2.5 C
Виена
четвъртък, 2 февруари, 2023
spot_img
НачалоAвстрияКритики срещу решението на Австрия да блокира влизането на България и Румъния...

Критики срещу решението на Австрия да блокира влизането на България и Румъния в Шенген

 „Безнадежден егоцентризъм”, „фатална липса на визия”, „неморално и неаргументирано”. Това са част от определенията, с които австрийски журналисти, политици и наблюдатели описват решението на австрийското правителство да наложи вето на влизането на България и Румъния в шенгенското пространство.

-- Реклама --

На вчерашната среща в Брюксел Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи отхвърли с 25 гласа „за“ и два „против“ предложението България и Румъния да се присъединят към Шенген и прие с нужното пълно единодушие Хърватия за част от зоната за свободно пътуване. 

Препъни камъните по пътя на двете страни към шенгенското пространство бяха Нидерладия и Австрия. Докато първата се противопостави на присъединяването само на България, Австрия категорично наложи вето и на Румъния, но се съгласи да „пусне” Хърватия, въпреки че първоначално беше против.

Поведението на австрийското правителство е остро критикувано не само от международните наблюдатели, но и вътре в страната.

Защо Австрия не пуска България и Румъния в Шенген?

Причината за това е очевидна: и в двете страни се засилва вътрешнополитическият натиск с оглед на изключително нарастващия брой на търсещите убежище, които пристигат от месеци, главно по балканския маршрут, и които всъщност вече би трябвало да са регистрирани в шенгенските държави Гърция или Унгария, или в кандидатстващите за Шенген България и Румъния, но това не се случва. Австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер (ÖVP) от няколко дни подчертава, че според него това явление е признак за фундаментален провал на Шенгенската система. „Неправилно е система, която не работи на много места, да бъде разширявана“, заяви той преди началото на заседанието на Съвета, което, противно на първоначалния план, не приключи в 13:00 ч., а се проточи до ранната вечер: знак за напрегнатото настроение сред министрите.

Карнер обясни, че е предложил да се отложи решението за присъединяването на България и Румъния за следващата година, т.е. да се възложи на шведското председателство на Съвета, което ще ръководи от 1 януари, или на испанците, които ще поемат щафетата шест месеца по-късно, да организират нов опит. Останалите държави не подкрепиха това предложение.

В четвъртък Карнер отново представи данни, които подкрепят отхвърлянето на разширяването на Шенген. През 2022 г. в Австрия вече са били задържани около 100 000 нелегални имигранти, като около 75 000 от тях не са били регистрирани от органите на другите държави от ЕС, например чрез цифрово съхранение на пръстовите им отпечатъци или чрез регистриране на молба за убежище. Според Министерството на вътрешните работи България е отговорна за това, тъй като 78% от афганистанците, задържани в Австрия, твърдят, че са влезли в ЕС през България. Те са и най-голямата група лица, търсещи убежище в Австрия: 23% от всички молби са подадени от афганистанци, следвани от сирийците с 18%.

Проблемът с мигрантите, влизащи през балканския маршрут става все по-остър и наслагва допълнителни разделителни линии както в самото коалиционно правителство, така и между отделните провинции, които на местно ниво трябва да търсят решения. От това се възползва Партията на свободата, чиято антимигрантска реторика ѝ печели привърженици. Най-новото изследване на нагласите на гласоподавателите сочи, че към момента тази партия се ползва с най-голяма подкрепа.

Какво точно иска австрийското правителство от България, за да стане член на Шенген?

Карнер се позовава на списък с искания, представен от него преди няколко седмици, в който, наред с други неща, се предвиждат две нововъведения: първо, Карнер иска процедурите за предоставяне на убежище да се обработват директно на външната граница на ЕС (и то възможно най-бързо). Ако България се съгласи на това, отношението на Виена към нея може да стане много по-положително. Почти никой от мигрантите обаче не иска да получи убежище в България, а по-скоро се насочва към Северна и Западна Европа.

На второ място, Карнер настоява за директива относно връщането, с която гражданите на държави, които се считат за сигурни, да не получават право на убежище повсеместно. Той илюстрира това с примера на около 15 000 молби за убежище от индийци през тази година, по нито една от които не е взето положително решение. Тези индийци обаче не са влезли в ЕС през България, а със самолет през Белград.

Критики срещу решението на Австрия вътре в страната

„Моето послание към гражданите на България и Румъния е, че те заслужават да бъдат пълноправни членове на Шенген. Те получиха силна подкрепа от почти всички държави членки. Бих излъгала, ако кажа, че не съм разочарована“, заявява Илва Йохансон, комисар по вътрешните работи на ЕС, след края на срещата, цитирана от Ди Пресе.

„Ако не сме единни, сме слаби. И това ме натъжава. Това е ден на разочарование“, добави тя. От чисто правна гледна точка двете държави са изпълнили всички условия за присъединяване към Шенгенското пространство. Решението обаче се взема с единодушие от представителите на държавите членки. Нидерландия и Австрия до последно не можаха да бъдат убедени, че България трябва да се присъедини към Шенгенското пространство.

Отомар Карас, депутат в Европейския парламент от Народната партия, е на мнение, че ветото за влизането на България и Румъния в Шенген не решава съществуващите проблеми.

Голямата тема в австрийската преса всъщност е свързана с отказа на страната да подкрепи влизането на Румъния в свободното пространство. Тук алпийската република беше сама, тъй като всички останали страни членки подкрепиха румънската кандидатура.

„Карнер и канцлерът Карл Нехамер (и двамата ÖVP) нямат не само европейски, но и австрийски дух. Всеки, който познава историята на нашата страна, трябва да знае за силните исторически и културни връзки с Румъния. Предотвратяването на присъединяването към Шенген също така вреди на австрийските инвеститори на място, както и на румънските медицински сестри, които трябва да чакат на границата, когато пристигат, за да се грижат за австрийски пенсионери”. Това пише в гневен коментар за Дер Щандард Аделхайд Вьофъл.  

Той подчертава , че Румъния е страна, която през последните три десетилетия е провела повече устойчиви реформи от всяка друга в Източна Европа. Силното румънско гражданско общество многократно гарантира, че демократизацията, борбата с корупцията и независимостта на съдебната система продължават да се развиват. „Сигналът, който Австрия изпраща на региона с ветото си, е почти гротескно погрешен. Човек не трябва да се съюзява с ревизионистични автократи, а с демократи”, пише още журналистът. Под автократи той визира Виктор Орбан и сръбския лидер Александър Вучич, на които Нехамер и Карнер обещават пари и подкрепа, въпреки че мнозинството от мигранти влизат в Австрия именно през тези две държави.

В този дух са и критиките от страна на NEOS в лицето на председателката на партията Беате Майнъл-Райзингер.

Не липсват и обвинения, че разединявайки ЕС, Австрия прави неочакван коледен подарък на Путин. „Неморалният и неаргументиран”, както често се определя отказът са се присъединят Румъния и България, може да засили антиевропейските и проруски настроения в тези страни.

В интервю за Клейнер Цайтунг бившият чешки външен министър Карл Шварценберг определя решението на Нехамер като проява на „безнадежден егоцентризъм”.

Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.

Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации