Проф. Герхард Мангот: Скоро не очаквам дълготрайно решение на конфликта в Източна Украйна

11. ноември 2014 | By | Reply More

Би било катастрофално, ако Киев продължи военната офанзива

текст Бойчо Дамянов

назаем от вестник Новинар

Проф.Герхард Мангот

Проф.Герхард Мангот

Проф. Герхард Мангот е водещ експерт по проблемите на енергийната сигурност и Източна Европа, политолог в университета в Инсбрук, Тирол. Съветник е в Австрийския институт за международна политика във Виена.

– Проф. Мангот, има ли шанс скоро да бъде решена украинската криза?
– Не съм сигурен дали Русия се стреми да реши кризата по пътя на преговорите, или ще се задоволи със замразяването на конфликта, подобно на други конфликти в някои от бившите съветски републики.

След присъединяването на Крим Русия придоби важна територия и тя има нужда от стабилизация.
На този етап не виждам онова предложение, което би могло да задоволи Русия, така че тя да бъде готова да го приеме и да се ангажира с пълното и окончателно урегулиране на конфликта. Русия постави доста твърди условия, които от своя страна не виждам как биха могли да бъдат приети от Киев. Това означава, че в близко бъдеще не може да се очаква дълготрайно решение на конфликта.

– Ще променят ли току-що проведените избори в Донецката и Луганската народна република ситуацията в Източна Украйна?
– Изборите от гледна точка на въстаниците бяха важни за по-нататъшното развитие в посока на независими държавни формирования в Източна Украйна. Но от гледна точка на Киев и на минските споразумения не бяха продуктивни. Ръководителите на ДНР и ЛНР Захарченко и Плотницки ще настояват в по-нататъшните разговорите с украинското ръководство да представляват двете републики, което естествено украинското ръководство няма да иска да приеме. По този начин то косвено би узаконило резултатите от изборите и самите избори. Сега въпросът е как да се стигне до нов кръг от преговорите и кой ще участва в тях от страна на ДНР и ЛНР. Фактът, че Русия призна незабавно изборите, показва, че тя има интерес двете области да вървят към независимост и пълно отделяне от Украйна.

– В такъв случай не става ли безпредметен неотдавна приетия в Киев закон за особения статут на Източна Украйна?
– И за въстаниците, и за самата Русия този закон е твърде недостатъчен. Първо, той не дава дългосрочно и перспективно решение, тъй като действието му е ограничено за период от три години. Второ, той няма конституционна гаранция и може да бъде променен или просто отменен по всяко време.

– Преди няколко дни Порошенко заяви, че може да го отмени.
– Самият Порошенко е под голям натиск от страна на радикалните сили в киевската върхушка. Неговата инициатива да преговаря с въстаниците беше и е оспорвана от привържениците на военната операция. Изборите в ДНР и ЛНР му създадоха сериозен проблем. Той ще бъде принуден да покаже, че по някакъв начин се дистанцира от преговорите, за да не загуби доверието на част от своите привърженици. Въпросът е какво ще стане по-нататък? Ако отмени закона, ще допринесе за по-бързото и безпрепятствено оформяне на независимостта на ДНР и ЛНР и прекратяването на минските преговори.

– Как би повлияло това на съществуващото в момента относително примирие?
– Още не е ясно дали след тези избори Киев ще продължи да се чувства ангажиран с примирието или ще се опита, което би било катастрофално, да възобнови военната офанзива на изток. Това са възможностите, с които разполагат властите в Киев.
Може би точно поради това беше само заявено възможното отменяне, но не бе извършено. Започването на нови военни действия няма да е от голяма полза за Киев. Както видяхме, въстаниците са добре въоръжени и тренирани и Русия ще направи всичко те да отразят възможни нападения и да окажат солидна съпротива на Киев. Не е реалистично да мислим, че Киев може да разреши конфликта в своя полза с военна сила.

– САЩ и ЕС заявиха, че не признават изборите. Какво може да означава това?
– В една първа реакция Меркел заяви, че ако ситуацията в Източна Украйна се изостри, ЕС би могъл да засили санкциите срещу Русия. Но това не може да се смята като позиция на ЕС. Ако се стигне до разпадане на преговорите в Минск, не е изключено ЕС да засили санкциите. Въпросът е, че и това не води доникъде, тъй като би намалило шансовете за излизане от кризата по пътя на преговорите. ЕС ще се стреми Украйна да продължава да касира транзитни такси за газта, за да не се налага увеличение на помощта за Киев.

– Как оценявате шансовете на трансанадолския (ТАНАП) и трансадриатически (ТАП) газопроводи в условията на кризата в Украйна?
– Според мен шансовете на ТАНАП и ТАП днес са много добри. Всички въпроси, свързани с финансирането, вече са решени. Бритиш петролиум участва с 12 на сто, Турция с 20 процента и заяви, че има намерение да ги завиши до 30 процента. Има вече и финансово споразумение за разработване на новото азербайджанско газово находище Шахденис-2. Въпреки че всички препятствия са разчистени, това не означава, че ТАНАП-ТАП ще бъдат реализирани скоро. Строителните работи ще отнемат доста години и първите доставки на газ биха могли да се очакват най-рано през 2019 година.
Проектът е перспективен и по още една причина. В ход са много конструктивни преговори с ръководството на Кюрдистан (Северен Ирак), който би могъл да предостави част от своите газови запаси на ТАНАП-ТАП.

