27.8 C
Виена
сряда, 17 август, 2022
spot_img
Още
    НачалоБългарияЕлена Стойчева, архитект: Ако не запазим автентичния родопски фолклор сега, рискуваме той...

    Елена Стойчева, архитект: Ако не запазим автентичния родопски фолклор сега, рискуваме той да бъде забравен

    -- Реклама --

    Достатъчно е много хора да дадат по малко, за да се случи нещо голямо и хубаво

    Интервю Елица Ценова

    Снимки Елена Стойчева, личен архив

    Баба Роса облича Елена в своята носия
    Баба Роса облича Елена в своята носия

    Елена Стойчева е родена в София. Внучка е на известния български архитект Борис Камиларов (брат на големия цигулар Емил Камиларов), автор на емблематични сгради като операта в Стара Загора и университета „Св.св.Кирил и Методий” във Велико Търново. След като завършва Американския колеж в столицата, тя заминава да учи архитектура в Берлин. Има магистърска степен по урбанистика от престижния BauHaus университет във Ваймар. Темата на магистърската й теза ”Опазване на зелените площи в развиващите се градове” показва най-точно интереса й към връзката природа-човек и съхраняването на естествените дадености на местата, които трябва да бъдат застроени.

    От пет години Елена живее и работи във Виена. Увлича се по социални проекти, свързани с чистата и здравословна храна, запазването на селските региони с техните специфични знания и умения, опазването на околната среда. Тя е от хората, които не само искат нещата да се случват, но и проектират пътя за постигане на резултата.

    Повод за срещата ни е един от последните й проекти с „идеалистична цел” – издаването на компакт диск с песните на бабите от родопското село Дряново.

    Елена, как се случи да отидеш точно в село Дряново?

    Много и различни причини се срещнаха в един и същи момент. Бях в България и по радиото чух за проекта „Резиденция Баба” на сдружение „Фабрика за идеи”. Целта е младежи да поживеят сред възрастните хора в няколко планински села и да обменят с тях знания и опит. За съжаление много от селата ни сега запустяват, а възрастните хора в тях са самотни и тъжни. Хареса ми симпатичният подход към един сериозен проблем.

    Живеещите на село младежи помагат на местните жители в сезонната работа.
    Живеещите на село младежи помагат на местните жители в сезонната работа.

    От друга страна, като архитект се интересувам от старите запуснати сгради. Смятам, че новото не трябва автоматично да се отъждествява с хубавото. В селата има много знания в областта на земеделието, строителството, занаятите, които си струва да бъдат проучени и запазени. И това трябва да се случи по-бързо, защото иначе ще ги загубим.

    От известно време Родопите ме „дърпаха”. Винаги съм харесвала техните полегати и меки извивки, песните, говора, но като градско чедо, не бях ходила там. Преди няколко години се случи така, че двете ми баби починаха в един и същи месец. Това беше голям удар за мен, изведнъж нямаше на кого да се обаждам, нямаше кой да ме грижи. Тогава с приятеля ми германец предприехме пътуване из Родопите. Обикаляхме малките селца, в които хората са топли, мили и искат да говорят. Видях самотата им, видях колко изоставени се чувстват и се замислих какво може да се направи за обезлюдяващите села. В една от къщите за гости имаше шарени черги и много ми се прииска да имам такава и във Виена. Оказа се, че тъкачеството е почти умрял занаят в България.

    Свързах се с екипа на „Резиденция Баба” и имах честта да бъда сред 18-те резиденти, които бяхме разпределени в 4 села. Отидох в Дряново с надеждата да се науча да тъка, да разбера как се обработва вълна и как се гледат овце. Предишната година бях ходила като доброволец в една австрийска органична ферма и мислех, че съм подготвена за живота на село. Оказа се, че има още много за учене.

    Среща на поколенията
    Среща на поколенията

    Как тече животът в Дряново?

    С още две резидентки бях в къщата на баба Софка и дядо Младен. През лятото животът в селото е непрекъсната работа – да се окопаят картофите, да се прибере сеното, да се приготви зимнина. Въпреки това хората прекарват много време заедно – три пъти в седмицата се събират сутрин в магазина за хляб, пият кафе и обменят новини, а почти всяка вечер са в пенсионерския клуб на приказки. Аз седях с тях , наблюдавах ги с какъв интерес се изслушват, как се шегуват, как се подкрепят – този вид заедност ни липсва в града.

    Това, което много ме впечатли е, че ръцете на бабите са винаги заети. Назависимо дали са седнали да гледат телевизия, дали си говорят или пият кафе, те правят нещо с ръце – шият, бродират, плетат, нижат мъниста, чистят боб.

    Веднъж баба Надка ме видя как се опитвам да измия чиниите пускайки по малко топлата вода. Тя ме измести от мивката, напълни коритото с гореща вода, потопи чиниите и започна да мие без да се притеснява от температурата на водата. Удивлявам се как тези ръце могат да вършат и най-грубата, и най-фината работа.

    В началото хората бяха резервирани, гледаха ни с недоверие, но постепенно се отпуснаха и ни показа своите богатства. Видях чеизите, които са натрупали – одеала, халища, черги – всичко изработено на ръка късно през нощта. Разгръщайки ги, бабите разказваха толкова много истории – беше истинско откровение, пътуване назад във времето. Сега тези красоти седят завити в бели чаршафи в гардероби и килери и жените само подменят нафталина.

    Много е тъжно, че никой вече не се интересува как се създават тези неща – постепенно забравяме и позволяваме на цяла една култура да умре. Много хора са изгорили становете си, използвайки ги като дърва за печките, защото вече не им трябват. Други продължават да гният в мазетата. Едва открих, че на тавана си баба Роса все още пази своя стан. Качвахме се до него по една стръмна стълба. Но какво вълшебство има в тъченето! През юни съм поканена да участвам в One Design Week в Пловдив и трябва да представя някои неща, които съм изработила. Имам още много да уча, но съм невероятно щастлива, че започнах.

