Интервю Елица Ценова
Концертът Ви с Емануил Иванов на 27 май във Виена е посветен на 24 май. С какво свързвате този празник?
Имам прекрасни спомени от този ден още от детските ми години, защото този празник беше голямо събитие за нас. Въпреки че цялото ми образование е концентрирано около музиката, имах невероятни учители по български език и литература. Първо г-жа Михова в началното училище, а след това и г-жа Ценова събудиха у мен любовта към българската литература и формираха у мен чувствителност и взискателност към езика ни.
Като се има предвид нашата история като държава мисля, че сме се запазили като нация благодарение на езика, азбуката и религията. Така че в това отношение 24 май е изключително важен празник. Не случайно Денят на Кирил и Методий е сред най-любимите ми празници въобще, а не само сред българските.
______________
______________
Вече споменахте училището и учителите и в тази връзка искам да Ви попитам каква е ролята на доброто образование за изграждането на успешна професионална кариера?
Образованието е основното, базата, от която тръгваме към всяка професионална изява.
За мен една от най-важните задачи на училището е да посее в младия човек семето на любопитството, на страстта да се научи повече, на жаждата за знания. То е ценно именно с тези учители и ментори, които успяват да събудят в нас желанието и нуждата да се развиваме.
Образованието е един безкраен процес, който не се случва само в класната стая или в университета. Той може да приключи едва, когато някой реши, че не иска повече да се развива. Аз лично се надявам да не стигам до този момент и да поддържам винаги сетивата си отворени за знания.
Въпреки че посветих изключително дълго време на обучението си, продължавам да се уча.
Въпреки че вече самата Вие преподавате?
О, и преподаването е вид учене.
Но според мен в последно време сякаш на образованието не се гледа като на нещо важно и ценно.
Да, има тенденция образованието да се неглежира. И това е свързано не само със социалните мрежи. Като цяло днес искаме всичко да дойде бързо – успехът, реализацията, признанието. Но реално в музикалния бранш това няма как да се случи, защото ние като музиканти сме длъжни да минем през процес, който е продължителен и труден, но пък е и изключително обогатяващ и изпълнен с удоволствие.
Хората често се фокусират върху крайната цел, а всъщност пътят до там е не по-малко ценен от постигането на самата цел.
Освен това крайната цел често се оказва не съвсем крайна, защото винаги има още и още накъде да продължим – на коя сцена можем още да свирим, с кои музиканти можем да споделим музиката… Така че няма момент, в който си казваме „Е, това е! Всичко вече е постигнато!“
Забелязала съм, че колкото по-големи са артистите, толкова по-голяма е и нуждата им от развитие.
Вие сте стъпила на голямата сцена едва шестгодишна. Как се справихте с тази огромна отговорност?
Да, шест години е много крехка възраст, но мисля, че всичко зависи от това как гледаме на ситуацията. За мен този период не беше отделяне от детските игри, защото виждах концертите като част от тях. Излизането на сцената ми носеше огромно удоволствие и нямам усещането, че ми е липсвало нещо от детството. Напротив! Имала съм всичко, на което се радва едно дете.
Затова допринася и фактът, че родителите ми не са ме карали да свиря, не са ме задължавали, а всичко се е случвало по мое желание и инциатива. Не е имало момент, в който някой да ми каже, че не мога да отида да играя с приятелите си, защото трябва да свиря. Всичко беше много балансирано. Благодаря на родителите ми, че са ме подкрепяли и може би, познавайки ме, не са искали да ме напъват излишно, за да може инициативата да идва по-скоро от мен.
Естествено, че с времето човек си дава сметка, че отговорността е огромна. Колкото повече години минават, толкова повече разбираме, че всичко, което правим има някакви последици, че времето, което инвестираме, дава резултати.
С цигулката Гуарнери дел Джезу „Consolo” ли ще свирите във Виена?
Да, разбира се! Аз свиря с нея почти непрестанно. Това е инструмент на 300 години, който има нужда от сериозна поддръжка и често го водя на лютиери. Старая се да не прекалявам, да не пътувам с него на прекалено далечни дестинации или на места, на които е влажно.
Бързо ли се сприятелихте с тази цигулка?
Връзката с инструмент от този калибър се изгражда с времето и не бих си позволила дакажа, че още от първия ден всичко беше …ясно.
От една страна, връзката ни се получи много естествено. Трудно е да се обясни с думи, но понякога има една естествена симбиоза, която се получава между изпълнителя и инструмента – и точно това беше усещането ми в първите минути с Consolo в ръце. А и тази цигулка не е голяма като размери (макар че разликата е само няколко милиметра), чисто физически ми е удобно да свиря на нея. А това че звукът ѝ е уникален, го чуват всички.
От друга страна, човек трябва да си даде време, за да се сближи истински с инструмента. Това е цигулка с богата душевност, много нюанси и контрастни страни на характера, които трябва да се откриват и опознават, така че уча непрестанно от нея и за нея. Ето, пак става дума за учене, което показва, че можем да учим от всичко и всеки.
Между другото така е и при хората. Има такива, с които общуването ни се получава сякаш от само себе си, но ако все пак сме решили да развием дълбоко отношенията си с определен човек, трябва да положим усилия, за да се получи устойчива във времето връзка.
Вие сте активна в социалните мрежи и публикувате интересни видеа и снимки. Как се чувствате в тази онлайн среда?