– За какви обеми става дума?
– Проектната мощност на ТАНАП-ТАП е 10 млрд. куб. м газ годишно, но той би могъл да транспортира и повече – до 20 млрд куб. м, като се повиши налягането в тръбата с помощта на допълнителни компресорни станции.

– Как би могла България да получи газ от този тръбопровод, той няма да минава по нейната територия?
– Може да бъде изграден интерконектор от Комотини в Гърция към България, но обемът ще бъде ограничен, не повече от 1 млрд куб. м.

– Навярно това означава, че „Южен поток“ става излишен?
– За „Южен поток“ ТАНАП-ТАП няма особено значение, тъй като те биха обслужвали различни райони на Европа и съответно различни пазари. „Южен поток“ би обслужвал преди всичко България, Сърбия, Унгария, Хърватия и Австрия. Същите тези страни не се предвижда да бъдат снабдявани от ТАП. Това означава, че строителството на ТАП няма да е конкуренция за „Южен поток“ и за „Газпром“. Проблемът на „Южен поток“ е политически – становището на ЕК за неговото строителство е отрицателно.

– Защо се противопоставя ЕК на „Южен поток“?
– Тук бих искал да подчертая, че ЕК прави своята голяма политика за сметка на сигурността в газоснабдяването на източноевропейските страни. Ако заради напрегнатата политическа обстановка се стигне до срив в снабдяването с руски газ през Украйна, то най-силно ще пострадат точно тези страни, които биха могли да бъдат снабдявани от „Южен поток“.
Днес е трудно да се каже как ще се развиват руско-украинските отношения. В този смисъл би било много по-добре да има отделен газопровод, който да обезпечава и гарантира доставките на газ за тези страни.

– Не би ли могъл ТАП да замести „Южен поток“?
– Теоретически той би могъл да поеме и функциите на „Южен поток“, ако към досегашния известен доставчик на газ за ТАП Азербайджан и евентуално Кюрдистан, се включи и Иран. Но това пък от своя страна зависи от куп други фактори и неизвестни. На първо място от постигането на споразумение по ядрената програма на Иран. Освен това ние въобще не знаем дали самият Иран ще бъде заинтересуван от строителството на газопроводна отсечка на своя територия за доставката на не малка част от своя газ на Запад. Или може би Иран ще предпочете да го продава във втечнен вид с танкери. Тогава няма да е нужна тръба, за да го доставя в Европа. Но ако все пак Иран реши да доставя газ в Европа по тръба, тогава отново може да бъде съживен проектът „Набуко“ или нещо подобно на него. Подчертавам, всички тези варианти са възможни единствено с включването на Иран. Азербайджанският и кюрдистанският газ не са достатъчни за подобен проект и сценарий.

– В такъв случай как си обяснявате днешната газова политика на ЕК?
– Съществува работна група между ЕК и „Газпром“, която започна да се събира през ноември м.г. През март т.г. заради украинската криза по инициатива на ЕК работата й беше замразена и това доведе до блокирането на проекта „Южен поток“.
Това, в което по-рано ЕК обвиняваше Русия, че използвала газа за политически цели, самата тя днес го използва като политически инструмент. Украинската криза не може да бъде причина за прекъсване на работата на съвместната група. Съображенията са чисто политически.
Поради това, че ЕС се съгласи да храни Украйна известно време, на него му е неизгодно да разреши строителството на „Южен поток“, който на практика би лишил Украйна от постъпления от транзитни такси и по този начин би увеличил разходите на ЕС.

– Допускате ли, че новата ЕК може да промени нещо в газовата политика?
– Днес е трудно е да се направи смислена прогноза. По-скоро смятам, че и занапред политиката на ЕК към „Южен поток“ няма да е по-малко радикална, отколкото досега.

– Като виден европейски експерт по проблемите на Русия вие сте член на Валдайския клуб, който преди седмица проведе своята поредна годишна среща в Сочи. Какви са впечатления ви от тазгодишната среща?
– Най-важното бе, че от страна на западните участници присъстваха най-известните и водещите експерти по Русия. Практически нямаше бойкот. Срещата даде възможност на всички изследователи и анализатори на Русия от Изток и Запад да разменят мнения и информация особено по проблемите на украинската криза, да установят по-тесни контакти помежду си, да се срещнат и разговарят с представители на висшето руско ръководство. Срещата със Сергей Иванов, ръководителя на администрацията на руския президент, бе изключително интересна. Външният министър Лавров като дипломат беше по-малко конкретен, но също постави някои интересни акценти. Особено впечатляваща бе срещата с Путин и неговата програмна реч, също и последвалата с него дискусия. По принцип акцентите не бяха толкова по вътрешно руски теми, колкото по проблеми на глобалното развитие. Нивото на пленарните срещи и на дискусиите беше изключително високо и много конструктивно. Съответно и резултатите бяха респектиращи. Нямаше заобикаляне на теми и проблеми. Обстановката беше свободна, участниците бяха остри и критични по редица аспекти на Руската политика. За нас, експертите, срещата в Сочи беше в най-висока степен ползотворна и информативна.

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, избори, интервю, криза, Меланж, политика

Leave a Reply