Един меланж, моля!

11. ноември 2011 | By | Reply More

10 ноември 2011 г. се оказа истински празник за виенските кафенета. На този ден те бяха официално включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

С какво са толкова известни виенските кафенета и  кое е типичното „виенско кафе“?

Във Виена кафенето играе ролята на втори офис, на дом, на място за срещи след прекарана в операта или театъра вечер. И днес, гостите могат се възползват от гъвкавото работно време от 6 ч. сутринта до полунощ, да се насладят на виенските специалитети и да присъстват на литературни четения и музикални вечери. Виенчани казват, че в кафенето се консумира място и време, но се заплаща само кафето. Към него винаги сервират и чаша вода от изворите на австрийските Алпи. Казват, че в началото тя се поднасяла на масата с чисто практическо предназначение – да се потопи в нея лъжичката след като е разбъркана захарта в кафето.

 На чашка кафе във Виена можете прекарате безброй часове, да прегледате пресата или пък просто да поразмишлявате върху живота. В истинските виенски кафенета се сервира храна по всяко време, а специфичната задушевна атмосфера се дължи на постоянните гости. Един меланж , няколко такта на пианото и животът отново показва най-хубавите си страни.

Традицията на виенските кафенета води началото си някъде от края на 17-ти век. Те се отличават с особена специфична атмосфера, която не винаги е луксозна. Типични са малките мраморните масички, дървените виенски столове и местата за вестници. Първото кафене е открито през 1685 г. от арменеца Йоханес Деодато, който е отговарял за приготвянето на кафето в императорския двор. През 1720 г. кафенето „Крамер“ в центъра на Виена за първи път оставя вестници за посетителите си. През 1788 г. Мартин Диганд открива първото концертно кафене в столицата на Австро-Унгария и полага началото на нова ера – от този момент чести гости на виенските кафенета стават Моцарт, Бетовен и Йозеф Щраус. Първоначално входът е разрешен само за мъже. Световната си слава виенските кафенета получават в края на 19-ти и началото на 20-ти век, когато стават любимо място за срещи на литератори, художници и артисти. Всяка бохема е имала свои предпочитания, формирани от променящите се арт вкусове. В този период във Виена вече има повече от 600 кафенета. В съседство с Бургтеатър на самия Ринг се намира и прочутото кафене „Ландман“, посещавано често от Зигмунд Фройд . Гостите все още са най-често мъже, но дамите имат право да влязат в това своеобразно мъжко царство, ако придружават някой от гостите. Някои изследователи на градските традиции смятат, че бумът на кафенетата се дължи и на тесните виенски жилища, в които хората не можели да се събират и разговарят.

Ако искате да получите представа за типичния стил на виенското кафене от началото на 20-ти век, отидете в „Хавелка“ в историческия център на града – на „Доротеергасе“ 6. През 1939 г. Леополд Хавелка отваря кафенето и бързо го превръща в любимо място за столичната бохема. Стените са украсени с картините, с които художниците са плащали сметките си, когато парите им не са стигали. Имайте предвид, че заведението почти винаги е пълно. На вратата, макар и много възрастен, посетители посрещал и самият хер Хавелка, който не пропускал възможността да общува с гостите. Ако мечтаете за лукс, непременно трябва да се отбиете в кафе „Империал“ или „Сахер“, където се гордеят с оригиналните си едноименни торти.

Тайните на виенското кафе

Взирали ли сте в менюто на известните виенски кафенета в търсене на класическото „виенско кафе”, което всяка „виенска сладкарница” в София предлага?

Почти всеки новак в Австрия се е обърквал в безкрайното разнообразие – kleine Braune, Verlangerte Esspreso, Einspanner, Schwarzer… Ох, а къде е разликата между Меланж и Капучино? Виена е известна не само с класическите си кафенета от края на 19-ти век, но с и качеството на кафето. А то винаги е страхотно, независимо дали ще го пиете в Ландман или просто на крак в някой Анкер.

Разбира се, виенчани имат собствена традиция и не искат да бъдат бърквани с италианските кафета. Затова и тук имаме Мока вместо еспресо, меланж  вместо капучино и Verkehrt  вместо добре познатото Kaffee Latte. Но нещата не са толкова прости и всеки истински познавач ще ви обясни, че има поне две разлики в качеството на кафето. Италианците предпочитат много силно кафе, докато в Австрия се използва сорта арабика, който предлага по-мек вкус. Другата разлика е в степента на изпичане на кафеените зърна. Докато темпераментните средиземноморци ги препичат до тъмнокафяво, в аристократичната австрийска столица харесват шоколадовия отенък.

И да, във Виена, всяко кафе е виенско. Ако все пак искате да опитате най-популярното – спрете се на меланж – равни количества мока ( еспресо) с пухкаво мляко. Често се поднася с бита сметана и канела. Разликата с капучиното ли? На теория то се приготвя с по-силно еспресо.

В което и кафене да влезете, каквото и кафе да изпиете, най-важното си остава да бъдете в добра компания и чудесно настроение.

По информация на КомПрес-София, Бюро за връзки с община Виена

______________________________

Още по темата:

Почина основателят на най-известното виенско кафе – Леополд Хавелка 

Please follow and like us:

Category: Aвстрия

Leave a Reply