-1.2 C
Виена
вторник, 5 декември, 2023
spot_img
НачалоAвстрияНовият стар Парламент на Австрия

Новият стар Парламент на Австрия

-- Реклама --

Текст и снимки Диана Пиперова,

лицензиран екскурзовод

Не може да го сбъркате дори да сте за първи път във Виена. Това е най-помпозната сграда на без това най-разкошния виенски булевард, наричан от виенчани накратко Ринга. Гордата ѝ осанка напомня древногръцки храм и това не е случайно, защото точно в Древна Елада се е родила демокрацията. Сградата е дело на един от най-известните архитекти на ерата «Рингщрасе» – Теофил Ханзен. Той е роден в Копенхаген, но творческата му биография във Виена е много дълга – негови са Музикферайн, Борсата, Гръцката църква, Академията за изобразителни изкуства, дворците Тодеско, Епщайн, Ефруси и още много други. Влюбен в древно-гръцкото и византийско изкуство, живял и работил в Атина, със сградата на Парламента (тогава Имперския съвет), той създава творението на живота си.

История на сградата

Красивата постройка е открита през декември 1883 година, но е напълно завършена около 1910 година. Величествената статуя на Атина Палада отпред е поставена през 1902 година.

Но историята не започва с нея. Рядко ще видите император Франц Йозеф I на картина или снимка в нещо друго освен във военна униформа. По душа, възпитание, манталитет и начин на живот той е бил военен, но понякога историята си позволява и ирония. Две битки в живота си ръководи лично той, и двете завършват катастрофално и струват на монархията земя, а на народа – кръв. Страната губи две провинции и дава десетки хиляди жертви. Така че Франц Йозеф, волю неволю, е трябвало да направи отстъпки от абсолютната си монархична власт. През 1861 г. за първи път верноподаниците имат възможност  да избират, колкото и ограничено да е било това тяхно право. Създаден е Имперски съвет с две камари – в едната са ерцхерцозите, аристократите и духовенството (Херенхаус), а в другата – избраниците на народа, но всъщност само около 5 % от поданиците са имали правото да гласуват – тези, които плащали определен минимален данък – във Виена например той е бил 10 гулдена. Който плащал примерно 100 гулдена данъци, имал право на 10 гласа. Жени, наследили богатство, гласували, но не можели да влязат сами в кабинката и да дадат гласа си, а само с придружител. Минималната възраст, даваща право да избираш, била 24 години (за сравнение днес е 16 г.) И така до 1907 г., когато било въведено всеобщо, равно и тайно право за мъжете да гласуват (тогава малкото богати жени го загубили). През 1918 г. влиза в сила всеобщото избирателно право, което вече обхваща и дамите.

Първоначалната идея е била да се построят отделни сгради за двете камари, но по финансови причини не се осъществява, а Теофил Ханзен просто проектира сграда с две крила. Мястото, където е построена, днес е едно от най-изисканите, но навремето съвсем не е било така. През лятото там имало прах колкото в Сахара, а през зимата кал, в която засядали дори файтони. Това е бил район на военните за маршировки и стрелби, забранен за строителство. Но и тук гражданството постигнало победа и императорът свалил забраната. Така на това място днес се издигат Парламентът и Университетът.

Теофил Ханзен имал нелека задача, защото да се угоди на претенциозните виенчани не било лесно. Те не харесали рампата отпред, видяла им се стръмна и той трябвало да я разруши и построи отново. Отгоре на всичко точно по това време въвели метричната мерна система и Теофил Ханзен трябвало да изчисли отново целия завършен вече проект.

Архитектът бил универсален талант, той е проектирал не само сградата, а и статуята на Атина Палада, както и много предмети и детайли от интериора, например диваните, та дори и дръжките на вратите във формата на змия (символ на мъдростта и новото начало).

Колкото интересна е сградата, два пъти по-интересно е какво е ставало вътре. Имало 516 представители от австрийската половина на монархията (от 1867 г. Унгария е имала отделен парламент), 35 партии, говорело се на 8 езика и … нямало преводачи. Освен това нямало ограничение на продължителността на речите – 2-4 часа не били изключение. Най-дългата реч е продължила 16 часа, а през това време ораторът похапвал сандвичи и се подкрепял с коняк. Едва ли е можел да уплътни с нещо много умно тези дълги часове, целта е била по-скоро да попречи на дейността на депутатите от противниковите партии. Не са били рядкост шумните концерти, защото от вкъщи някои носели тромпети и други музикални инструменти или дори капаци на тенджери, тоест всичко, което произвежда врява. Имало размяна на обиди, схватки и какво ли не още. Така че правилно народът казвал, че би било по-добре да сложат богинята на мъдростта Атина, извисила ръст пред Парламента, вътре. А тя освен, че е отвън, е и обърнала гръб на ставащото вътре.

