Никой, дори самите артисти, не знаеха какво точно ще се получи в края на вечерта. Но явно в точния момент, на точното място се забъркаха точните химични и физични елементи и на сцената на уютния театър Die Neue Tribüne се случи нещо специално. Гледахме „Свободно падащи истории“ на талантливата Мария Касимова-Моасе с участието на виртуозните Братя Владигерови. Съставките бяха смело забъркани от чудната Мариана Де Мео, която не се страхува да експериментира.
________________
Мария Касимова-Моасе: Съвременният човек има огромна нужда от искреност
________________
Понеделник, 16 март 2026
Театър Die Neue Tribüne,18.00 ч.
Театър Die Neue Tribüne се намира под прочутото виенско кафене „Ландман“ точно срещу Бургтеатър. Леко поовехтелите червени плюшени седалки и малката сцена, почти сливаща се с публиката, ревниво пазят автентичния дъх на неподправена любов към изкуството.
Час преди представлението Мария Касимова-Моасе и Братя Владигерови доуговарят последни подробности. След няколко онлайн срещи, те са репетирали на живо едва ден по-рано. Харесали се на втората минута и вече се разбират с поглед. Импровизацията е тяхната стихия.
Театър Die Neue Tribüne, 19.00 ч.
Залата е пълна. Любопитната публика очаква с нетърпение какво ще се случи.
Малката сцена вече е изпълена – няма декори – само музикални инструменти и малък екран.
Мария, облечена в семпла черна рокля, споделя, че за първи, откакто играе този спектакъл, няма да е сама на сцената. С нея са Константин и Александър Владигерови, които ще вплетат музика в историите ѝ.
Два часа по-късно
Бурни аплодисменти, смях и тук-там сълзи. Публиката не просто хареса симбиозата между музикантите и актрисата, а реагира с искрен възторг. Усетихме непринуденост и откритост, която толкова ни липсва в забързаното ежедневие. Видяхме, че не е нужно да има строг сценарии, за да се случи красив спектакъл – Мария разказа за първи път истории, които дойдоха спонтанно в хода на разказа, включиха се и Братя Владигерови с техни лични преживявания.
И всички тези истории стигнаха до хората в залата, те ги приеха, прегърнаха и извадиха от спомените своите лични преживявания и емоции. Напускайки залата всеки разказваше „О, и аз имах навремето такава случка“, „А ти да знаеш майка и татко какво са ми разказвали…“.
Спектакълът не остана затворен в театралната зала. Дори след като след чаша вино с Мария и Братя Владигерови публиката си тръгна, историите се разхождаха по тъмните виенски улици и всеки ги доразвиваше и пречупваше през собствените си усещания и желания.
22.00 ч.
Залата е празна и тиха. Но дори и след угасването на светлините във въздуха се носи усещане за споделеност – на емоции, радости, болки, тъги – свободно падащи истории, които не свършват.
