Интервю Елица Ценова
Снимки Marco Borggreve (личен архив на Светлин Русев)
На 24 септември Ви очакваме във Виена, град със силна музикална традиция. Първият Ви самостоятелен концерт тук ще бъде на много специално място – Hofburgkapelle. Как се чувствате, подготвяйки се за това събитие?
Много се вълнувам, разбира се. Въпреки че съм свирил доста във Виена, сега за първи път ще имам солов концерт и се опитвам усърдно да се подготвя.
Смътно си спомням, че като малък съм свирил в БКИ „Дом Витгенщайн“. Ще ми бъде интересно пак да съм там и може би като в машината на времето спомените ми ще се събудят.
Как избрахте репертоара, който ще представите на първия си солов концерт във Виена?
Програмата е вече готова и се надявам, че ще се хареса на публиката. Тя е своеобразно пътешествие в света на музиката, една арка, калейдоскоп на произведенията за соло цигулка. Започваме с Бах, преминаваме през много интересните сонати на Йожен Изаи и доближаваме нашето време, което ще бъде представено от бразилския Паганини Флаузино Вале с неговите прелюдии за соло цигулка, писани през 30-те години. Във всеки концерт се стремя да включа и поне едно българско име, затова този път ще изсвиря произведения на Петър Христосков, който за съжаление ни напусна през 2006 г.
Искам с поне една капчица да допринеса за разпространение на нашето изкуство не защото е българско, а защото е изключително качествено и заслужава това.
Накрая ще затворим кръга отново с Бах.
Защо се спряхте на тези произведения и композитори?
Защото те са уникални и интересни. Например в бразилските парчета има много закачка и забавни ефекти, които разчупват атмосферата. Те са различни от елитарните произведения, изискващи специална подготовка, за да бъдат разбрани. Мисля, че така се получава добър баланс между по-дългите и сложни неща и миниатюрите, които са по-леки за възприемане.
Идеята ми е да поканим хората на пътешествие в света на музиката и да се отдалечим от грижите на ежедневието. Надявам се на концерта всички да се заредим с позитивни емоции.
От октомври 2024-а свирите на уникален музикален инструмент, собственост на българската държава – цигулката „Страдивариус“ – 1716, известна още като „Барон Витгенщайн“? Успяхте ли вече да се сприятелите с нея?
Тази цигулка, както всички подобни, изисква доста дълъг период на сприятеляване. Позволявам си да цитирам проф. Минчо Минчев, който наскоро каза, че в неговия случай този процес е отнел година и половина. При мен цигулката е от 29 октомври, така че сме още в процес на взаимно опознаване, но наистина това е уникално взаимоотношение. Все още има какво да науча и да открия, но нещата се случват все по-добре и скоро се надявам да усетя този инструмент като част от моето тяло. Йехуди Менухин по този повод казва: „Това не е моят Страдивариус, аз само имам шанса да съм цигуларят на този инструмент за определен период от време“
Тази цигулка всъщност е свързана и с Виена. Не случайно се нарича „Барон Витгенщайн“. Разкажете ни нещо за нейната история.
Този великолепен инструмент е бил собственост на прочутото и много богато австрийско семейство Витгенщайн. Цигулката минава през Швейцария, а през 1950 г. е продадена в Ню Йорк и на нея свири концертмайсторът на Нюйоркската филхармония. През 1976 г. е закупена от България и беше в ръцете на Минчо Минчев в продължение на 47 години. Тя наистина е национално съкровище и е добре, че е имало хора, които са мислели за бъдещето и са я закупили навремето.
Днес държите в ръцете си великолепен инструмент с история. Спомняте ли си обаче първата Ви цигулка?
Да, спомням си. Всъщност имам една снимка като съвсем малък, на която държа цигулката на мама. Тъй като и двамата ми родители са цигулари, аз още от съвсем малък съм закърмен с музиката.
Инструментите, с които се започва, са малки като размери и са много трудни за свирене, така че разбирам защо децата не обичат да се занимават с това. Първите стъпки са не само трудоемки, но и изключително неблагодарни, защото, за разлика от пианото, тук за постигането на какъвто и да било звук се изискват неимоверни усилия. Аз започнах с осминка, последва четвъртинка, три-четвърти и едва след години стигнах до цяла цигулка. Тази моя малка цигулка е все още някъде в Русе и доколкото знам е давана и на други деца, които правят първите си стъпки.
Сравнително рано разбрах, че моето бъдеще и цялото ми професионално развитие ще бъде свързано с цигулката. Още седемгодишен имах възможност да свиря като солист на оркестър, печелех награди, пътувах.
