В австрийския град Фризах от над десетилетие върви необичаен проект — цял крепостен комплекс се издига само с инструменти, материали и техники от Средновековието, а строителите по пътя си връщат изгубени занаяти и работни места.
Текст и снимки Елица Ценова
Колко бързо работи изкуственият интелект? Имаме ли доверие в автономно управляваните автомобили? Колко работни места ще бъдат поети от роботи? Непрекъснато си задаваме въпроси, отправени напред към бъдещето, опирайки се на иновативни технологии.
В същото време се възхищаваме на великолепни образци на строителството, създадени преди векове и оцелели въпреки всички капризи на времето. Възхищението ни към средновековните майстори нараства, като си представим, че всички катедрали, дворци и крепости са създадени без помощта на модерните машини и технически възможности. Но как точно едновремешните майстори са редили камъните така, че да не се срутят под напора на войни и природни бури?
Отговор на този въпрос може да получите съвсем нагледно, ако посетите Фризах. Разположен на 35 км северно от Клагенфурт, той е най-старият град в провинция Каринтия, известен със своите средновековни замъци и единствената изцяло запазена градска стена в тази австрийска провинция, която все още е заобиколена от напълно функциониращ, пълен с вода ров.
Проект, който връща старите занаяти
През 2009 г. там започва изключително интересен проект – построяването на цял крепостен комплекс чрез използването само на материали, строителни похвати и инструменти, познати през Средновековието. Инициатори са Община Фризах и Бюрото по труда към провинция Каринтия.
„В центъра на нашия интерес стои строителството. Искаме да разберем как с тогавашните – от днешна гледна точка примитивни – средства и знания изобщо е било възможно да се осъществят толкова впечатляващи архитектурни постижения като изграждането на могъща крепост. Затова за нас е особено важно и съхраняването на занаятчийските традиции. Старите техники трябва да бъдат възродени и предадени на следващите поколения.“ Това споделят инициаторите на проекта, който всъщност е много повече от строителен експеримент. Една от неговите цели е и да осигури работа на хора, останали повече от година без трудова заетост. За първите десет години на проекта местното Бюро по труда е отделило 2 млн. евро за осигуряването на 200 работни места. Отделно са привлечени учени от университета в Клагенфурт и архитекти, които да се грижат за автентичността на следваните строителни техники, използваните материали и архитектурата на сградите в комплекса.
Така проектът обединява наука, туризъм и пазар на труда – все важни за развитието на този регион ресори.
За построяването на целия комплекс са отделени 6,5 хектара в южната част на града. Там трябва да се издигнат жилищна кула, малък дворец с параклис, вътрешен крепостен двор, стопански постройки и крепостна градина. Строителите използват само средновековни инструменти, материали и техники.
Ако проявявате интерес, може да посетите мястото и лично да видите как се дялат камъни, изковават железни панти и дялкат колове.
Романската каменна кула е издигната вече до втория етаж. Докато стигнете до нея, ще минете през различни работилници, ковачница, конюшна.
Разходка между чука и длетото
Може да поговорите с каменоделците, които споделят, че получават материал от близката каменоломна, а длетата, с които работят, се сменят на всеки 2-3 дни. Издяланите камъни се извозват до самия строеж само с помощта на каруца, теглена от магарета.
Ковачът ни разказа, че вече втора година размахва тежкия чук и изработва различни метални части. 55-годишният мъж е бил повече от година безработен преди да получи място в този строителен проект. Той с въодушевление обяснява как трябва да се запали огънят и колко трудно се поддържа нужната топлина.
Дърводелците пък ни обясниха как ще изглежда целият терен, когато проектът бъде завършен. „Представете си пътя натам: криволичи защитен между крепостни стени, минава покрай стопанските постройки и през широкия вътрешен двор, преди хълмът да се издигне рязко нагоре. Долу, там където терена се спуска към долната тераса, ще пази още една стена, а пред нея — градина, отворена към склона. Чак на върха, над всичко това, ще се откроява жилищната кула с двореца на владетеля до нея, а съвсем близо — малък готически параклис“.
Мост между миналото и бъдещето
Много има още да се строи, но целта на проекта надхвърля изграждането на една крепост. Тук фокусът е върху съхраняването на традиционните занаятчийски техники и преоткриването и предаването на старите знания. Така се изгражда мост между миналото и бъдещето, а традицията и иновацията се свързват. Особено значение имат ценностите на продуктивния труд, смислената дейност, знанието и неговото предаване. В центъра на всички усилия стои човекът с неговите потребности и способности, който със своите знания и умения успява да променя света около себе си.
Тези процеси имат нужда от време, за да постигнат устойчива промяна. Според плановете за цялостното изграждане на крепостния комплекс край Фризах са нужни 30-40 години, в които ще се срещнат няколко поколения.
При невероятната скорост на развитие на технологиите, при скъсения ни до дни и месеци хоризонт, ще бъде интересно да наблюдаваме дали инициаторите на проекта ще имат търпението на предците, за да оставят нещо устойчиво и красиво след себе си.
Комплексът може да бъде посетен от април до октомври – всички подробности за работното време ще намерите ТУК.
В подножието има голяма детска площадка. Осигурен е и паркинг.
