеи за освежаване на живота в спалнята. В действителност посещението тук се приближава до срещата ви с нацистките концентрационни лагери. Мащабът, разбира се, е по-малък. Освен това са използвани кукли – манекени, а не исторически снимки, но в експозицията няма нищо бутафорно. Има изобилие от историческа информация и подробности за въобръжението и страстта, с която през вековете едни хора са измъчвали други хора – набедени вещици, прелюбодейци, иноверци, престъпници и дори обикновени жени-скандалджийки. В музея ще видите как точно са използвани различните железа за жигосване, колела за разпъване, хомоти за впрягане, столове с шипове, маски за обезобразяване на лицето и какво ли не още. Ще си припомните, че Iron Maiden не е онзи рус, дългокос рок музикант, а едно от най-ужасяващите приспособления за изтезание. Ще се убедите, че гилотината е хуманен инструмент в сравнение с екзекуциите преди това.
Вероятно се питате защо е нужно да си причинявате подобна визита. Нужно е, за да не забравяме, че най-големите жестокости обикновено се извършват с удобното убеждение, че е в името на доброто и прогреса. Нужно е, за да си припомним колко тънка и крехка всъщност е обвивката ни на цивилизованост и колко лесно тя би могла да се пропука. Нужно е, за да не събудим чудовището на сляпата омраза – в околните, но и в нас самите.
Погребалният музей – Bestattungsmuseum, Simmeringer Hauptstraße 234, 1110
Виенчани смятат, че имат особено връзка със смъртта. Достолепното изпращане на всеки гражданин в последния му път е въпрос не толкова на екстравагантност, колкото на уважително отношение към живота, чийто край трябва да бъде отбелязан със същата тържественост, както и началото. Музеят, който се намира в централния гробищен парк, се вписва изцяло в тази традиция – той се помещава в огромна, специално построена за целта сграда. За организирането на експозицията не са пестени нито пари, нито технологии – в залите освен експонатите има множество мултимедийни информационни табла, които разказват за развитието на погребалната традиция във Виена от края на 18-ти век до наши дни. Има интересни статистически факти, детайли за модните тенденции в облеклото на скърбящите, любопитни исторически детайли. Противно на очакванията, посетителят не попада в някаква депресивна среда – напротив, има нещо много спокойно и здравословно в начина, по който е поднесена темата. Това прави музея подходящ за посещения и на възрастни, и на деца. Освен това, точно до входа му се намира и една от най-просторните и слънчеви сладкарници Oberlaa – още едно доказателство за философията на виенчани, че животът и смъртта се допълват така естествено като битата сметана с черното кафе.
Музей на кафето – Kaffeemuseum, Vogelsanggasse 36, 1050
За виенското кафе е изписано много. За виенските кафенета – още повече. Музеят на кафето, обаче, е следващото по-високо ниво в ритуалната игра на пиене на кафе. То е място преди всичко за професионалисти и истински ценители. Тук, освен познатата ви информация, ще откриете и множество автентични експонати на машини за кафе от последното столетие, обяснения за сортовете и начина на обработка на вълшебните зърна, както и пресъздаване на атмосферата в класическото виенско кафене. В музея се организират също курсове и лекции за всеки ентусиазиран бариста, а сладкарницата в лобито е чудесна спирка за отмора, ако се изтощите от знания.
Освен това в същата сграда се намира още една приятна експозиция. Тя е посветена на виенската придворна кухня, в която са проследени влиянията на различните европейски кухни. Така разбираме, че на императорската маса фрикасето и рагуто идват, приготвени по рецепти от Франция, хлябът се меси по технология, характерна за Каталуния, макароните и колбасите са от Италия, бирената и винената супа – от Бавария, боршът с червено цвекло от Полша, а от Унгария и Словакия са взаимствани гулашът и палачинките. За съжаление, на изложената историческа кулинарна карта България не присъства, което обяснява защо Мария Терезия така и не е опитала пазарджишки тепси кебап или божествените ни „гнетени пиперки“.
Полезни адреси на български специалисти, фирми, организации, институции, училища, църкви
Абонирайте се за безплатния месечен електронен бюлетин на Меланж Булгарен
Музей на ракията – Alt Wiener Schnapsmuseum
В продължение на пет поколения музеят е собственост на фамилията Fischer, която вари ракия от има няма 200 години. Обиколката започва от офисите на фирмата, запазени от далечната 1904 година и се връща назад във времето до тайните на дистилацията от началото на 19 век – тайни, които по принцип се предават от баща на син в семейството – особено, когато става дума за абсент. Както може да се очаква, за по-добро усвояване на материала посещението на музея завършва с дегустация. За гостите, които не уважават алкохола или са на възраст, която не позволява подобно уважение, е предвиден истински домашен малинов сироп. Във всички случаи, визитата трябва да бъде предварително уговорена. Ако решите да отидете без резервация, рискувате да си загубите времето. А то е важно.
