8 C
Виена
сряда, 28 февруари, 2024
spot_img
НачалоактуалноБългарски дух в полите на тиролските Алпи

Български дух в полите на тиролските Алпи

Българите в Инсбрук имат културно и спортно сдружение, училище, танцова група, футболен отбор, магазин, ресторанти. С много любов и всеотдайност те укрепват и развиват своята общност и съхраняват българския дух и традиции в полите на тиролските Алпи. И всичко това се случва изцяло на доброволни начала, спонтанно и без намесата на държавни институции.

-- Реклама --

Текст Елица Ценова

Тирол е третата по големина провинция на Австрия, известна със зимните си курорти и отлични дадености за летен туризъм. Столицата Инсбрук наброява 300 000 души, но към тях трябва да се прибавят и поне още 30 000 студенти, учещи в двата университета в града. В тези цифри се включват и нашите сънародници, които от години живеят в Инсбрук и региона, както и младежи, дошли да следват. Трудно е да се каже колко са точно българите в Инсбрук, защото официалната статистика се прави на база гражданство, а то не е определящо за духовната принадлежност на един човек. Ако все пак потърсим цифри за българите в Инсбрук, то може да отбележим, че на парламентарните избори през октомври 2022 г. в тамошната избирателна секция са гласували 305 човека – значително повече спрямо всички останали избирателни секции извън Виена.

Тук има хора дошли преди 20-30 години, има и такива, пристигнали в последното десетилетие. Различни причини са ги довели сред тиролските Алпи – някои са били студенти в Инсбрук и са останали, други са дошли в търсене на работа и по-уреден живот, трети ги е довела случайността, четвърти – нуждата да осигурят подходящи условия на деца със специални нужди. В Инсбрук и малките селца и градчета в региона се живее спокойно, хората се познават и поздравяват.

„Хубаво ни е заедно”!

Изключително активни, пъстри, пълни с енергия, сърцати, духовити. Такива хора се събраха на едно от последните събития, организирани в Инсбрук – хоротеката в памет на починалата в началото на годината сънародничка Мая Цикалова. От тях струи искрено желание да си помагат, да създават нещо ново, да творят. „Много ни е хубаво да сме заедно!”, възклива Руми, преподавателка по музика. Тя, заедно с Марина, Здравка, Йоанна, Мая, Катя, Краси се събират още преди осем години, водени от желанието да играят народни танци.

Търсят помещение, разучават стъпки, а накрая си правят „седянка” и се отдават на сладка приказка. „Трудно ни беше в началото, защото от една страна нямахме много време, от друга страна не беше лесно да намерим помещение – тъкмо научим стъпки и до следващото събиране сме ги забравили”, връща се назад във времето Марина, която е от над 20 години в Австрия.

Част от обществените инициативи в района са свързани с българското училище. То се създава през 2014 г. по инициатива на Кристина Вълкова и учителката по немски и бълграски език Мая Ленц, с подкрепата на българската общност и Bildungsdirektion Tirol.

___________________________

Със спортен празник българчетата в Инсбрук отбелязаха края на учебната година

___________________________

Така честването на 24 май влиза трайно в календара на българите в Инсбрук, заедно се правят мартенички за Баба Марта и се организират спортни събития за края на учебната година.

Първото общо честване на 24 май през 2018 събира повече от 100 човека в центъра на Инсбрук

Основен идеен вдъхновител на повечето инициативи е Мая Цикалова, преподавател по изобразително изкуство, самата тя изящен художник и човек с фина душевност и чувство за общност.

Картина на Мая Цикалова

______________________

Инсбрук: Мая Цикалова с изложба в Хофбург

______________________

Първи сдружения

През 2019 г. Кристина, Руми, Мая, Деси, Димо, Пано решават, че вече е назряла нуждата културно сдружение. Така се появява дружество „Зора”, чийто председател днес е Пано Шуперлиев. То има за цел да съхранява българските традиции, култура и обичаи. В края на 2020 г. по инициатива на Краси, мая Цикалова и Здравка се създава и спортно дружество „Родина”, което пък обединява любителите на спорта – малки и големи, аматьори и професионалисти и им предоставя възможност за тренировка и участие в спортни инициативи. Красимира Георгиева, председателка на сдружението, разказва: „Първо създадохме футболния отбор Bulgarian Boys. Те си имат екипи, емблема, участват в състезания. Покрай тях се породи необходимостта от спортно дружество”.

Работата по организацията на различни събития се споделя от всички – никой не бяга, задачите се разпределят, валят идеи. Няма външно финансиране, разходите се покриват от наличния членски внос или с лични средства, работи се безвъзмездно.

