30.4 C
Виена
неделя, 26 юни, 2022
spot_img
Още
    НачалоArtikel auf DeutschНашите учители: Българско училище „Дунав” – Линц

    Нашите учители: Българско училище „Дунав” – Линц

    -- Реклама --

    Българското училище зад граница е символ на българската идентичност, на стремежа на българина към знание, просвета и култура”, казва Дарина Тонкова, ръководител на училището

    IMG_9186Българско училище „Дунав” в Линц е създадено през 2005 г. от група ентусиазирани родители. То предлага обучение по български език за деца в предучилищна и начална училищна възраст, а през 2011 г. чрез занималнята „Зайченцето бяло” обхваща и най-малките. В него работят три млади и амбициозни дами – Дарина Тонкова, преподавател по български език, Деница Стоянова – музика и Илияна Цветанова, преподавател в бебешката работилница и в предучилищната група.

    Ето какво разказаха те за себе си, за предизвикателството да си учител зад граница и за любовта към децата.

    darina tonkovaДарина Тонкова, преподавател по български език и ръководител на училище „Дунав”

    В работата ме вдъхновяват моите ученици.  Вдъхновяват ме усмивките, които виждам по лицата им и желанието, с което идват при нас.”

    За себе си и училището

    По професия съм учител. Завърших  „Българска филология“ през 1997 г. и една година работих като журналист към вестник „Новинар Юг”, след което съдбата ме доведе в Австрия. Тук преподавам български език и литература от 2004 година насам. През 2005 година заедно с будни родители положихме основите на нашето училище. Тогава го нарекохме просто „Първо българско частно училище“ в Линц. Едва преди няколко години, с въвеждането на програмата „Роден Език и култура зад граница“ на Министерство на образованието (МОН), по чисто административни причини, решихме да дадем име на училището ни.  Кръстихме го Дунав – на едноименната река – връзката между Австрия и България, Линц и Русе. А и на нашето българо-австрийско дружество за културен обмен „Дунав“, което през годините беше неотлъчно до нас и винаги ни е подавало ръка в труден момент.

    Създадохме българско училище, защото имаше нужда от него. Имаше деца, имаше родители, които желаеха да научат децата си да четат и пишат на български, имаше и преподавател в мое лице. Всички предпоставки бяха налице. Тръгнахме много скромно. В началото училището се помещаваше в сградата на студентското общежитие, в което живеех. Управителят на общежитието д-р Бергер, прие идеята ми с отворени обятия и ни предостави стаи за ползване срещу символична сума. Стартирахме с група от 6 деца и курс по български език като чужд за техните родители.

    Празник на буквите
    Празник на буквите

    Това беше преди 9 години. Догодина се навършват 10 години от създаването на училището ни. С гордост мога да заявя, че през това време постигнахме много. Сега имаме групи  за деца от всякакви възрасти – бебешка работилница, предучилищна група, паралелки за децата от 1 до 7 клас. Нашето училище е лицензирано към МОН и дипломите, които издаваме на нашите ученици, се признават в България. Получаваме голяма подкрепа от много български и австрийски институции, сред които българското посолство във Виена, училищния инспекторат в Горна Австрия, Института по интеркултурна педагогика към Народния университет в Линц и други. Много се гордея и с факта, че през годините си извоювахме и правото нашите ученици да изучават български език като майчин в австрийското училище.

    Успяхме да закупим и доста книги и оборудвахме 2 библиотеки – тематично и възрастово разпределени в основно училище „Шпалерхоф“за децата от 2 до 7 клас и в центъра „Св. Францискус”  за по- малките деца.

    За учебния процес

    При нас децата идват два пъти в седмицата. Тук те намират подходяща среда, където имат възможност да обогатят речниковия си запас и биват стимулирани да разговарят помежду си на български език. Езиковите знания, които децата са добили като основа на матерния език в родната си къща, се задълбочават и обогатяват, а това се отразява положително на успехите при изучаване на немски език, както и на другите учебни предмети.

    В часовете по български език, история и фолклор учениците ни изучават не само майчиния си език, но и се запознават с българската литература, култура, история и традиции. В програмата им са заложени допълнителни занимания като уроци  по народни танци  и музика,  не забравяме да празнуваме Коледа, училището ни организира ежегодно първомартенски и великденски работилници , отбелязваме деня на славянската писменост и култура. С всичко това успяваме да дадем на децата възможност да се запознаят с богатството, красотата и уникалността на българските традиции.

