Интервю Елица Ценова
Спомняте ли си кога започнахте да танцувате? Какво Ви вдъхнови да направите първите танцови стъпки?
Не си спомням кога точно съм направил първите танцови стъпки, но помня ясно кога и как категорично заявих, че ще бъда на сцената. Тъй като майка ми беше медицински работник и имаш дълги смени, леля ми поемаше част грижите за мен. Тя беше преподавател по пантомима и театрално изкуство във ВИТИЗ и ме водеше със себе си на репетиции. Един ден спонтанно изкочих напред и заявих на всички, че и аз ще играя на сцена. Бил съм на 3-4 годинки, но явно вече съм усещал накъде ме тегли сърцето.
С танците ме срещна първият ми учител – Росен Попов, който дойде в училище и раздаваше флаери за курсове. Записах се и цяла година ходех на уроци. В началото нищо не възприемах – бил съм 5-6-годишен хлапак с никакъв усет за ритъм, стъпки, движение. Като виждах, че не се справям, нямах и желание да продължавам и казах на майка ми, че ще спра да ходя на курс. Спомням си ясно какво ми отговори тя: „Кажи го лично на твоя преподавател. Кажи му, че си човек, който се отказва“. Не се отказах. Гордостта и чувството за самоуважение надделяха, стиснах зъби и продължих.
Как все пак танците се оказаха в основата на професионалното Ви развитие?
Мисля, че нагласата ми се промени след първото ни състезание. Не че спечелихме, не – бяхме предпоследни, но цялата атмосфера беше прекрасна – светлините, сцената, публиката, която гледа и ръкопляска – всичко толкова ми хареса. Освен това вече осемгодишен за първи път осъзнах колко неща мога да правя, колко много всъщност съм научил.
Тогава се занимавах професионално и с шах, и с плуване – тренирах, ходех на състезания. Съчетано с училището, всичко това започна да ми тежи и в един момент трябваше да остане само едно нещо.
Избрах танците. Човек усеща най-добре със сърцето си накъде иска да върви.
Вие сте четирикратен национален шампион в категориите „Комбинирани и „Стандартни“ танци. Шампионските титли със сигурно променят кариерата, но отразяват ли се на Вашите чисто човешки отношения с близките и приятелите?
Повечето хора виждат успехите само в светлинната част – сцена, награди, ръкопляскания и всичко изглежда прекрасно и розово. Но зад титлите стои много труд, репетиции, време, което съм могъл да прекарам с близки и приятели. От друга страна, танците са ми дали дисциплина, сигурност, увереност в себе си – все неща, които са в основата на живота. Научих се как се съчетават двете неща – кариера и семейство и приятели и как се отсяват важните хора. Когато имаш малко свободно време, човек избира с кого и как да го прекара. Сред най-добрите ми приятели са съучениците от седми клас, с които вече заедно ходим по сватби, почивки, кръщенета.
Какво Ви доведе в Австрия? Как бихте описали пътя към успеха в чужбина?
Дойдох в Австрия през 2014 г., за да уча съвременна танцова педагогика в Музикалната консерватория. От приятел на баща ми научих, че във Виена културата на танците е много развита и ценена и реших да дойда тук. Кандидатсвахме 200 човека, а взеха само девет – аз бях един от тях. През двете години, които учих, натрупах ценни знания за методите и начините на преподаване, но обучението беше доста теоретично и далеч от това, което исках да правя. Паралелно пък работех седем дни в седмицата към най-голямото танцово училище в Австрия и в един момент физически не издържах. Тогава дойде Dancing Stars и всичко се промени.
Кой момент от кариерата Ви е особено ценен за Вас?
Всяка една стъпка напред и и всяка победа са важни. Dancing Stars ми отвори много врати. Турнето Let’s Dance в Германия, когато играхме пред 15 000 публика, също е вълнуващ момент в кариерата ми.
Сега се почувствах готов да отворя свое училище за танци и това е ново професионално предизвикателство. Работя по проекта AYCaramba, който е съвсем нов формат и съчетава шоу, уъркшоп, танци. Това събитие е подходящо за всички, които обичат танците независимо дали са абсолютно начинаещи или професионалисти. Започваме на осми ноември и отсега се вълнувам.
Но всъщност това е може би само видимата страна на нещата. За мен танцът е много повече от комбинация от стъпки, такт и правилна стойка. Той е израз на разбирането ни за живота.
Най-важното тук според мен е, че танцът свързва хората. Той ни показва колко са важни взаимното разбиране, любовта, емпатията, търпението.
Спортните танци са пример, че човек успява, когато е в симбиоза с партньора си насреща и когато въпреки различията, се търсят и намират допирни точки.
Занимавате се и с хореография. Освен това сте и сертифициран преподавател по танци. Къде се усещате най-уютно?
