Разкажи ни накратко за себе си? Колко езика говориш свободно?
Роден съм в Южна Германия в град близо до Щутгарт. Израснал съм с немски и руски език, тъй като майка ми е родена в Беларус. Отдавна имам досег със славянски език, който е част от моята идентичност. Всъщност съм живял дълго време в Италия, тъй като баща ми работеше в Бари, така че владея добре и италиански език. Остава да допълня български, английски език и френски.
Какво те доведе във Виена?
Преди всичко интересът и желанието да уча във Виенския университет. Освен че е сред най-престижните и стари университети в немскоезичното пространство, той има и много голям институт по славянски филологии и тук могат да се учат почти всички славянски езици.
Кога за първи път чу българска реч?
О, това е лична история (смее се). Накратко – през 2017 г., тоест предипочти десет години. Една от моите италиански приятелки следваше в Медицинския университет в Плевен и аз много исках да я посетя там. Така през февруари 2018 г. за първи път чух българска реч в Плевен, който според мен не е най-туристическият град в България, но пък е важен за нейната история. Там посетих музея на Плевенската епопея, който разказва за Руско-турската война и научих как Освобождението на България е свързано с европейските процеси в края на 19 век.
Как ти прозвуча нашият език? Успяваше ли да разбереш отделни думи възоснова на знанията си на друг славянски език?
Да, разбира се. Когато човек знае един славянски език и чете нещо на друг, например чешки или полски, той успява да „хване“ по някоя дума или цяло изречение, защото тези езици имат сходни концепции. Обаче българският език, и това беше първото ми впечатление, има граматични детайли, които ги няма в руския език например – минало свършено време, сложна глаголна система, липса на склонение на съществителните имена и на падежи. Това, разбира се, не пречи да се разберат някои неща. Към този момент не можех все още да уловя колко подробен език е българският. Той прилича на руския, но не само заради русизми в българския, а обратно – в руския език има много стари българизми, които са дошли под влияние на църковната литература, писана основно на старобългарски. Това мое първо впечатление още в началото на следването ми във Виена, бързо се трансформира в научен интерес.
___________________
Леонид Моц е носител на наградата „Най-добър студент по българистика“ за 2025 г.
___________________
Целенасочено ли записа да изучаваш български език или имаше и други фактори, които те насочиха в тази посока?
Аз си мислех, че след като вече така или иначе знам руски, добре ще е да науча нещо ново. Според програмата на Института по славянски филологии студентите трябва да изберат свой фокус на работа и за мен той беше южнославянските езици. Интересувам се от контактна лингвистика, която изследва защо различни езици еволюират в една и съща посока. Всъщност южнославянските езици си приличат не защото са били част от един език и имат обща основа, а защото заедно с румънски, албански и новогръцки формират така наречния балкански езиков съюз и са в близък езиков контакт. Именно тук е и моят научен интерес, така че в този контекст, изборът на български език беше съвсем логичен и закономерен.
Ти говориш чудесен български. Има ли неща, които все още не можеш да изразиш така добре, както на немски език? Кои малки детайли все още те препъват?
О, благодаря за комплимента! Разбира се, че има много неща, в които се препъвам. Всеки език има своя лексика и лексикални регистри. Аз познавам добре научната лексика и мога спокойно да прочета научна статия за граматическото развитие или историята на езика.
Тъй като засега ползвам българския предимно за научни изследвания, липсват ми чисто ежедневни и битови думи като лъжица, тенджера. Да, да, така е – аз просто няма къде да използвам този речник.
Има ли български думи или изрази, които особено да са те затруднили при произнасянето?
При произнасянето? Не знам дали съм имал точно проблем с произнасянето, но има един битов регистър, пълен с думи и изрази, дошли от турски. „Давай го яваш-яваш“ е такъв пример. Те не са славянски, но са важна част от езика. Точно тези турцизми ме затрудняват много, защото трябва да ги търся в речниците и да се опитвам да отгатна какво означават. Въпреки че не се срещат в научната литература, те са характерни за художествените произведения. Ето автор като Алеко Константинов използва много такива изрази в точно определена конотация. Бай Ганьо говори, използвайки турски думи, и това е съществена характеристика на неговия образ.
Случва ли се дума или израз на български да ти звучат особено забавно?
Още при първото ми посещение в България забелязах електрическите табла, на които е написано „Не пипай! Опасно за живота!“. Тъй като на руски „живот“ означава „корем“, надписът ми се видя доста забавен.