    Елена с баба Роса и изтъкана черга
    Елена с баба Роса и изтъкана черга

    Какво още научи през този един месец на село?

    Понякога казваме „прост селянин”. За мен обаче хората на село са знаещи и можещи. Те имат знания, натрупани и предададени през годините, имат друг начин на живот и поглед към света. Те знаят как да се лекуват без лекарства, как да си приготвят сирене и масло на място, как да извезат една обикновена бяла риза. Дряновските баби имат може би най-пъстрите носии в България. Покрай тях се научих да харесвам шареното и ето, дори във Виена, ходя с направени от тях гривни и гердани и с родопска торба.

    С какво те плениха песните на Дряновските баби?

    Групата „Дряновски баби” събира десет жени и един гайдар. Тя е единствената общностна културна дейност в селото. Трябва да видите с каква гордост те показват стогодишните си носии, как се грижат за тях. Пазят ги заради участието си в групата, иначе сигурно отдавна да са ги разпродали. Когато пеят, застават в редица плътно една до друга, хванати за ръка, лицата им стават строги. Заедно си поемат дъх и песента потича, така се лее, че понякога настръхвам, друг път ми се насълзяват очите. Те пеят песните така, както са ги научили от техните баби, а те – от техните. Имам чувството, че тези песни определят живота им. Например баба Софка никога не пее у дома, защото се сеща за починалите близки. Тя пее само в групата и това й дава възможност да си отпусне душата, да получи утеха и сила. Има тежки песни, които някои жени дори не искат да пеят, има и песни за любов, които всичи подхващат с радост. С изявите си на различни събори тези жени поддържат духа на селото.

    Дряновските баби в Априлци
    Дряновските баби на събор в Априлци

    Заедно с хора от екипа на Фабрика за идеи работиш по проект за запис на компакт диск с песни на „Дряновските баби”. Защо реши да започнеш крауфандинг кампания по интернет, а не да потърсиш спонсори за това начинание?

    Работата по тази кампания се оказа много повече, отколкото очаквах. Да, със спонсори сигурно щеше да бъде по-лесно, но проектът ни има и друга цел освен издаването на компакт диск. Искаме повече хора да чуят за село Дряново, за неговите пеещи баби, да видят красотите, които излизат изпод ръцете им и евентуално да помислят какво могат да направят, за да се запази това културно богатство. Докато бях в селото, видях как хората се оживяват от всеки контакт, от всеки жест на внимание. Те страдат много от самотата, но най-вече от това, че никой не се интересува от техните знания и опит. Ние събираме пари не само да издадем диск с автентични родопски песни, но и да заплатим малки суми на бабите, които пък ще изработят подаръци за дарителите – писани дървени лъжици, шарени терлици, гривнички и гердани. Така всеки, дал своя принос за реализацията на проекта, ще получи не само самия компакт диск, но и частица от Родопите, а хората ще имат мотивация и вдъхновение да работят.

    Чрез тази онлайн кампания аз и екипът на Фабрика за Идеи искаме да създадем нещо като общество от съпричастни към идеята хора, които  имат желание да помогнат на възрастните обитатели на селото, както и да съхранят автентичната им култура. Ако много хора дадат по-малко, ще се случи нещо голямо и хубаво.

    Остават да се съберат още малко пари. Италианец, познат на една от резидентките, дари 1000 евро. Той се интересува от фолклора на Балканите и иска да участва в записа на диска.

    Мисля, че сега е точният момент за звукозапис – бабите са все още в добра форма, гласовете им са силни, могат да пътуват. През лятото няма да можем да ги изведем от селото, защото за тях работата е много важна. Следващата година вече не знам как ще е. Рискуваме тези песни да бъдат забравени, а с тях историята и идентичността на едно родопско село.

     

    Ако искате и вие да се включите в кампанията и да дарите средства за реализацията на проекта, може да научите всички подробности ТУК

    Крайният срок на кампанията е 7-ми aприл!

    Извадки от представянето на проекта в wemakeit:

    Защо е важно да ни подкрепите?

    • Песните им са пъстро късче от културната ни идентичност!
    • Гласовете им имат специфично звучене, повлияно от Родопския диалект, също постепенно изчезващ!
    • Носиите им са уникални, наследени от поколения и самодейно поддържани според старата традиция!
    • В отдалеченото, обезлюдявашо се село, възрастните хора имат нужда от внимание и нови приятели!

    Плащането

    от българска банкова сметка е препоръчително да осъществите чрез кредитна или дебитна карта Visa или Master, защото при банков превод се налагат такси от страна на Българските банки за чужбина. Ако все пак искате да направите превод, моля ползвайте дарителската банкова сметка на Фабрика за Идеи.

    IBAN: BG63PRCB92301037654820

    SWIFT: PRCBBGSF

    ПроКредит Банк, България

    Основание към сметката: Дряновските баби

    Ако в този случай искате да получите награда, моля напишете телфонния си номер в полето за основание за на плащане. Ние ще се свържем с Вас.

    Ако не ползвате онлайн банкиране, на Ваше разположение в офиса на Фабрика за Идеи на ул. Проф.Никола Михайлов 12 в София ще е спестовната касичка на кампанията.

     

    ______________

    Още по темата:

    Да помогнем на Дряновските баби да запазят автентичния родопски фолклор

     

     

     

     

     

     

     

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Реклама

    Календар

    Реклама

    Последвайте ни

    Реклама

    Абонамент за бюлетин

    Реклама

    Последни публикации