    Бебешката група
    Бебешката група

    За вдъхновението и грижите

    В работата ме вдъхновяват моите ученици.  Вдъхновяват ме усмивките, които виждам по лицата им и желанието, с което идват при нас. Часовете ни в събота са до обяд. Много често се случва да не мога да си тръгна преди два часа.  След училище децата продължават да искат да играят заедно, а родителите им, увлечени в разговор, забравят да си тръгнат. Радвам се, че атмосферата при нас е ведра, усмихната и освободена от излишно напрежение.

    За мен това е явен показател, че нещата се получават.  Естествено, не бива да се забравя обратната страна на медала. Организацията на училището е изключително трудоемка и отнема много голяма част от времето ми. Това се отразява и на семейните ми задължения. Заспивам и се събуждам с българското училище. То коства много от свободното ми време, с течение на годините се превърна в мое хоби, страст, начин на живот. За добро или за лошо цялото ми семейство е включено в тази кауза. Много често виждам укор в очите на съпруга ми, че ето, на, училището пак е на първо място, че пак пренебрегвам своите деца за сметка на чуждите.  И в същото време той е първият човек, който стои до мен и ми помага. А нужда от помощ винаги има. Двете ни дечица…. умират за български книжки, чакат с нетърпение съботния ден, за да се видят със своите български приятелчета.

    За ползата от знаенето на български език

    Българското училище зад граница е символ на българската идентичност, на стремежа на българина към знание, просвета и култура. То има за кауза културата и знанието на младите българи в чужбина, има за цел да помогне на всеки един, който носи България в сърцето си, да опознае и обикне  културата, историята и традициите на нашия народ. Младите хора трябва да знаят миналото на предците си и да не забравят своя роден език. Тук искам да изразя уважението си към многото мои колеги – български учители зад граница, които се борят в името на тази кауза.

    съботни занятия с Дарина Тонкова
    съботни занятия с Дарина Тонкова

    За празника на българската просвета и култура

    Колеги, поздравявам  Ви с най-светлия български празник 24 май!  Нека продължим да даряваме обич и топлота на своите ученици и  възпитаме у тях  богата култура и човешки морал.

    Мили деца, не забравяйте своя род и език! Няма малки и големи езици. Всеки един език е богатство. Знаейки майчиния си език и езика на държавата, в която живеете, сте с една крачка пред връстниците си.

    Пожелавам на всички Вас здраве, успехи, дръзновение и вяра!

     

    деница стояноваДеница Стоянова, преподавател по музика към БУ „Дунав“ и ръководител на танцовия състав към училището

    Благодарение на тези часове изпълнявам една своя мечта – да разкрия пред учениците си необятните възможности на музиката

     

    За себе си

    Живея отскоро в в Линц заедно с моят приятел, който следва  тук. От петгодишна се занимавам с музика . Завърших Пловдивското музикално училище, а после  получих бакалавърска и магистърска степен  в Националната музикална академия в София със специалност „Цигулка“.  Работила съм в камерен оркестър  в продължение на 4 години, а също така и на хонорар в оркестъра на Класик ФМ Радио. За известно време като ученичка преподавах на деца между 5 и 15 годишна възраст , като заместник на учителката ми по цигулка  в музикалното училище . Участвала съм в множество образователни концерти за деца в детски градини и ученици в гимназиална възраст . Обучението ми включва предмети като история на музиката, български народен музика ( песни и танци ) , солфеж , камерна музика , педагогическа психология , обща педагогика , методика на цигулката и др.

    Започнах работа в българското училище „Дунав“  с надеждата, че бих могла да отговоря на интересите и нуждите на учениците в училището, запознавайки ги с българската музика, фолклор, но не на последно място и класическите инструменти.  Възхищавам се на усилията на моите колеги да поддържат в учениците жив духа на българската култура и език и се радвам, че съм част от този екип.