Аз вярвам, че почти всяка ситуация може да се види от различни гледни точки и наш е изборът как да гледаме на нея в зависимост от ценностите, вижданията и предпочитанията ни.
От една страна, всички тези платформи могат да бъдат изключително натоварващи и стресови. И в тази връзка може би животът щеше да бъде по-мирен, ако нямаше социални мрежи и ние живеехме сред природата, заобиколени от книги и музика. От друга страна, професията ми е свързана с комуникация с хора и затова социалните мрежи са за мен още един канал за общуване както с тези, които имат трайно отношение към музиката, така и с тези, които все още не се вълнуват, но пък биха проявили интерес.
Затова е важно информацията и видеата, които качвам, да бъдат автентични и полезни. Има различни модни тендеции, но аз се старая да правя само неща, в които се чувствам удобно и съм искрена. Не правя нищо по задължение или защото е модерно.
Всъщност вярвам, че, ако всички сме по-верни на себе си и по-малко се влияем от модата, светът ще бъде доста по-хубаво място, защото хората ще бъдем по-удовлетворени от себе си и по-приемащи другите около нас. С една дума – по-щастливи !
Колко време на ден отделяте за цигулката?
Различно е. Когато пътувам, може би едва два часа. В интензивни дни, в които подготвям нови неща или репетирам, може да стигна до седем часа. Старая се да не прекалявам, защото, ако има постоянство, няма нужда да се свири повече от 7-8 часа. Ние живеем с музиката и има и други неща, на които трябва да се отдели време извън самото репетиране – слушане на музика, четене на специализирана литература… Досегът с други изкуства също е важен, защото и оттам идват вдъхновение и идеи.
Аз вече 30 години свиря на цигулка и чистото повтаряне на едно произведение не ми помага особено. Имам нужда да слушам, защото така веднага откривам какво и къде има нужда да бъде направено по-добре в момента.
Има ли ли сте и други съвместни изяви с Емануил Иванов?
Не, ще свирим заедно за първи път. Ще имаме само няколко дни за репетиции преди концерта, но вярвам, че всичко ще се получи добре.
Как подбрахте репертоара, в който има и произведение на Добринка Табакова?
Произведението на Добринка Табакова е единственото, което все още не сме свирили нито аз, нито Емануил Иванов. Аз много обичам нейната музика. Когато разговаряхме за евентуален репертоар, тя ми разказа за това произведение, което ще свирим на 27 май във Виена. То се казва „През студения дим“ и ще бъде премиера за мен. Останалите произведения уточнихме с Емануил, търсейки какво бихме искали да свирим като на пръв концерт заедно. Оказа се, че сонатите на Дебюси и на Франк, които избрахме, са любими и на двама ни и нямам търпение за концерта и съвместната ни работа.
Ако не бяхте хванали цигулката още четиригодишна, какво друго щяхте да правите днес?
О, страшно много неща! Много обичам модерно изкуство и щеше да ми бъде интересно да се занимавам с него професионално било то като артист или куратор в галерия или музей.
Обожавам фигурно пързаляне и като цяло танцът ме привлича. Професии като адвокат или астронавт също ме карат да мечтая. Може би и нещо в спорта – колоездене или шкипер на ветроходна лодка.
Това са интереси в много различни посоки!
Да, така е! И колкото повече време минава, толкова повече нови неща привличат вниманието ми. Надявам се да им дойде времето да ги опитам.
Визитка
Лия Петрова е родена в София в семейство на музиканти. На 6 години дебютира на сцената на зала „България” като солист на Камерния ансамбъл „Софийски солисти” под диригентството на Пламен Джуров. На 8 става носител на Моцартовия медал и званието „Най-млад артист на ЮНЕСКО“.Учи в Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София, а на 11 години е приета във Висшето училище за музика и театър в Рощок в класа на Петру Мунтяну. Продължава образованието си във Висшия колеж за музика „Кралица Елизабет“ в Брюксел при Огюстен Дюме, в Музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин при Антие Вайтхаас и във Висшето училище по музика в Лозана при Рено Капюсон.
През 2016-та Лия Петрова се превръща в откритие на международната сцена, когато печели Първа награда на конкурса „Карл Нилсен“ в Дания, ръководен от Николай Шепс-Знайдер. Две години по-късно тя записва Концерта на Нилсен и Първия концерт на Прокофиев с Филхармонията на Одензе под диригентството на Кристина Поска. Този първи албум ѝ носи признанието на международната критика. „The Sunday Times” и „Pizzicato” определят нейния тон като „сребрист и чист с величествена широта на фразирането”, а „Gramophone” възхвалява изключителното ѝ „звуково разнообразие”.
В началото на 2026 Лия Петрова спечели отличието „Музикант на годината“ 2025 в анкетата на предаването „Алегро виваче“ по програма Хоризонт на БНР.
Лия Петрова свири на цигулка Гуарнери дел Джезу „Consolo” от 1733, предоставена ѝ от Министерството на културата на Република България и на цигулка, изработена през 1727 от Антонио Страдивари, предоставена ѝ от частен спонсор.
Празничен концерт посветен на Деня на на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура с участието на Лия Петрова (цигулка) и Емануил Иванов (пиано)
КОГА: 27 май 2026 г. от 19.00 ч.
КЪДЕ: Wiener Hofburgkapelle
За билети ТУК