Музей на часовниците – Uhrenmuseum, Schulhof 2, 1010
Aко случайно се чудите какво ли е в една къща да тиктакат едновременно 700 часовника събрани от цял свят, то във Виена има начин да узнаете това. Разположена на три етажа в центъра на първи район, изложбата разказва за ролята на научния напредък и технологичната прецизност в изработката на часовници, но също така и за декоративните стилове и модни дизайнерски тенденции. Има всичко за всеки вкус и интерес – богато орнаментирани експонати в стил Бидермайер и Бел епок, забавни машинки със скрити циферблати, впечатляващи механизми за отчитане на астрономичното време, изящни бижутерни изделия, изработени като гривни или колиета. Вероятно няма да имате време да обходите цялата експозиция… защото работата може да не е заек да избяга, но времето лети безсрамно бързо.
Дом на пеперудите – Schmetterlinghaus, Burggarten, Josefsplatz, 1010
На това място не се ходи само веднъж… ходи се всеки път, когато искате за малко да избягате от града, от асфалта, от трамваите и каляските, от шума и дори от великолепието на картините в Албертина, която се намира само на няколко крачки разстояние. Домът на пеперудите не е музей. Под високия стъклен покрив растат огромни тропически храсти и летят стотици живи пеперуди във всички цветове на дъгата. Те толкова са свикнали с посетителите, че често кацат за почивка по ръцете и раменете им. Мястото е райско за всеки любител на природната фотография, както и за всеки родител с малко дете. Добре е да се знае, че вътре е много топло и влажно, затова трябва да предвидите възможност да сте облечени по-леко дори, когато навън е доста хладно. И в никакъв случай не носете шапка.
Музей на шапките – Hutmuseum, Piaristengasse 45, 1080
Piaristen Keller е разположен в 300-годишна манастирска изба и е всичко друго, но не и аскетичен. Тук историческата атмосфера е подплатена с изобилие от червено кадифе, колосани бели покривки, стари картини с ловни натюрморти и стотици свещници. Към ресторанта има и богата колекция от шапки от времето на император Франц Йозиф. Около 9 часа вечерта на гостите в заведението се предлага забавната възможност да се разходят сред този необикновен музей. Забавлението е гарантирано, защото те ще имат възможност не само да разгледат, но и да пробват много от ескпонатите. Цената е 12.50 на човек, но пък ефектът в Инстраграм и Фейсбук е гарантиран. Всъщност мястото е чудесна идея за организиране на групово посещение с близки и приятели. Минималният брой желаещи, за да бъде отворен музеят е 12 души.
Ако покрай веселието с императорските шапки ви се прииска да си поиграете още малко на Сиси и приятелките й, то най-добре е да се насочите към складовете с мебели на съпруга й.
Музей на мебелите – Hofmobiliendepot, Andreasgasse 7, 1070
През 1908 г. император Франц Йозиф разпорежда да се изгради специално депо, където да бъдат складирани натрупаните през вековете мебели на короната. 16 години по-късно експозицията е отворена за посетители, а днес, още 100 години по-късно – тя е значително обогатена и разширена. Ако случайно се опасявате, че след визитата бихте могли да се натъжите при вида на купената си от ИКЕА кухня, то може би това не е вашият музей. За всички останали, обаче, препоръката ни е да отделите достатъчно време – предстои ви да преминете през барок, рококо, бидермайер, виенския модернизъм и дизайна на 20 и 21 век. Има и специална галерия, която ви разхожда сред декорите на всички филми, правени през годините за Сиси.
Музей на топлофикацията – Brennpunkt, Malfattigasse 4, 1120
Ако оставим настрана спомена за Вальо Топлото, думата топлофикация звучи по-скучно дори от изказване на кандидат за евродепутат. Може би точно поради принизените очаквания тази експозиция се оказва една изключително приятна изненада. Не го пропускайте – мястото е всичко, което един модерен музей трябва да бъде – просторно, забавно и претъпкано с интересни неща, за които или никога не сте чували, или никога не сте се замисляли. Топлофикацията на един мегаполис е представена с цялата сложност и сериозност на тази задача, но и с деликатното напомняне, че тя засяга директно всеки един от нас и зависи дори от това в каква чаша пием сутрин кафето си. Идеално място за ученици, но и за възрастни, които още обичат да си играят или пък се чудят каква термоизолация да сложат на жилището си. Чудесен повод да бъде поздравена общината на Виена за една отлично свършена работа.
Разбира се, списъкът на потайните музеи не се изчерпва с казаното до тук, но пък читателското търпение не е неизчерпаемо. Освен това е добре някои тайни, човек да си ги открива сам. Защото дори днес, дори във Виена, можете да си поиграете на Индиана Джоунс или Еркюл Поаро. Така че слагайте шапките и тръгвайте на изследователски експедиции из бецирките. Успех!
_____________
Още по темата:
Албертина – историята на известния музей