До 25-годишнина не бях правил самостоятелно хореография, а само изпълнявал чужда такава. Тя е магически инструмент, с който можеш да постигнеш всичко – дали ще вкараш допълнителни предмети, стъпки – няма граници. Когато аз изграждам цялостна хореография, целта ми е да има конкретен замисъл, който да се развие по време на танца. Опитвам се да разказвам увлекателни истории и да пренасям публиката в друг свят, превръщайки сцената в магично място.
Шоуто Dancing Stars ме научи да развивам това си умение. Щастлив съм, когато виждам как идеите ми оживяват. Чувствам се уютно и като танцьор, и преподавател, и като хореограф, не мога да разделя нещата.
Важно е да се експериментира и да се работи със сърце. Най-хубавите ми неща са се получавали, не когато съм работил за оценка, а за удоволствие.
Може ли според Вас танцът да възпитава и да влияе положително на младите хора?
Да, разбира се! Танцът дава структура, ритъм, възпитава в уважение към учителя и партньора. Освен това учи на дисциплина и търпение, да не се отказваш, когато е трудно, а да опитваш отново и отново. Провалът е само стъпка към успеха.
Магията на танца е, че той свързва хората с помощта на музиката и движенията. Има редица изследвания, доказващи, че танцът има положително въздействие в превенцията на деменция, остеопороза, депресия. Когато преподавам, аз се опитвам да предам на хората не само стъпките, но и да ги вдъхновявам да откриват себе си и партньора си. Ако младите хора се занимават с танци, те ще разкриват своята индивидуалност, ще имат по-стабилна връзка с близките и семейството си и ще виждат красотата на живота.
Ще Ви видим на сцената на благотворителния концерт Societas Bulgarica&Friends. Как се включихте в този проект?
Първата информация и мотивация за този конкретен проект в подкрепа на пансион-училището в село Русаля дойде от Мариана Де Мео. Освен това миналата година сам организирах в България благотворителен концерт „Да помогнем на баба и дядо“, който събра средства за самотни възрастни, живеещи в отдалечени места. Дойдоха много хора и бях приятно изненадан от искреното им желание да помогнат.
_______________
В село Русаля едно необикновено училище дава бъдеще на деца в неравностойно положение
Виолета Ибрямова: Споделено на белия лист
_______________
Концертът Societas Bulgarica&Friends ще бъде прекрасно събитие и съм щастлив, че имам възможност да бъда част от тази прекрасна кауза, насочена към образованието на децата в училището в с.Русаля. Надявам се, че ще дойдат много хора и ще събрем достойна сума, която да осигури на учениците и учителите спокойна и ползотворна учебна година.
Визитка:
Димитър Стефанин е роден в София. Танцува от седемгодишен и превръща танца в свое професионално поприще. Четирикратен национален шампион в категориите „Стандартни“ и „Смесени“ танци.
През 2014 г. пристига във Виена, за да учи в Музикалната консерватория. Със своя талант, открит характер, работоспособност и упоритост той бързо се налага на австрийската музикална сцена. Победител е във формата Dancing Stars 2023, участник в танцовото шоу Let’s Dance 2022. Отличен е за работата си като хореограф в австрийската филмова продукция „Накрая всичко става видимо“. Той е държавно сертифициран преподавател по танци в Австрия.
Ще видим вдъхновяващите танци на Димитър Стефанин на благотворителния концерт Societas Bulgarica&Friends, който ще се състои на 27 септември от 19.00 ч. в MUK. Събитието е заключителната част на кампанията за събиране на средства за подпомагане на пансион-училището „Димитър Екимов“ в село Русаля.
SOCIETAS BULGARICA & FRIENDS
Благотворителен концерт в подкрепа на пансион-училище “Димитър Екимов” в с.Русаля
КОГА: 27.09.2025 г. от 19:00 ч.
КЪДЕ: Das Muth, Виена
Станете част от една вечер, в която обединяваме изкуството и добротворството в незабравимо събитие с участието на изключителни български артисти:
Орлин Павлов – певец, актьор и телевизионен водещ Нина Габриел – актриса, режисьор Донка Ангъчева – пиано Евгений Шевкенов – цигулка Димитър Стефанин – хореограф, танцьор Весела Димова – хореограф, танцьор Братя Владигерови – джаз музиканти и композитори Yara M’Toto – певица Димитър Карамитев – кавал Милен Кукошаров – пиано
Какво да очаквате?
Музика, емоции и благородна кауза – подкрепа за едно специално място, където деца намират дом, образование и надежда!
БИЛЕТИ ТУК
Средствата, събрани от билетите, ще бъдат дарени на училището.
Концертът “Societas Bulgarica & Friends” е част от благотворителната кампания “Създай бъдеще”, която ще бъде активна до деня на събитието включително! Своето дарение може да направите ТУК.
