Храна на боклука

8. януари 2013 | By | Reply More

Проблемът с разхищението на храни става все по-болезнен. Търсят се решения.

Текст Мирослав Кръстев

Повече от 1,3 млрд. тона храна или 1/3 от световното производство на хранителни продукти годишно се изхвърля в кофите за боклук. В същото време 925 млн. човека страдат от глад.

Гражданите на Европейския съюз изхвърлят 89 млн. тона храна като всяка пета покупка се изпраща в боклука неразопакована. В същото време 16 млн. от тях разчитат на хранителни помощи, а 79 млн. живеят в бедност.

Всяка година в Австрия  168 000 тона годна за употреба храна отива на сметището.  В България,  където над 1,5 млн. човека живеят на ръба на бедността,  данните на Фондация за общностно развитие (FORA) са още по-стряскащи – 400 000 тона.

В процеса участват всички звена на консуматорската верига – от фермерите, през преработващата промишленост и търговските вериги до потребителите. При сегашната ситуация домакинствата са отговорни за 42% от изхвърлените продукти, следвани от производителите – 39%, хранителната индустрия –  14% и търговците – 5% .

Бунт срещу консуматорското общество

От години в някои от най-развитите европейски държави като Англия и Германия  набира популярност движението на т.нар. „фригани”. Наименованието идва от „free”- свободен и „vegan” – вегетарианец. За тях храненето от кофите за боклук е не въпрос на оцеляване, а на лайфстайл и осъзната гражданска позиция. Край супермаркетите, кофите край бензиностанциите и паркингите те намират огромно количество прясна и годна за консумация храна, която прибират. В началото на 2012 г. германецът Рафаел Фелнер разказа пред Die Welt  как успява да събере толкова много продукти, че не само осигурява на семейството си балансирано меню, но и се налага да раздава на съседи и приятели намерените пакети с храна.

Хранителни банки – или как тези 1,3 млрд. тона излишна храна могат да се срещнат с онези 925 млн. гладуващи човека

Един от успешните начини за овладяване разхищението на хранителни ресурси е създаването на хранителни банки. Те са организации, които събират годна за употреба храна, която иначе бива изхвърляна на сметището, от големите международни компании и вериги, дребни търговци или отделни производители. Съхраняват я и я предават на благотворителни организации и социални институции, подкрепящи и работещи пряко с нуждаещи се хора. Първата хранителна банка се създава през 1984 г. в Париж. В момента Европейската федерация на хранителните банки (FEBA) обединява 247 хранителни банки от 21 страни. Освен, че цели да осигури достатъчно здравословна храна за повече хора, банката се стреми и да засили усещането за солидарност и чувството за взаимопомощ и подкрепа в обществото. Повечето хората работят в хранителните банки изцяло доброволно.

Българската хранителна банка бе учредена на 30.01.2012 г. като организация с нестопанска цел в обществена полза и работи активно от лятото на миналата година. Вече е раздала 50 тона дарена храна на близо 2000 души.

Австрийски опит

Австрия е една от малкото държави в Европа, в която няма хранителна банка. Тук за нуждите на социално слабите граждани се грижат социални магазини, обществени трапезарии, благотворителни организации към църквата.

Във Виена работят общо седем магазина за социално слаби хора. Четири от тях са на различни хуманитарни организации, грижещи се за възрастни, болни и бездомни, които разширяват благотворителната си дейност и чрез търговски обекти, предлагащи стоки на достъпни цени. Те са изградени и се поддържат на доброволни начала като продуктите в тях са дарения от големи фирми или директно от производителите.

Организацията с нестопанска цел „Социален пазар” е единствената, която е създадена специално за изграждането и поддържането на верига от магазини за нуждаещи се хора във Виена и работи без финансова помощ от страна на държавата или общините. Както списание А4 вече информира (виж брой 4/2012), в австрийската столица има три такива магазина като най-големият и модерен от тях бе открит през пролетта на 2012 г.  Тези търговски обекти са предназначени за хора, които разполагат с по-малко от 900 евро на месец (за самостоятелно домакинство) и предлагат около 30 вида стоки от първа необходимост, които могат да се закупят за около 1/3 от нормалната им цена.

Ежедневно във Виена се изхвърля толкова количество хляб, колкото изяждат жителите на Грац за един ден. В началото на 2012 г. веригата за хляб и хлебни изделия „Анкер“  започна инициативата „Добро от вчера”. На Geiselbergstraße 27 в 11 район на столицата е отворен магазин, в който ежедневно могат да бъдат закупени хляб и хлебни изделия за 1 евро и сладкиши за 50 цента. Стоката е с вчерашна дата, но все още прясна и вкусна. Така от компанията се надяват, че могат да дадат възможност и на по-бедните да си позволят разнообразни видове хляб и пасти като в същевременно се намали изхвърлянето на все още пресни изделия.

2014 – европейска година срещу разхищението на храна

Европейската комисия си е поставила за цел до 2025 г. разхищението на храни в Европа да се намали на половина. Разтревожен от мащабите на проблема с разхищението на храни Европейският парламент възложи на Комисията да изготви и предложи система от мерки на национално и европейско ниво за подобряване ефективността на веригите за доставка и консумация, включително и информационни кампании за правилно пазаруване, учебни курсове за съхранение, приготвяне и изхвърляне на храни.

Предвижда се на етикетите освен срока на годност да бъде добавена и датата, до която храната е все още годна за ядене и съответно предлагана за продажба в магазините.

Търговците ще бъдат стимулирани да предлагат различни размери и опаковки. Когато срокът на годност е пред изтичане или опаковката е повредена, храните ще трябва да се предлагат на намалена цена.

Една от възможните мерки е подобряване на системата на събиране на отпадъци като хранителните продукти се изхвърлят отделно, така че след това да могат да бъдат рециклирани. Според проучване на ЕК 97% от домакинствата в Австрия събират разделно боклука си, докато в България този е процент е 57% и е най-ниският сред страните от ЕС.

Какво да се прави?

Фриганите са избрали да не купуват нищо от магазините, за да не стимулират консуматорското общество. Те задоляват всичките си потребности, ровейки из кофите и събирайки остатъците на презадоволените потребители. Все пак обаче живеем в 21-ви век и да отричаме постиженията на технологиите и да се върнем към пещерите е наивно. Правилното решение би било не във връщане назад, а в използването на натрупания през вековете опит и мъдрост с цел изграждането на едно по-хуманно и по-добро общество. Не се изисква много, за да може всеки от нас да заживее мааалко по-екологично и социално отговорно.

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, благотворителност, България, Меланж, политика, социална отговорност

Leave a Reply