_________________________

Лагерен огън, спортни състезания и хора събират българите в Инсбрук

_________________________

Български културен център

На 9 октомври 2022 г. в Инсбрук тържествено е открит Българския културен център (Kranebitterallee 88). След като най-после намират подходящо помещение, членовете на двете дружества с  помощта и подкрепата на приятели и съмишленици го ремонтират и превръщат в уютно място, което приютява многобройните инициативи и проекти.

Тържествено откриване на Българския културен център през октомври 2022 г.

В клуба се провеждат филмови вечери, беседи и дискусии по исторически и актуални теми, играят се настолни игри, честват се празници и рождени дни, организират се творчески работилници за деца. Тук учениците от българското училище с ръководител Илияна Петкова тържествено отбелязват 24 май.

Добре дошли във този

Клуб от вяра озарен,

Където всеки е щастлив и благословен

И гордо знае, че в Тирол

България ще има

И през лято, и през зима!

Този надпис, който може да се види окачен в клуба, сякаш най-точно предава и целите на създателите му, и настроението, което цари в него. „Помещението ни дава възможност по-лесно да организираме мероприятия, понякога можем и спонтанно да се съберем. Хубаво е, че хората идват тук с удоволствие и се чувстват като у дома си”, споделя Пано Шуперлиев.

Запалените танцьори на народни танци от клуб „СамоДиви” най-после имат свое постоянно място, където да разучават стъпките и да репетират. Те вече си имат носии и мечтаят да се изяват на сцена.

Редовни са групите по йога и баскетбол, които се събират в спортната зала на HTL Bau und Design.

От скоро в клуба има и уроци по латино танци, водени от младите Сашо и Теди.

Предстои да започнат и курсове по немски език. Тях ще ги води Жоржета – преподавател с опит. Тя е само от година и половина в Инсбрук и е очарована от средата, която открива. След години в Германия и Канада, работата я довежда в Австрия, а желанието ѝ да играе народни танци я води към клуб „СамоДиви”. „Тук намерих изключителна българска общност. Хората са сърдечни, добронамерени, готови да помагат. Човек се чувства приет от първата минута, няма деление на такива, които са от много години в Тирол и такива, дошли наскоро”.

И още български точки в региона

Освен в клуба и на спортните площадки, българите в районана Инсбрук имат още две любими места за срещи. В центъра на града е заведението Stieglbräu, известно сред жителите и гостите на града с превъзходните шницели. За сънародниците ни обаче това е ресторантът на Никола и Станка. Там всеки е добре дошъл, а Станка е сред най-верните поддръжници на танцовата група и с радост споделя опита си от годините, в които е играла хора и ръченица. Ирина и Ивайло пък често правят българско меню и канят българи и австрийци на супа топчета и вкусна скара. Ресторантът им Kraxlhüte е в Adventurepark в Stubaital е прекрасно място за срещи сред природата.

Отскоро в близост до Българския културен клуб врати отвори и български магазин, от който всеки може да си купи родно сирене и луканка.

„Обединяват ни танците и спортът”

Българите в Инсбрук имат идеи, база, желание и ентусиазъм да творят заедно, да се забавляват, да си помагат и с постоянство и много работа да развиват своята общност, използвайки талантите си – спортни, музикални, кулинарни, творчески.

Футболният отбор към спортно дружество „Родина“ в Инсбрук

„Танците и спортът, а не яденето и пиенето ни обединяват”, категорична е Краси Георгиева. Тя си пожелава сънародниците ни да останат все така сплотени и всеотдайни. „Когато си помагаме взаимно, самите ние се чувстваме по-добри. Когато влагаме сърце и душа в това, което правим, другите го забелязват и те се увличат”. Краси се замисля и тихо добавя: „Мая ме научи на това. Тя беше нашата спойка и вдъхновение”.

Мя Цикалова (в средата) е идеен вдъхновител и инициатор на голяма част от проектите на двете дружества в Инсбрук

Общност. Това е думата, която най-често се чува при разговори със сънародниците ни в Инсбрук. Тя идва съвсем естествено заради изградената емоционална връзка по между им и общите интереси. Не се издигат гръмки патриотични лозунги, но се усеща, че всеки носи в сърцето си понятието „родина“. Впечатляваща е не само енергията, която доброволно се влага за развитието на тази общност, но и грижата за опазването на отношенията между членовете ѝ. Така общността укрепва и се разраства, защото хората имат нужда да са заедно и да съхраняват българския дух и традиции в полите на тиролските Алпи.

Материалът е част от поредицата „Българите в Австрия – портрет в 21 век“

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации