Ако вече познавате историята на пансион-училище по изкуства и занаяти за деца в неравностойно положение „Димитър Екимов“ в село Русаля, сигурно си спомняте и за 16-годишната Виолета Ибрямова. Тя е от Варна и осемгодишна отива да учи при Анимари Димитрова и Златко Златков. Талантливата девойка е приета в Априловската гимназия в Габрово, където продължава да трупа знания и развива своите дарби.
_______________
В село Русаля едно необикновено училище дава бъдеще на деца в неравностойно положение
_______________
Виолета върви по нелек път и преглъща твърде много болка и самота. От години тя се е научила да споделя чувствата и емоциите си върху белия лист – доказана терапия за душата. Там остават и многобройните ѝ въпроси.
Тя се съгласи да публикуваме едно нейно есе и едно стихотворение.
Толкова ли съм грешна? Цял живот ли ще е така?
Може би заслужавам всичко, което ми се случва. Или този горе има план за мен.
Но нужно ли е, Боже, пътят да е толкова труден и самотен, че да няма на кого да споделя, когато ми тежи сърцето? Нужно ли е да боли, да гори толкова, че да не мога да сдържа сълзите си? Нужно ли е, Боже, да се питам всеки ден дали проблемът не съм самата аз.
Толкова сила и самообладание показах, а в края на деня разбирам, че не съм толкова силна. Крехка съм. Дете съм.
Наистина ли толкова отблъсквам хората, че никой не остана – нито приятели, нито семейство, нито любов?
И как да споделя тази болка, Боже, на хората, които са ми дали живота в ръцете? Как да им обясня, че не ми се диша, нямам сили вече? А съм толкова малка.
Толкова живот има още пред мен, а вече не ми се живее.
А може би наистина заслужавам всичко това? Заслужавам да съм сама с мислите ми всяка вечер.
Толкова много ли искам, боже, от този проклет живот, че да съм така наказана?
Нека свърши всичко това! Дано тези бодли в сърцето ми да не го разкъсат.
*****
Не разбрана някак си останах…
Думи нямах да разкажа. Сили нямах.
Не разбираха мълчанието ми.
Не разбираха и смеха ми.
Удавих се във думи, за да не се удавя в солените ми сълзи.
Препуска сърцето ми!
Толкова много живот има в мен,
но на кого да разкажа?
Кой ще ме разбере?
Кой ще погледне в очите ми и ще разкрие мислите ми?
Не разбрана някак си останах…
Кои са трите думи, които искаш да чуваш всеки ден?
За мен е важно да чувам следните думи: „гордея се с теб“, „обичам те“, „до теб съм, с теб съм“.
Кои са най-съкровени ти желания?
Най-голямото ми желание е Анимари и Златко да се гордеят с мен.
Искам да сме живи и здрави и дълги години да сме заедно.
Мечтая си да имам хубав живот.
Ако желаете да подкрепите Виолета и училището по изкуства и занаяти „Димитър Екимов“ в село Русаля, станете част от благотворителната кампания на сдружение Societas Bulgarica Създай бъдеще-кампания на Societas Bulgarica и приятели в подкрепа на децата в с. Русаля
На 27 септември 2025 г. сдружение Societas Bulgarica организира благотворителен концерт във Виена в подкрепа на пансион-училище “Димитър Екимов” в с. Русаля.
Заповядайте на едно събитие, което обединява изкуството и добротворството! Музика, емоции и благородна кауза – подкрепа за едно специално място, където деца намират дом, образование и надежда!
БИЛЕТИ ТУК
Средствата, събрани от билетите, ще бъдат дарени на училището.
Може да следите събитието във Фейсбук ТУК.
Можете да направите своето дарение ТУК