В един момент музиката се превърна в мисия за мен – да създавам красота и да я споделям с другите.
Изкуството в днешно време са като пристан за човещината и емоциите ни. А това са неща, които новите технологии бързо ни отнемат.
Има ли черта в характера Ви която смятате, че е спомогнала в най-голяма степен за Вашия успех?
Не знам точно, по-скоро добре че родителите ми бяха инат и не се отказаха да се занимават с мен. Бил съм трудно дете и не съм посягал към цигулката с ентусиазъм, но те са вярвали в мен, давали са ми ценни съвети и са ме мотивирали да вървя напред. Изцяло на тях дължа всичко и благодарение на тяхната енергия и здрави нерви съм постигнал това, което имам в момента.
Не подценявам и факта, че съм бил част от една изключително ефикасна музикална школа, по-късно специализацията във Франция и контактите с големи професионалисти са ме обогатявали и оформили като музикант. То един живот не стига, за да направи човек всичко, което иска.
Ако трябва да обобщя с две думи – доза инат винаги помага. Често съм си казвал „хайде сега да видим дали мога да направя това по-добре“ и се заинатвам да го постигна.
По колко часа на ден репетирате и как се подготвяте за голям концерт?
Нямам дневна норма. Имам периоди с много интензивни репетиции, записи и концерти, имам и дни, в които изобщо не свиря. Всички дълги пътувания, които траят по 30-40 часа, водят до дни без свирене. От друга страна, когато човек е във форма и свири концентриран с душа и сърце, а не само с ръце, мускули и сухожилия, нещата се получават бързо и лесно. Но такива моменти на самовглъбяване са лукс. Солидната основа, получена на млади години, помага за сравнително лесното поддържане на формата в по-зряла възраст. Затова казвам на моите студенти да учат докато са млади и имат време, но и да се учат да балансират ангажиментите си.
Водите клас в Парижката консерватория. Кой е най-важният урок, който искате Вашите студенти да разберат и запомнят?
Контактът с младите хора е вълнуващ и интересен и аз много се радвам, че имам възможност да работя с тях. Цигулката е изключително труден инструмент, който не търпи посредственост, и е важно основните елементи, базата да бъдат стабилно изградени, за да може след това да има повече свобода за музициране. Всеки студент идва с неговите качества, особености на характера, темперамент и това изисква индивидуален подход и отношение. Опитвам се да кажа на следващото поколение, че удовлетворението от добре свършената работа е нещо важно. Понякога едно малко допълнително усилие променя значително цялостната картина и затова е важно да се направи. Важно е също общуването с другите хора на сцената.
Не е достатъчно да си перфектен музикант или инструменталист, трябва и да си добър човек.
Освен че ще изнесете концерт, какво друго бихте искали да правите във Виена?
Много харесвам Виена заради аристократичната атмосфера и човешките размери на центъра. Направил съм си специален подарък – един свободен ден след концерта – нещо, което не ми се случва често. Още не знам как ще го оползотворя, но със сигурност ще се разходя пеша, за да попия отново енергията, историята и културата на този град, бликащи от всеки ъгъл, ще пия кафе, надявам се да успея да се видя с приятели.
Визитка:
Светлин Русев започва своето музикално образование в ранна възраст, като ученик на майка си, която е преподавател в музикалното училище в неговия роден град Русе. През 1991 г. постъпва във Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж, в класа на Жерар Пуле, Деви Ерлих и Жан-Жак Канторов. През 1994 г. журитo на Висшата национална консерватория единодушно го награждава с Първа награда за цигулка и Първа награда за камерна музика.
Светлин Русев е носител на множество международни отличия, най-престижните сред които са от конкурсите в Индианаполис, Мелбърн и “Маргарита Лонг – Жак Тибо”. През 2001 г. е отличен с Голямата награда, Специалната награда на публиката и Специалната награда за най-добра интерпретация на концерт от Й. С. Бах на Първия международен конкурс в Сендай, Япония.
Светлин Русев свири на най-престижните концертни сцени по света.
Цигуларят е бил концертмайстор на Филхармоничния оркестър на Френското национално радио от 2005 до 2017 г. и на Филхармонията на Сеул от 2007 до края на 2015 г.
От септември 2008 г. е професор по цигулка във Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж.
Дебютният солов концерт на Светлин Русев във Виена ще бъде на 24 септември 2025 (сряда) от 19.00 ч. във Wiener Hofburgkapelle.
Билети за събитието може да закупите ТУК.
