Референдумът в Крим даде възможност на населението да изрази своята идентичност с Русия
Интервю Бойчо Дамянов
Назаем от в.“Новинар“
Велина Чакърова е научен сътрудник в Австрийския институт за изследване на европейската политика и политиката на сигурността. В полезрението на нейните изследвания е политиката на сигурност между ЕС, Русия и НАТО, политиката на съседство на ЕС с Украйна, Беларус, Молдова, Азербайджан, Армения и Грузия.
Как оценявате присъединяването на Крим към Руската федерация?
Ако изхождаме от конституцията на Украйна, то референдумът не съответства на нейните изисквания. За да се отдели част от територията на страната, трябва да се вземе съгласието на всички останали области.
В случая по-важното е, че референдумът от 15 март завърши с убедителен резултат, 96% от избирателите гласуваха за отделяне от Украйна, а в гласуването участваха 83% от имащите право на глас. В последвалите дни между 17 и 20 март Крим и Севастопол станаха легитимна част от Руската федерация и тяхното включване бе организирано много бързо. Процесът беше подготвен още преди референдума, подкрепен с необходимото военно присъствие, което гарантираше стабилността на обстановката. Бяха дадени две жертви, и то в резултат на провокация. Може да се каже, че т. нар. от Запада „интервенция“ бе най-безкръвната „военна интервенция“, която познаваме от 90-те години насам. При всички случаи и референдумът, и последвалото присъединяване към Русия са абсолютен прецедент в международното право и оттук нататък не е изключено да има и други подобни последствия в международните отношения. Предложената резолюция в Съвета за безопасност на ООН, отхвърляща присъединяването на Крим, не можа да бъде приета поради ветото на Русия. Да не забравяме, че и Китай се въздържа. Последва необвързваща резолюция на Генералната асамблея на ООН, в която се потвърждава принципът на териториалната неделимост на Украйна. Тя бе приета от 100 страни, но тук е важно веднага да се подчертае, че 93 страни не подкрепиха резолюцията: 11 гласуваха против, 58 се въздържаха, 24 не участваха в гласуването. Сред страните, не подкрепили резолюцията, са Китай, Индия, Бразилия, Аржентина, Египет, Израел и т.н. Става дума за страни със сериозно относително тегло в международните отношения и в световното стопанство. Този факт е с голяма стойност и не бива да се омаловажава.
Има ли паралели между Кримския прецедент и Косово?
И двата случая са прецеденти в международното право, които не се базират на конституционни предписания. Като контекст са различни. Предисторията на Косово бе свързана с етническо прочистване, насилие и престъпления. Интервенцията на Запада не бе подкрепена с резолюция на Съвета за сигурност на ООН и въпреки това бе осъществена и последвана от много жертви. Този детайл е много важен, ако сравним нещата с т.нар. интервенция в Крим. Косово бе класическа хуманитарна интервенция, с която започна епохата на 90-те години, в които НАТО под ръководството на САЩ осъществи поредица от такива интервенции: Ирак, Афганистан, Либия и т.н. В Крим не може да се говори за хуманитарна интервенция. Изборът на населението на Крим може да се отчете като вот на недоверие към т.нар. преходно правителство в Киев. Според споразумението, което бе подписано на 21 февруари между украинския президент Янукович и опозицията под егидата на външните министри на Германия, Франция и Полша, най-важният елемент беше създаването на правителство на националното единство. Тази основна задача преходното правителство още не може да осъществи: да се предотврати всякакво етническо, езиково, културно, религиозно, демографско разделение на Украйна. В тази своя задача това правителство се провали многократно, протестите продължават. Национално единство след Евромайдан не беше постигнато. Това, че Русия се възползва от ситуацията, е резултат на този провал. Русия, както и САЩ имат своята „червена линия“, зад която няма да допуснат никого. За Русия „червената линия“ бе прекрачена с Украйна.
Резултатът от референдума в Крим сам по себе си е поразяващ.
Ако слушаме коментарите в големите европейските медии, мнението е, че референдум, който се провежда в присъствието на въоръжени хора, не може да е демократичен. Мисията на ОССЕ бе върната. Но има и много други мнения и коментари, в които се акцентира, че не е имало никаква намеса и насилие, никакви сблъсъци и гласуването е преминало мирно. Всъщност самите хора в Крим не бяха очаквали, че някога ще имат възможността да изразят своята идентичност, в случая с Русия. До този момент никой не бе вземал насериозно възможността да реши за себе си като гражданин, с коя държава да се идентифицира. Със сигурност може да се каже, че референдумът даде тази възможност на кримското население. Но този прецедент може да отключи редица нежелани събития, свързани с правото на народите на самоопределение както в редица страни в ЕС, така и извън него. Почти няма страна в света, в която да няма подобни проблеми.
Как би следвало да се осъществява принципът на правото на народите на самоопределение? Ако се очаква подобно на конституцията на Украйна всички други области да дадат своето съгласие, това може и никога да не се случи.
Всъщност нито едно събитие в Украйна след 21 февруари не бе конституционно. По отношение на президента не бе осъществен импийчмънт. След подписване и влизане в сила на споразумението десният сектор постави на Янукович ултиматум да напусне страната, т.е. да се откаже от властта. При образуването на т.нар. преходно правителство не бяха спазени предвидените за такива случаи конституционни норми. В крайна сметка самото преходно правителство на Яценюк също не е легитимно. Тези важни моменти също трябва да се кажат. Нека сега да видим кои са хората в това преходно правителство. Основните постове във властта – премиер, временен президент, председател на парламента, се държат от партията на Тимошенко „Батькивщина“. Ако отидем още една стъпка по-надълбоко в структурата на това преходно правителство, ще видим, че много важни силови постове се държат от хора на „Десния сектор“. И до днес не знаем как върви разследването, кой е замесен и кой е извършител на убийствата по време на демонстрациите, където имаше кръвопролития, над сто жертви, хиляди ранени. Времето минава, събитията избледняват. Някога може би ще бъде оповестен някакъв доклад и нещата ще бъдат потулени. И това е много притеснително.
