20.4 C
Виена
четвъртък, 7 юли, 2022
spot_img
Още

    Искам шоколад!

    -- Реклама --

    Брюксел – столицата на шоколада

    Текст Нора Динчева

    специално за Меланж Булгарен от Брюксел

    SONY DSCКацам на летището в Брюксел малко преди обяд. С мен е стара карта на метрото, на френски е. Както по-късно разбирам имам късмет, защото времето е слънчево и температурата е почти 25 градуса. Все пак е още април, а парковете, с които Брюксел е известен, галят сетивата с първото зелено на пролетта.

    Истината е, че очаквах град със сиви бюрократични сгради, същества отдадени на работния си ритъм и със задължителните строги костюми. И още… дъжд и типична френска сдържаност…

    Но Брюксел успя да ме изненада, с това, че ми хареса!

    Хаос, ориенталска нотка и уют. Липсва преднамерен лукс, тук отчупен ъгъл на маса, там напукано стъкло, метрото е старо.

    Пластове холандски чар, пъстрота и екстревагантност не само в архитектурата, но и в детайлите. Мъже в розови, елегатни панталони, задължителен аксесоар в гардероба на всеки холандец. Книжарниците“Хема“, шарен свят от хартия, книги и дизайнерски принадлежности за почитателите на четенето и писането. Усещането, че разбираш нещо от фламандския, дума, фраза…или ей така, звучи просто познато. И после френско бистро, някъде между пиковия обеден час и ранния мързелив следобед, само две заети маси, франзела със сирена и последното парче от киш със спанак, който е с най -тънката и маслена коричка. За разкош, кратък разговор с бариста и ухаещо кафе – оле (кафе с мляко).

    SONY DSC

    За хората с любов

    Дали заради многото езици, дали заради това, че почти всеки там е чужденец, както и постоянния поток от институциите на ЕС, хората са дружелюбни, приятно любопитни, и с желание да съдействат, ако има нужда. На няколко пъти непознати ми носиха куфара и не ме питаха откъде идвам. А на една спирка ми подариха шоколад, любимия ми- черен, 70 % какао, без ядки!

    Искам шоколад!

    Окото ми се пълни още на първата уличка в стария град. Последните лъчи на слънцето залязват и меко падат върху витрини с планини от бонбони, блокове от шоколади с лешник, умалени модели на стари къщи, кутии с панделки и надничащи от тях мини лакомства. Аз съм с мисия – да задоволя постояната си нужда от шоколад като обиколя максимален брой шоколатерии за ограничено време. Все пак успявам да удържа лакомията, купувам избрано, съветвам се. Алиса в страната на шоколада!

    SONY DSC

    Защо шоколадът в Брюксел е най-вкусният?

    Интересното е, че производителите му са решили да не се възползват от разрешената през 2003 от ЕС употреба на 5% растителна мазнина в шоколада. Те продължават да използват единствено и само какаово масло. Това, разбира се, се отразява и в цените им – белгийският шоколад обикновено е по-скъп от останалите.

    Качеството на каковите зърна е водещо, подбират се сортове с различен вкус. В един шоколад може да се срещнат до 400 различни аромата, които с помощта на вековна технология и опита на майсторите, превръщат всяко блокче шоколад в произведение на изкуството. Смилането на зърната е изключително фино, след обработка те са с размер около 18-20 микрона, така папилите на езика се наслаждават на всяка една шоколадова нотка.

    SONY DSC

    Към края на 17-и век в Белгия се е правил шоколад предимно от аптекарите. През 18-и век цяла Европа е вече обхваната от магията на тъмното злато и това дава тласък на търговията с шоколад. Той е скъп, изтънчен и само за аристокрацията под формата на чаша горещ шоколад. Сега шоколадът е бягство от ежедневието и наслада за всяко едно поколение.

    Горещо препоръчвам:

    Neuhaus. През 1857 г. Жан Нойхаус отваря аптека, в която освен лекарства продава и малки шоколадчета. Малко по-късно започва да сътворява и прочутите си пралини (pralines).

    Côte d’or. Най – популярната марка белгийски шоколади Côte d’or е създадена през 1880 г.  под името Алимента. Доста по – късно се появява и симпатичното лого със слончето. Предполага се, че то произлиза от пощенска марка от Гана, на която пишело Златен Бряг – Gold Coast.

    SONY DSC

    Leonidas. Кестекидес Леонидас, млад гръцки шоколатиер, живеещ в Ню Йорк, отива през 1910 на посещение в Брюксел, а след няколко години се мести да живее там. Концепцията му  била да направи белгийските пралини достъпни за всички, без да прави компромис с наложеното вече качество, като ги продава през прозорец на улицата.

    Godiva Chocolatier се появява през 1926 г. Семеен бизнес, който бързо се разраства и превзема световните шоколадови сцени. Днес компанията е собственост на турския хранителен производител Ülker.

    Pierre Marcolini, луксозена верига от магазини за шоколад. За първи път в Брюксел открива врати през 1998г.

    Дори джобовете ми са пълни с шоколадови лакомства, за куфара не споменавам. Скрила съм нещо и за черни дни…

    Във Виена продават белгийски шоколади в Confiserie Fabienne и в Neuhaus Chocolater.

    ___________

    Още по темата:

    Шоколадовата фабрика на г-н Цотер

     

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Реклама

    Календар

    Реклама

    Последвайте ни

    Реклама

    Абонамент за бюлетин

    Реклама

    Последни публикации