22.2 C
Виена
понеделник, 27 юни, 2022
spot_img
Още
    НачалоOбразованиеПобедителите в конкурса „По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“ и наградените...

    Победителите в конкурса „По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“ и наградените творби

    -- Реклама --

    По повод 30-годишнината от основаването на БУ „Св.св.Кирил и Методий“, 300-та годишнина от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на неговата „История Славянобългарская“  българското училище „Св.св.Кирил и Методий” във Виена обяви конкурс за ученици от българските училища в чужбина на тема „По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“. Бяха зададени следните теми: „По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“, „Моето българско училище“ и „Имало едно време…“

    Участие в литературния конкурс взеха 46 участници от шест държави: Австрия, Великобритания, Германия, САЩ, Чехия и Швейцария.

    Получените творби бяха разгледани и оценени от жури в състав: Женислава Делчева, председател, Аделина Гартнер и  Елица Ценова – членове, Красимира Шарф и Полина Стоянова – координатори.

    Тържествен концерт посветен на 30-годишнината от създаването на българското училище „Св.св.Кирил и Методий“

    Ето и победителите в отделните възрастови групи

    ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА: 1-4 клас

    ПЪРВА НАГРАДА: Румен Икономов, Виена, есе на тема „По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“

    ВТОРА НАГРАДА: Виктор Ненов, Вирджиния, есе „Имало едно време … тиранозавър Тино“

    ТРЕТА НАГРАДА: Симона Кючукова, Лондон, стихотворение „Имало едно време … шоколад“

    Поощрителни награди:

    Калоян Младенов, Виена, стихотворение „Моето българско училище“

    Александър Златев, Лондон, есе „Имало едно време … една добра говореща луна“

    ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА: V-VII клас

    ПЪРВА НАГРАДА: Леа Василкьова, Женева, есе „Моето българско училище“

    ВТОРА НАГРАДА: Мария Криста Василев, Лондон, есе „Аз, моите български корени и Паисий Хилендарски“

    ТРЕТА НАГРАДА:  Симеон Янев, Виена, „Похвално слово за Паисий“

    Поощрителни награди:

    Алекс Томов, Женева, есе „По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“

    Амилия Василева, Сърбитън, презентация „По стъпките и примера на Паисий

    Хилендарски“

    FEIA APP

    ТРЕТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА: VIII-XII клас

    ПЪРВА НАГРАДА: Йори Швамбергер, Саарбрюкен, есе „Моето българско училище“

    ВТОРА НАГРАДА: Никол Цветанова, Лондон, стихотворение „Имало едно време …“

    ТРЕТА НАГРАДА: Преслав Гълъбов, Лондон, есе „По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“

    Поощрителни награди:

    Венцислав Любомиров, Лондон, есе „Имало едно време … Малкият принц“

    София Бонацола, стихотворение „По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“

    Меланж Булгарен публикува творбите на учениците, получили първо място в трите възрастови групи.

    „По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“

    Румен Икономов, 4 клас, Виена

    Паисий Хилендарски е една от най-ярките личности на България. Той е човекът, който поставя основите на един от най-важните исторически периоди на нашата история. Успява да напише една книжка -„История славянобългарска“ и „да събуди цял народ“. В нея пише, че е роден в самоковска околия през 1722 година. Учени обаче твърдят, че е роден в Банско. Там е роден и баща ми. Паисий е израстнал в семейството на Михаил Хадживълчов. Той е имал и двама братя. По-големият – Лаврентий Хилендарски е бил игумен в Хилендарския манастир. А пък другият, който се казвал Хаджи Вълчо е бил заможен търговец и щедър дарител за манастири и църкви. Паисий искал да се обучава и единственият начин е било да се замонаши при брат си в Хилендарския манастир, защото преди много години е нямало училища като днешните. Другите монаси видели, че Паисий е жаден за наука, затова го направили таксидот(манастирски пратеник). Докато обикалял из България, той видял един обезверен народ. Това породило желанието му да помогне на българите и да им покаже, че някога сме били велик народ и не трябва да се срамуваме. Паисий тръгнал от манастир на манстир, та чак до Австрия  да дири информаця за нашите прадеди. Той написал творба си през 1762 година. Много по-трудно било обаче да я разпространи. Паисий я четял на неграмотните, давал и да я преписват. Първи я преписал Софроний Врачански, а след него още около 60 човека.

    Аз съм много горд, че моят пра-пра дядо иконом Костадин Чучулайн също е един от тях. От него идва и сегашната ми фамилия Икономов. За Паисий се предполага, че е загинал при нападение на разбойници или от глад.

    Банско е малко градче, но то винаги е било люлка на възрожденци и будни българи – така разказва татко ми. Когато сме в Банско, не пропускаме да посетим някой от музеите (на Паисий, Неофит или Вапцаров), както и местната църква “Света тройца“. Тя е построена от местни майстори и изрисувана от художници, който са учили във Виена. И досега в Банско съществува фамилия Молеров – дошла от виенския диалект. От немски „малер“, което означава художник или на виенски „молер“. Затова с баща ми се шегуваме, че връзката между Банско и Виена (където сега живеем) е от стотици години и Виена е дала частица от своята култура на нашите възрожденци и красив  град.

    Учителскията колектив празнува 30 годишния юбилей на училището

    Моето българско училище

    Леа Василкьова, 7 клас, Женева, Швейцария

    Моето българско училище се намира в Женева. Не е много голямо – има две класни стаи и коридор между тях. Ние, седмокласниците, имаме две учителки: една по български език и литература и друга – по история и география. За някои това училище може да не е кой знае какво, но за мен и всички други ученици, е едно специално място.

    Швейцарското ми училище е много по-различно. В него не се преподава на български, никой не говори на родния ми език, а България дори не се и споменава!

    Как тогава пиша този текст в момента? Отгатнахте! Българското училище!

    В него съм се научила да пиша, чета и говоря правилно. От него знам за историята и героите ни. В него съм се докоснала до нашата литература и култура. Чрез него обикнах прекрасната българска земя.

    Някои може и да не го виждат и разбират, но българското училище играе огромна роля в живота на всички българи, които живеят в чужбина. Помага ни да научим колко достойна нация сме, кара ни да се гордеем, че се наричаме българи.

    Моето училище се нарича „Д-р Стамен Григоров“. Кръстено е на известен учен, направил значимо откритие. Д-р Григоров е работил в Женева върху монокиселата ферментация и първи описва основната бактерия, благодарение на която млякото ферментира и се превръща в кисело. В негова чест тази бактерия се начина Лактобацилус Булгарикус. Живеейки и работейки в чужбина, д-р Григоров е имал изключително интересна съдба. Преподава в университета в Женева, трудът и личността му са добре познати и признати на запад, а в родната си България остава почти непознат.

    Как тогава аз знам за този човек ? Отгатнахте! Българското училище, което носи името му! В него наред с другите знания, учителките ни се стараят да ни запознават и с известни българи, оставили следа в европейската и световна наука, история и култура.

    Някои може и да не си дават сметка сега, но в бъдеще тези знания, получени в нашето българско училище, с които разширяваме своята обща култура всяка седмица и всяка учебна година, ще ни карат да се гордеем, че се наричаме българи.

    Тържествен концерт посветен на 30-годишнината от създаването на българското училище „Св.св.Кирил и Методий“

    Моето българско училище

    Йори Швамбергер, 8 клас, Саарбрюкен, Германия

    Нашето българско училище „Васил Левски“ в Саарбрюкен е за мен една много голяма възможност да изуча културата, историята и езика на моята родна държава. От шест години съм късметлийка, защото мога да го правя.

    Когато бях малка, родителите ми сами избраха да уча в това училище. Но с годините разбрах, че именно този избор е бил един от най-добрите за живота ми. Вече съм пораснала и мога сама да решавам за изборите си. Аз реших да остана и да продължа да ходя на българско училище, защото това ме прави щастлива.

    През тези почти шест години българското училище ми е дало образование. Научих кирилицата, да говоря и пиша на български, изучавам граматиката, литературата, географията и историята на България. Ако не бях отишла в това училище, нищо от това нямаше да имам шанса да науча. Майка ми щеше да ме научи на азбуката и да пиша на български, но не би успяла да ме научи на всичко това, което сега уча тук.

    Когато порасна и стана майка, ще предам всичко, което съм научила, на децата ми. За да могат и те да го предат на техните деца. Не искам да крия , че съм българка, напротив, искам да го показвам с нашите красиви традиции.

    Искам да покажа на света, че няма нищо срамно в това да си по-различен от другите по какъвто и да е начин.

    Заради българското училище имам такова силно отношение към родната си държава и не мога да опиша колко съм щастлива заради това.

    Всеки ден срещам с другото си училище деца, които не се гордеят с рода си, защото са различни. В българското училище „Васил Левски“ разбрах, че не е лошо да си различна. Напротив, това те прави уникална.

    ___________________

    Още по темата:

    30 години българско училище „Св.св.Кирил и Методий”: История в ученически спомени

    Тържествено отбелязване на 30-годишнината на българското училище „Св.св.Кирил и Методий“-Виена (видео)

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Реклама

    Календар

    Реклама

    Последвайте ни

    Реклама

    Абонамент за бюлетин

    Реклама

    Последни публикации