Когато човек започва да учи български език, къде среща най-много трудности – при усвояване на граматиката, произношението, речниковия фонд?
Като човек, говорещ и други славянски езици, бих казал, че най-трудната част за разбиране и усвояване в българския език е глаголната система. Тя има много повече категории от само вид на глагола и няколко глаголни времена. В българския език има минало свършено и минало несвършено време, минало неопределено и минало предварително време, сегашно историческо и т.н. Освен това сложен глагол в минало свършено време може да се образува с глагол от несвършен вид. Класическият пример с „бил съм се бил напил“ го има в нашите учебници, но не помага много (смее се). Всички тези категории имат определена и доста точна семантика, но цялата тази глаголна система е доста сложна дори за хора, които имат опит с други славянски езици.
Ти си носител на наградата за най-добър студент по българистика за 2025 г. С какво се представи на конкурса?
Преди всичко искам да кажа, че много се радвам на наградата. Тя е огромна чест за мен и ми дава нови възможности да се занимавам с научна работа, свързана с българския език.
Според условията на конкурса, трябваше да представя една научна статия, посветена на развитието на българския език. По това време работех по темата за банатските българи. Те са отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики – изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура. Тяхната специфична азбука е пример за фонетичен правопис от 19 век. От гледна точка на типологията на правописните системи в славянското пространство това е много необикновено, но и точно затова изключително интересно за езиковедите. Аз се опитах да изследвам дали този модел на фонетичен правопис може да се интерпретира като опит за противопоставяне на български правопис от 19 век.
Част от наградата ти е участие в Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ към Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките. Как се чувстваш вече като част от тази програма и как допринася тя за професионалното ти развитие?
В тази програма участват БАН и всички големи държавни университети в България. Тя ми дава възможност за научен престой в Кирило-Методиевския център, дава ми ментори от БАН и достъп до всички библиотеки на Академията. За мен е изключителна привилегия и вдъхновение да работя в читалнята на БАН с панорамен поглед към патриаршеската катедрала „Александър Невски“. Работата ми е концентрирана върху създаването на дигитална методология, която дава възможност за анотация и проучване на най-старите старобългарски текстове. Удивително е колко предимства ни дават съвременните технологии – изследвания, които са отнемали години, сега се правят за няколко седмици.
Нека за момент излезем от научната сфера и да се върнем малко назад във времето. Ако не беше се захванал с изучаването на славянски езици, с какво друго би искал да се занимаваш или да учиш?
Дойдох във Виена по време на Ковид пандемията, а тогава никой нямаше дългосрочни планове. Знаех, че искам да уча нови неща и толкоз. Всъщност винаги съм имал интереси в сферата на дипломацията и се надявам да работя нещо и в тази посока. Въпреки че в момента съм се концентрирал върху науката, не съм загубил това си желание и кой знае дали някой ден няма да реша да го осъществя (смее се). Сега обаче се надявам да получа място за докторантура и да направя кариера в славистиката.
Какво правиш, когато не се занимаваш с научна работа? Как си почиваш и разтоварваш?
Разтоварвам се главно със спорт – бягам, карам колело, чета, но не само научна, а и художествена литература. Последната книга, която прочетох на български е „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов, за която написах дори резенция за едно немско издание. Чета предимно на английски и немски език, защото тези книги са по-достъпни.
Обичам да пътувам. Харесвам много Азия – Япония, Корея, Китай и напоследък влагам допълнително време в ученето на китайски език.
Би ли се изкушил да пробваш сили в превода на литература?
Да, определено да. Но това е голямо предизвикателство, а във Виена има изявени специалисти в тази насока, които са изключителни професионалисти. Аз бих се пробвал да превеждам главно като хоби.
Какво те мотивира и амбицира да вървиш напред, да учиш нови неща, да се развиваш?
Търсенето на отговори на въпроси, които все още никой не се е сетил да зададе, ме амбицира да работя и да се развивам. Мотивира ме възможността да се правят паралели и връзки, вече и на абстрактно ниво, които ни дават възможност да разберем не само базовите, но и по-дълбоките причини затова как и защо езиците еволюират и защо славянските езици днес изглеждат по този начин. Усещането да видиш, че това, което си написал и проучвал, е част, може би много малкa, но все пак част от научния прогрес, е невероятно.
