Повече от една четвърт от хората в Австрия са с миграционен произход. От 2015 година насам този дял се е увеличил от 21,4% на 27,8%. През последните десетилетия тенденцията показва, че населението нараства единствено благодарение на имиграция и би намаляло до нивата от 50-те години на XX век в дългосрочен план поради отрицателния естествен прираст, ако няма имиграция. Според Statistik Austria, три четвърти от хората, родени в чужбина, не само живеят тук, но и се чувстват свързани с Австрия – това е заключението при представянето на Статистическия годишник за миграция и интеграция 2025.
Най-големите групи имигранти са от Германия и Румъния. Българите са на 14 място
Най-голямата група сред 1 855 400 души с чуждо гражданство, живеещи в Австрия към 1 януари 2025 г., са германските граждани – 239 500, следвани от 155 700 румънски, 124 800 турски и 122 500 сръбски граждани. От пето до десето място се нареждат граждани на Унгария, Хърватия, Сирия, Босна и Херцеговина, Украйна и Полша. Българите са на 14 място – след Италия и преди Русия.
За пет години – от 01.01.2020 до 01.01.2025 г. броят на сънародниците ни в алпийската република се е увеличил със 7 767 – от 32 528 на 40 295.
От началото на 2020 година най-големият абсолютен прираст е отчетен при граждани на Украйна (+76 300), Сирия (+53 300), Германия (+39 500), Румъния (+32 300) и Хърватия (+25 800).
По-силна принадлежност към Австрия отколкото към родната страна
В рамките на Проучването по миграция 2025 е изследвано как населението с и без миграционен произход в Австрия възприема процесите на интеграция и свързаните с миграцията въпроси.
Специално внимание е отделено за изследване на чувството за принадлежност и сред имигрантите. Повече от три четвърти (75,7%) се чувстват свързани с Австрия. Най-силна е тази връзка при имигрантите от Сирия (83,6%), Босна и Херцеговина (79,8%) и Сомалия (78,3%). Най-ниско е усещането за принадлежност сред родените в Украйна (64,7%).
Зададен е и въпрос, свързан с чувството за принадлежност към родината. Почти половината (46,6%) от родените в чужбина все още се чувстват свързани с родната страна. Това е особено изразено при имигранти от Украйна (59,4%) и Сомалия (52,2%). От друга страна, една четвърт (25,1%) от анкетираните не изпитват никаква връзка с родината си. Най-нисък е делът на тези без свързаност сред родените в Афганистан (37,2%) и Руската федерация (32,0%).
Родените в Австрия гледат по-критично на съжителството с други имигранти
Почти половината (46,2%) от запитаните второ поколение мигранти (родени в Австрия) оценяват съжителството с мигранти като „по-скоро лошо“ или „много лошо“, а едва 20,9% като „много добро“ или „по-скоро добро“. Критичните оценки са се увеличили в сравнение с предходните години (2022 – 25,1%; 2023 – 34,0%; 2024 – 40,2%).
Изследването показва, че тези разлика могат да се обяснят с интензивността на контактите: родените в Австрия, които имат чести взаимодействия с мигранти, оценяват съжителството по-положително от тези, които имат такива контакти рядко или никога.
Имигрантите от своя страна оценяват съжителството с австрийци в 57,9% от случаите като „много добро“ или „по-скоро добро“. И тук хората с по-чести контакти с австрийци възприемат съжителството по-добре от онези с редки или никакви контакти.
Немският език се използва по-често сред приятели, отколкото у дома
В Проучването по миграция 2025 е изследван и езиковият навик в различни ситуации. 45,1% от анкетираните имигранти посочват, че вкъщи общуват основно или изцяло на езика на страната на произход, докато 16,4% използват само или предимно немски език. Комуникацията с приятели обаче по-често се осъществява на немски: 30,0% заявяват, че с приятели говорят изключително или основно на немски, 48,7% използват немски в комбинация с друг език. 21,2% общуват с приятелите си основно или изцяло на езика на страната си на произход.
Интеграцията като база за развитие в обществото
Според министърката по европейските въпроси, интеграцията и семейството Клаудия Плаком междинният баланс по отношение на имиграцията и интеграцията, който докладът показва, е „на пръв поглед много добър резултат“. „Но е необходимо нещо повече от усещането, че принадлежиш. То включва и правене на нещо. Това означава да научиш езика, да се грижиш за работата си, да поддържаш семейството си, да се придържаш към ценностите и да не изграждаш паралелни общества. Всеки, който иска да остане трайно на разстояние и да живее в паралелни общества, не може да бъде част от обществото“, коментира още министърката.
