Die Presse: През 2026 г. България ще приеме еврото. Какво ще донесе това?
Атанас Пеканов: Присъединяването към еврото ще донесе не само икономически, но и геополитически и институционални ползи. Икономически страната ще спечели от премахването на транзакционните разходи, които възникват например при обмена на евро в левове. Някои сектори като туризма ще се възползват, тъй като за европейските туристи ще стане още по-лесно да посещават България. За международните инвеститори българската икономика като част от еврозоната ще представлява допълнителна сигурност. Рейтинговите агенции вече частично са предвидили присъединяването към еврото, но вероятно кредитният рейтинг ще се подобри още повече, което ще намали разходите по държавния дълг.
Това ли са институционалните предимства?
Най-накрая ще имаме място на масата, когато се вземат решенията в Европейската централна банка. България има фиксиран валутен курс към еврото вече 25 години, а решенията на ЕЦБ за лихвените проценти се прилагат едно към едно. От 1 януари нататък ще участваме във вземането на тези решения, а управителят на Българската народна банка ще седи до австрийския си колега – според азбучния ред. Еврозоната е и най-тясно свързаната група държави в ЕС, така че присъединяването ще засили позицията ни в Съюза.
Ще доведе ли въвеждането на еврото до инфлация?
Това е големият страх в България. Разбирам го, но не вярвам, че ще има значително увеличение на инфлацията. Във всички случаи на присъединяване към еврото през последните 15 години се наблюдаваше само минимална допълнителна инфлация. Но тъй като тя беше най-осезаема при стоки от първа необходимост, като хранителни продукти, в съзнанието на хората остана впечатлението, че еврото води до поскъпване. В момента въвеждането на еврото все още създава известно объркване. В магазините цените се показват и в левове, и в евро. Хората понякога бъркат двете валути и се чудят защо нещо не е толкова евтино, колкото са мислили. Евроцената е приблизително наполовина от тази в левове.
България вече се присъедини към Шенген…
…и това също помага на икономиката, тъй като преминаването на границата стана значително по-лесно и бързо.
Има ли все още упрек към Австрия, която дълго блокираше присъединяването на България към Шенген?
Не, Австрия и България имат много близки отношения. Австрия е вторият по значение инвеститор в страната. Много българи, включително и аз, идват във Виена да учат и да живеят.
Държавният дълг дълго време не беше тема в Източна Европа, но сега някои страни трябва да пестят. България също ли е сред тях?
Имаме един от най-ниските дългови показатели в ЕС. В България дълго време имаше консенсус да се поддържа нисък държавен дълг и да се въздържаме от прекомерни разходи за заплати и инфраструктура. Този консенсус донесе големи ползи и осигури стабилност, например по време на банковите кризи през 90-те години. Но последица от това е, че страната не успя да настигне останалата част от Европа по отношение на заплатите и жизнения стандарт с темповете, с които би могла. Според мен България може да инвестира повече в инфраструктура и да работи за по-бързо нарастване на заплатите. Разликата в заплащането е една от причините много българи да напускат страната.
Засегнахте темата за намаляването на населението.
През 90-те години България имаше приблизително толкова жители, колкото Австрия има днес, а сега сме около 6,5 милиона. Страната е загубила една трета от населението си — отчасти заради емиграция, отчасти заради ниска раждаемост. Демографското развитие безспорно е едно от най-големите предизвикателства, пред които България е изправена.
За какви проекти българската държава трябва да отделя повече средства?
Например за магистрали и железопътна инфраструктура. Двете черноморски столици — Варна и Бургас — все още не са свързани с магистрала. Северна България също е била пренебрегвана в инвестиционно отношение, което отслабва икономическите ни връзки с Румъния. Също така електропреносната мрежа и възобновяемите енергийни източници са важна тема. Досега инфраструктурните проекти се финансираха основно с европейски средства, но държавата трябва да започне да инвестира и собствени пари.
Казахте, че еврото е стимул за международните инвеститори. Колко конкурентна и ефективна е данъчната система?
Данъчната система може би е една от най-простите в света. Имаме плосък данък от 10 процента както за доходите на физическите лица, така и за корпоративните печалби. По-ниско почти не може — това е един от най-ниските данъчни проценти в Европа. Но бюрокрацията е проблем. Българските институции не са достатъчно модерни и ефективни, за да управляват всички важни процеси бързо и резултатно. По време на мандата ми като вицепремиер се опитах да приложа колкото се може повече мерки за модернизация и намаляване на бюрокрацията, но тук може да се направи още много.
Русия не е съсед, но като черноморска сила е съвсем близо. Какво е отношението в България към Русия?
Русия винаги е била много присъстваща в България — двете страни имат близост в традициите, езика, културата и религията. Икономическите отношения, разбира се, значително отслабнаха, откакто Русия нападна Украйна, но не са напълно прекъснати. В краткосрочен план не виждам риск, свързан с близостта до Русия. По-голямата част от населението гледа критично на Русия и осъжда действията ѝ, но същевременно българите се възприемат като неутрална нация и не желаят да бъдат в открит конфликт с Русия. Отношението към Русия е двойнствено.
И накрая, след като очаквате повече туристи след въвеждането на еврото — имате ли тайни препоръки за туристи?
Хубав въпрос (смее се). Аз съм от южна България — там е например град Несебър, който е част от световното наследство на ЮНЕСКО, но туристически все още не е прекалено развит. Има няколко красиви плажа, където няма почти нищо и човек може просто да се наслади на природата.