    За работата с деца

    Като учител в българско училище „Дунав “ в Линц  чувствам удовлетворение и радост от работата си с децата . По образование аз съм цигуларка и за мен всеки час с малките възпитаници е изпълнен с удоволствието да виждам как децата откриват музиката и постепенно започват да я разбират по-добре. Намирам за важно малчуганите да слушат в часовете различни класически музикални произведения, за да се опознаят музикалните инструменти и да се научат да откриват посланията, заложени в тях. В нашите часове пеем , учим постепенно нотите, различните музикални инструменти и тяхното звучене, слушаме музика и обсъждаме нейния характер. Безкрайно съм щастлива, когато пусна музикално произведение, за което сме говорили, и то веднага бива разпознавано и слушано с удоволствие от децата. Благодарение на тези часове изпълнявам една своя мечта – да разкрия пред учениците си необятните възможности на музиката, да им покажа колко различни неща може да ни накара да почувстваме, как може да ни развесели или натъжи и как тя винаги е около нас и е цял един нов свят пълен с емоции.

     

    илияна цветановаИлияна Цветанова, преподавател в бебешка работилница и предучилищна група към БУ „Дунав“ в Линц

    Няма да забравя никога радостта и сълзите в очите на една майка, когато видя за първи път как синът й си беше  написал името си на български език”.

    За себе си

    Имам магистърска степен от Великотърновския университет ,, СВ. сВ. Кирил и Методий”, специалност „Предучилищна педагогика”. Още от 1994 год.  работя  в сферата на образованието и културата като педагог  в  детски градини.  Срещата, работата и заниманието с децата е най- приятното ми изживяване. Малките питомници са непринудени,  всеки ден са различни и готови за нови знания, умения  и  игри. Децата  в ранна възраст израстват  като личности, затвърждават и  придобиват  навици и умения,  учат се да играят и общуват в колектив.

    За работата си в българското училище „Дунав”

    Срещите и заниманията с българските деца в училището за мен са винаги любопитни и неповторими.  Искрено се радвам на желанието и интереса, с който  децата и техните родители посещават нашето училище. При нас най-малките рисуват, апликират, моделират и конструират, разучават български песнички, стихчета и игри, запознават се с български народни  игри и обичаи.

    Да  виждаш  детски усмивки на  щастливи и радостни деца –това е най-голямото   удовлетворение за един педагог, а също и една голяма отговорност пред мен –да им предложа по най- интересния  и правилен начин да възприемат  заобикалящата ги действителност. За мен като учител  приятните моменти са много, но като че ли най- вълнуващо е да видя как с наша помощ  детето прави стъпки в изучаването на майчиния си език.  Няма да забравя никога радостта и сълзите в очите на една майка, когато видя за първи път как синът й си беше  написал името на български език .

    Мога с гордост да заявя, че нашето българско училище успешно обединява българите в Горна Австрия и ежедневно затвърждава своето достойно място сред българските училища в чужбина. Тук българските деца намират приятели, с които да могат да общуват на майчиния си език, а чрез различните учебни и извънучебни занимания биват обучавани и възпитани да обичат родината си и да знаят корените си. Аз лично се подготвям за часовете си в училището с най- голямо удоволствие и се чувствам много удовлетворена, виждайки с  какво голямо желание децата  се справят с поставените им задачи, колко им е интересно и  забавно.

    За 24 май

    Пламъкът на 24 май вечно ще гори в сърцата ни, ще ни напътства и нежно докосва душата ни, защото е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата и културата, празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване. Пожелавам на всички ученици и колеги, работещи в сферата на образованието и културата, както и на техните семейства  здраве, по-спокойни дни и да не губят вдъхновение!

    Колеги, имайте сили, за да продължите да втъкавате в идните поколения своите знания, душа и любов! Вярвам, че колкото и да е трудно, ще успеем да оставим на децата си един по-добър свят, а на света – грамотни, мислещи и вдъхновени българи.

    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

    ________________________

    Още по темата: 

    За училищата по родолюбие и преподавателите в тях – защо решихме по повод 24 май да представим преподавателите в четирите български училища в Австрия

    Дядо Коледа посети българчетата в Линц

    Работилница за сурвачки събра деца и родители в Линц

    Стартира българската учебна година в Линц

    Ученици от българското училище „Дунав“ представят родната култура в Линц

    Българското училище „Дунав“ в Линц отбеляза 24 май

    Българският език в чужбина – как да го изучаваме

     

     

     

     

     

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Реклама

    Календар

    Реклама

    Последвайте ни

    Реклама

    Абонамент за бюлетин

    Реклама

    Последни публикации