Парламентът познава много драматични времена, преживял е австро-фашистката диктатура, национал-социализма, войната, бомбардировките, следвоенната окупация. Днес вътре заседават представителите на деветте провинции на Втората австрийска република, които коват законите. Но от един момент сградата, в която го правят, вече не отговаря на тези закони, в случая за техническа и противопожарна безопасност.

Връщане на блясъка

За първи път за над 130-годишната ѝ история държавата предприема генерално саниране. То трая пет години, струва 420 млн. евро, но я направи сигурна за още сто години напред. Вътре е възстановена и подновена на най-високо техническо ниво, без да страда наследената историческа архитектура и интериор.  Реставрирано е с много любов и внимание към най-малкия детайл , вярно на оригинала и без да се пести време и усилия.

Бях много впечатлена от Колонната зала за приеми и тържества в розов мрамор, с монолитни колони, всяка докарана навремето от впряг с 30 коня. От фоайето зад гърба на Атина Палада, където е официалният вход от рампата, с десет статуи на богове (с две изключения, на Зевс и Хефест, отливки на оригинални древно-гръцки статуи). От запазените и реставрирани прозорци от хърватски дъб (740 на брой), врати (дъб и махагон с прибавен в средата метален лист заради противопожарна безопасност), запазените мраморни пепелници в коридорите – за цигари и пури.

Прекрасно реставрирана е и историческа зала, в която заседават двете камари на Парламента при специални случаи (напр. при промяна на Конситуцията, затова последното заседание през ануари е едва 19-тото от създаването му и беше по повод клетвата на президента Александър Ван дер Белен). Впечатляваща е голямата зала, в която заседават 183-те народни представители на Националното събрание, изцяло възстановена в стила на 50-те години. (Тя е изглеждала по същия начин като всички запазени, но по време на войната е изгоряла напълно.)

Няма как да изброя всичко, което привлече погледа ми, мога само да препоръчам лично да посетите Парламента, ако имате възможност. Защото от началото на 2023 г. той гордо отвори отново врати, за да покаже как изглежда подновеният дом на австрийската демокрация. Входът и туровете вътре са безплатни за всички.

Там, където преди е бил складът,  днес е светлата и просторна зала на центъра за посетители. В дъното ѝ е кафето «Агора» и библиотеката, достъпна за всички. На последния етаж има ресторант и бистро, оттам се разкрива прекрасен изглед над Виена.

Със санирането е спечелена допълнителна площ от 10.000 кв.м, а потреблението на енергия е свалено с 50-60%. С турове от 60 или 90 мин. всеки има достъп до прекрасно реставрираните исторически зали, оборудвани с инсталации по последната дума на техниката. Ново и старо, минало и съвременност, историзъм и модерно изкуство си съжителстват в съвършена хармония.

Черешката на тортата е остъкленият покрив с площ от 550 кв.м., внасящ много светлина, направен от мини-сводове, всеки от които издържа тежеста на средно-наднормен мъж. Остатъците от стария меден покрив са претопени и от тях са изсечени в Монетния двор монети от по 5 €, които могат да се купят в сувенирния магазин. На последния етаж, под стъкления свод и над залата, в която заседават народните представители, имат достъп децата и младежите, участници в многобройни проекти, свързани с демокрацията и дейността на Парламента. (Всички останали могат да погледнат отвисоко само по време на дългия тур.)

Всеки може да присъства от галерията за посетители на заседанията на Парламента (както са го правили навремето Марк Твен и най-вероятно Хитлер), стига надлежно да се регистрира на: 

https://www.parlament.gv.at/erleben/sitzungen/

Да изпие кафе в кафенето»Агора», да се поглези в ресторанта или бистрото може също всеки, важно е само да се е регистрирал онлайн или във фоайето на центъра за посетители, който се намира точно зад статуята на Атина Палада и да носи със себе си документ за самоличност. За ресторанта със сигурност е добре да има резервация. И да знае, че ще мине проверка, подобна на тази преди полет. Но организацията е перфектна и влизането не отнема много време.

А това, което Ви очаква, със сигурност си заслужава.

Диана Пиперова е професионален екскурзовод, създател на страницата „Това е Виена“ във Фейсбук и вече повече от осем години гид на разходките „Непознатата Виена„, организирани от блога на българите в Австрия „Меланж Булгарен“.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации