Текст Мария Колева
На 19 февруари Фалко би навършил 65 години. Дали щеше все така да носи скъпи костюми и косата си силно прибрана назад? Дали щеше да е намерил нова опорна точка в живота си и успокоил духовете на алкохола, наркотиците и високите скорости, които го бяха обзели в последните години от живота? Дали щеше да е изпял друга песен след „Rock Me Amadeus“, с която отново да завладее световните класации?
Фалко е едва на 41 години, когато колата му се забива в насрещно движещ се автобус в Пиерто Плата, Доминиканската република. В кръвта му откриват 1,6 промила алкохол, следи от кокаин и марихуана. Катастрофата сякаш трагично запечатва последните му години, в които търси спокойствие и ново вдъхновение далеч от любимата Виена.
Певец по рождение
Йохан „Ханс” Хьолцел идва на бял свят на 19 февруари 1957 във Виена. Майка му е бременна с тризнаци, от които оцелява само той. По-късно той сам ще сподели, че носи в себе си различни души, които го разпъват в противоположни посоки.
Още с раждането си Йохан демонстрира певческите си способности и впечатлява акушерката, която подава бебето на майката с думите „Ето, фрау Хьолцел, имате си истински певец”.
Бащата напуска рано семейството и Йохан е отгледан от майка си и баба си. На четири години получава първото си пиано. На седем вече може да свири на четири инструмента. „Когато чуеше нещо по радиото, той веднага го повтаряше и така забелязахме, че има голям музикален талант”, разказва Мария Хьолцел. Учението не го вдъхновява и младежът рано напуска училище. Дори консерваторията не може да задоволи жадния му за експерименти дух и той бързо напуска, за да стане „истински музикант”.
Просто Фалко
Краят на 70-те години на миналия век бележат нова ера на музикалната сцена. Пънкът започва триумфалното си шествие от Великобритания в Европа, а британската музикална легенда Дейвид Боуи реализира в Западен Берлин своята „Берлинска трилогия“. Младият Ханс Хьолцел е неуистоимо привлечен от този период на сътресения и заминава за Берлин с надеждата да срещне своя идол Дейвид Бауи. Опитва се да се занимава с джаз рок и обикаля местните клубове, присъединявайки се към различни берлински групи. След повече от година не успява нито да срещне своя вдъхновител, нито да се почувства у дома в германския град.
В родната Виена той става част от различни групи, където се извява предимно като басист, но започва да пише песни и сам да ги изпълнява. Това е времето, в което Ханс Хьолцел се превръща в елегантния, облечен с маркови костюми Фалко. Името певецът взима от немския ски скачач Falko Weißpflog, на чиито спортни постижения се възхищава. Заменя „к” с „с”, за да му придаде по-международно звучене на псевдонима. Стремежът към известност и слава е основният двигател на младия певец и той трескаво експериментира с музиката си.
Нагоре
Няколко години и няколко клуба и групи по-късно, Фалко привлича вниманието на виенския продуцент Маркус Шпигел и започва да работи с музикалния продуцент Роберт Понгер.
През 1982 г. излиза първият му самостоятелен албум Einzelhaft с песента Der Kommissar, която достига до върха на редица европейски класации. Фалко е на 25 години.
Вторият му албум „Junge Römer“ не успява да достигне продажбите и популярността на Einzelhaft, макар че мнозина го определят като по-силен и зрял.
Пътят към международната слава отваря албумът Falco 3, обединяващ парчета като „Vienna Calling“, „Jeanny“ и разбира се „Rock Me Amadeus“. Вдъхновено от филма на Милош Форман „Амадеус”, в началото на 1986 г. парчето достига първата десятка на американската класация Billboard, а на 20 март завоюва и челната позиция, където остава в продължение на три седмици! Това е постижение, което нито една друга песен на немски език не е успяла да постигне.
През тази година Фалко прави и световно турне, пътува до Япония, изнася концерти в САЩ. Вместо да се радва на осъществената мечта за слава, той все повече се затваря в себе си. „Ясно е, че след като се изкачиш най-отгоре, идва момент, в който трябва да слезеш долу”, казва той по повод успеха.
По това време нощният живот в австрийската столица процъфтява, отварят се нови заведения, създават се групи – идеална среда за изява на певеца. Култовата и до днес дискотека U4 е сред любимите му сцени.
Следващите му албуми „Emotional“ (1986), „Wiener Blut“ (1988), „Nachtflug“ (1992) не постигат желаните продажби и Фалко все по-често се чувства изоставен, несигурен и самотен. Депресии, алкохол, наркотици завладяват талатливия музикант. Последните две години от живота си той прекарва в Доминиканската република, където се опитва да избяга от медиите и да работи по нова музика.
Личен живот
Личният живот на певеца е не по-малко динамичен и емоционално наситен от сценичния.
Един от най-близките приятели на Фалко е майка му, с която той живее в къщата си в Гарс ам Камп в Долна Австрия.
По време на връзката му с Изабела Виткович през 1986 г се ражда Катерина Бианка. Фалко обожава детето и се надява то му донесе мечтания вътрешен баланс. Но съчетаването на двете роли – баща и супер успешен изпълнител се оказва почти непосилна задача за него. Самият той споделя:
„Кризата на средната възраст дойде при мен, когато бях на 28 години. Сега имаш милиони, но едва знаеш къде е горе и долу, имаш семейство с дете и нямаш представа с какво трябва да започнеш”.
През 1988 той се жени за Изабела Виткович, но бракът им продължава едва десет месеца. Няколко години след раздялата му с нея с генетичен тест Фалко установява, че не е биологичен баща на детето – болка, която не може да преглътне до края на живота си.
Публичните изяви на певеца и гостуванията му в различни телевизионни предавания често поляризират общественото мнение. Обвиняват го в арогантност. В разговор с ученици от виенска гимназия той искрено признава:
„На мен ми е напълно ясно, че тази арогатност всъщност прикрива една несигурност. Това е защитна обвивка, която поставя граници „моля, дотук, не пристъпвайте нататък”.
На 24 години Фалко вече е милионер. На 28 е на върха на славата си и носител на престижни музикални награди. На 29 години е най-младият носител на Златния орден за заслуги на Виена. Израснал без баща, свикнал да се оправя сам с предизвикателствата на живота, той няма време да осмисли случващото се с него и да пребори вътрешната си несигурност и самота. Приятелите му разказват, че той познава само крайните състояния – щастлива еуфория и мрачна тишина. Истински щастлив Фалко е само на сцената, където усеща любовта на публиката и се раздава за нея докрай. Стотиците му фенове все още помнят големия концерт под дъжда на Donau Insel на 27 юни 1993.
Над 4 000 почитатели на певеца се стичат на погребението му на Централните гробища във Виена. Ковчегът му се носи от членове на виенския рокерски клуб Outsider Austria, които през 1985 г. се снимат във видеото Rock Me Amadeus. Те продължават да го „посещават” на всеки рожден ден.
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
