banner ad

Проф. Герхард Мангот: „Южен поток“ вече не съществува

5. декември 2014 | By | Reply More

Геополитическите интереси на ЕС се оказаха по-силни от грижата за югоизточните ѝ членки

Интервю Бойчо Дамянов, Виена

Назаем от в. Новинар

Проф. Герхард Мангот е водещ експерт по проблемите на енергийната сигурност и Източна Европа, политолог в университета в Инсбрук, Тирол. Съветник е в Австрийския институт за международна политика във Виена.

Г-н Мангот, по време на своето посещение в Турция руският президент Путин заяви, че Русия се отказва от строителството на газопровода „Южен поток“. С какво си обяснявате тази промяна в позицията на Русия?
Появиха се спекулации, че Путин е направил това изявление, за да упражни натиск върху ЕС и да повлияе на разговорите, които предстои да се проведат идната седмица по повод на „Южен поток“ в Брюксел. Но не мисля, че това е достоверно.

Не виждам да е настъпило някакво развитие в позицията на ЕС по този въпрос. Заплаха от страна на Путин не би имала никакво значение. Освен това Путин го заяви така ясно, че вече не би могъл да отстъпи назад. Това означава, че „Южен поток“ вече не съществува или поне за дълго време е свален от дневния ред. В обозримото бъдеще той няма да бъде повече тема за обсъждане. От една страна, това е резултат на твърдата политика на ЕС по отношение на Русия във връзка с изискванията на третия енергиен пакет, от друга страна, и с появилите се трудности за финансирането на проекта по повод на възникналото напрежение между ЕС и Русия. В тази връзка европейските банки вече не са така щедри в предоставянето на кредити, в т. ч. и за финансирането на „Южен поток“. Също и предизвиканият напоследък спад в цената на нефта на международните пазари понижава цената на газа, което от своя страна намалява рентабилността на проекта. С една дума финансовите аспекти също имат определено влияние.

Доколкото може да се разбере, става дума за модифицирането на „Южен поток“ в нов газопровод за Турция.
По време на посещението на Путин в Турция беше направено изявление за строежа на нов тръбопровод за Турция. Става дума не за договор, а за подписан меморандум за намерение. Газопроводът ще има същия капацитет като „Южен поток“ – 63 милиарда куб. м газ годишно. Извън количествата, които Турция получава днес по тръбопровода „Син поток“, тя би искала да взема допълнително от новия газопровод 14 милиарда куб. м газ. Остават около 50 милиарда куб. м, които трябва да бъдат продадени. Това означава, че „Газпром“ ще трябва да построи тръбопровод до гръцката или българската граница, по който газът да продължи по-нататък към източноевропейските страни. Проблемът е, че тези страни трябва вече сами да си построят тръбопроводите, по които да получат този газ. Тук възниква следният въпрос. В същия този период предстои да започне строежът на подобен голям газопровод, който да транспортира газ от Азербайджан към Европа, известен под названието Транс-Анадолски газопровод (ТАНАП).
Големият въпрос е как ще бъдат хармонизирани тези два големи проекта.

Може би идеята е новият руски газопровод да бъде прикачен към ТАНАП, който и без това не може да бъде запълнен, тъй като Азербайджан на този етап не разполага с достатъчни количества?
Такава възможност съществува. Налице са две възможности, или два отделни тръбопровода, или от Турция нататък обединяването на двата газопровода, но тогава количеството на руския газ няма да е 63 милиарда куб. м, а по-малко, тъй като пък ТАНАП от своя страна не е предвиден за чак толкова голям капацитет.

В случай че ТАНАП поеме част от руския газ, „Газпром“ няма да има дялово участие и собственост в ТАНАП.
Да, това е очевидно. Дяловете в ТАНАП вече са разпределени и никой няма да отстъпи свои части на нов участник – нито Азербайджан, който е мажоритарен собственик, нито Турция, нито който и да било друг от сегашните собственици. И без това борбата за дялове беше ожесточена и всеки искаше да вземе повече. Изключено е някой да се съгласи да преотстъпи дялове на Русия. Но дори и да получи, да речем 5%, това няма да е от значение за ролята и тежестта на „Газпром“ в ТАНАП. По-същественото е друго, че капацитетът на ТАНАП е ограничен и в най-добрия случай би могъл да поеме допълнително около 15-20 милиарда куб. м газ, което за „Газпром“ няма да е рентабилно от гледна точка на разходите за строителството на тръбопровод с капацитет 63 милиарда куб. м.

Очевидно в новата ситуация възникват поредица нови въпроси.
Със сигурност можем да кажем това, капацитетът на съществуващия в момента газопровод „Син поток“ има възможност да бъде разширен, като бъде построена допълнителна компресорна станция, която да увеличи налягането в тръбата и по този начин да увеличи обема на подавания газ от 16 на 19 милиарда куб. м. Турция е готова да купи тези допълнителни 3 милиарда по предложена от Русия много изгодна цена. Тези дни ще узнаем каква точно.
Но на фона на общия годишен обем, който Турция купува днес от Русия, около 20 милиарда куб. м, това увеличение също не е толкова съществено. Същественото е, че част от тези 20 милиарда идват по тръба от Украйна през Молдова, Румъния и България, което и Турция и Русия биха искали да избегнат.

Може би на първия етап, да го наречем „Син поток“-2, ще бъде построен с намален капацитет, който след построяването на ТАНАП да нарасне.
Твърде възможно, но засега и Турция и най-вече източноевропейските страни, в т.ч. България, остават зависими и несигурни в енергоснабдяването от украинската тръба. В тази връзка възниква законният въпрос, нима източноевропейските страни членки на ЕС са по-малко важни за ЕК, отколкото Украйна? Очевидно да, оказва се, че Украйна е по-важна за ЕС, отколкото източноевропейските й членки. Иначе ЕК нямаше да блокира „Южен поток“, който отговаря на най-съвременните изисквания. Той представлява един модерен и надежден газопровод с далечни и перспективни възможности за обезпечаването с енергия на този европейски район. Оказа се, че геополитическите интереси на ЕС са по-силни от грижата за непосредствените икономически нужди и потребности на югоизточните и членки.

 

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, бизнес, България

Leave a Reply