Реалистично ли е на президентските избори да бъде избрана политическа фигура, която да е способна да обедини западните и югоизточните области на Украйна?
Това е основният проблем на Украйна. Такава политическа фигура днес в страната няма. Имаме една дискредитирана политическа личност – Тимошенко. С нея ЕС си направи харакири. В това отношение най-остро критикувам европейската позиция, която по никакъв начин не отговаря на нашите европейски интереси. Освобождаването на Тимошенко от затвора беше едно от основните условия за подписването на споразумението за асоциацията. Това условие Янукович нямаше как да изпълни. Това беше ясно от самото начало. За него това би означавало политическо самоубийство – единственият негов сериозен опонент да бъде освободен година преди президентските избори. Днес нещата се промениха. Според изследвания на общественото мнение в момента Тимошенко и Кличко са с горе-долу равни квоти на одобрение – около 15%, което е съвсем недостатъчно. От публикувания неотдавна запис на разговора между заместник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд и американския посланик в Киев стана ясно, че САЩ не подкрепят Кличко. Това означава, че той не може да разчита на силна външна подкрепа и не е силен кандидат. Обединяването на страната остава основно предизвикателство преди и след президентските избори. В това отношение съм силно критична по отношение на европейската позиция, която заложи на толкова силно дискредитирана личност като Тимошенко, особено като се имат предвид нейните последни антируски изказвания, преди всичко грозния и неподходящ език, с който тя си послужи. Трудно ми е да си представя, че предсрочните президентските избори през май ще променят нещо. Друга моя критика се отнася до факта, че ЕС трябваше да изчака поне резултатите от тези избори, преди да бъде подписано споразумението за асоциация. Беше грешна стъпка да се подписва такъв фундаментален документ с едно преходно правителство, чиято легитимност на всичко отгоре е под въпрос. Навярно ЕС изхождаше от предпоставката, че подписването ще подейства като успокояващ и обединителен фактор, така че да се оправдаят по някакъв начин всички тези усилия и кръвопролития от Евромайдана през последните месеци. Да се даде политическа награда, да се насочат процесите към извършване на ускорени реформи. Но, от друга страна, споразумението бе подписано без икономическата част, а в действителност в краткосрочен план стабилизиране на страната би дошло от решаването на някои най-остри икономически проблеми. И тук има опасност да настъпи моментът, който още не се дискутира свободно в медиите, че в крайна сметка финансовите задължения на Украйна към МВФ и обещаното им разсрочване в размер на 14-18 милиарда долара, са обвързани с 50-процентно увеличаване на цената на газта за потребителски нужди. Към това се добавя и фактът, че договорът за доставките на газ от Русия изтече през декември 2013 година и не беше подновен. Отделно Украйна има задължения към Русия в размер на 11-12 милиарда долара. Това дава една картина на невероятно силно дестабилизирана икономическа ситуация не само в краткосрочен, но и в дългосрочен аспект. Имаме работа с икономически пациент, каквито вече има няколко в ЕС – Гърция, Испания, Португалия и т.н. Оттук насетне трябва да си представим дискусията, която водим вътре в ЕС. Има опасност да настъпи моментът, в който вътрешното недоволство ще катализира. Ако се върнем назад във времето, през ноември 2013 година се водеха преговори за финансова помощ за Украйна. Тогава ЕК обяви, че повече от 800 милиона долара не е в състояние да отпусне. Как така през 2014 станаха 12 милиарда? Трудно е да се повярва, че ЕК разполага днес с тази сума. Тук има един тревожен момент – ако фокусът сега се насочи към Украйна, какво ще получат другите застрашени страни членки на ЕС? Това може да доведе до социални протести и брожения. България, при средна заплата 240-250 евро, се води като най-бедна в ЕС и същевременно е отличник по отношение на външен дълг и бюджетен дефицит и с драконови мерки стабилизира икономическите показатели. И същевременно Украйна получава милиарди помощи. Тогава възниква въпросът за солидарността, който всъщност държи ЕС в стабилно състояние. Ако ЕС започне да се разклаща, поводът ще бъде Украйна. Освен това имаме страни кандидатки, а процесът на присъединяване е свързан с финансова подпомагане. Ако бюджетът отиде в Украйна, каква ще е съдбата на останалите нуждаещи се?
Украйна дори не се предвижда да стане член на ЕС.
Въпросът за нейното членство в ЕС е абсолютно изключен. В едно от последните изявления на Барозу бе отново потвърдено, че членство на Украйна в ЕС въобще не се обсъжда. Това от своя страна отваря една голяма въпросителна – дали, ако вместо асоциация, по-рано бе дадена перспектива за членство в една по-продължителна времева рамка от 20-30 години, нямаше да е по-добре за украинското общество и за ЕС?
В края на април предстои среща по източното партньорство в Прага. Очаквате ли нови инициативи на ЕС по отношение на Украйна?
В рамките на източното партньорство за всяка от източноевропейските страни (Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова, Украйна и Беларус) се изготвя обзор за развитието, което е постигнато до момента. За Украйна този анализ бе направен още в края на миналата година преди срещата във Вилнюс, на която се предвиждаше подписването на споразумението за асоциация. Един от въпросите, които се очаква да бъдат обсъдени в Прага, е ситуацията в Приднестровието, където имаме сериозен конфликт, който засяга по-нататъшната политика на ЕС по отношение на Молдова, Русия и Украйна, разбира се.
