Снимки Роси Недялкова, rossArt Fotografie
Най-честната атестация за една книга идва от реакцията на читателите. Когато те започнат да си задaват въпроси, да дискутират съдържанието ѝ, да се усмихват или дори натъжават, значи тя е достигнала до тях.
__________________
Роси Михова, журналист: Въпросите са скалпел, насочен навътре
__________________
Точно тази читателска реакция видяхме в петък вечер при представянето на книгата на Роси Михова „Трима насаме. Задочни разговори с Макс Фриш“ в уютната „Библиотека“ на виенското кафе „Музеум“. Сборникът с интервюта с известни съвременници предизвика смях, разговор, дори лек спор и не остави никого безучастен.
„Тази книга не изисква да бъде прочетена в поредност – от първата до последната страница, нито пък наведнъж. Имате свободата да я разгръщате напосоки, да сравнявате различните отговори на един и същ въпрос и най-вече – да човъркате навътре в себе си в опит да намерите своите отговори“. Това каза редакторката на блога „Меланж Булгарен“ Елица Ценова при представянето на книгата.
Авторката говори за смисъла на споделянето и за удоволствието да разговаряме откровено помежду си. Според нея е важно дори тези, които няма да прочетат цялата книга, да отделят внимание на зададените от Макс Фриш въпроси. „Убедена съм, че тези питания са чудесна възможност за всеки читател да направи едно интервю със самия себе си. И аз ви стискам палци да се харесате в този разговор насаме“, допълни тя.
Роси Михова прочете и част от отговорите на трима от интервюираните, които за съжаление не са вече сред нас – литературоведът проф. Никола Георгиев, публицистът Стойко Тонев, познат като д-р Тони Филипов, и изтъкнатият наш флейтист и джаз музикант – проф. Симеон Щерев.
Междувременно дойде и музикалната изненада в лицето на Братя Владигерови. С техните тромпет, кларинет и кавър версии на Дейв Брубек – на какво повече можеше да се надява публиката?
Най-честните отговори
Оказа се, че може. Няколко от децата, които преди време също са били сред събеседниците на Роси, прочетоха своите детски отговори на въпросите на Фриш. И с това, както се казва, откраднаха шоуто.
Накрая всеки в аудиторията според късмета си получи своя личен въпрос от „Въпросниците“. Някои дори се осмелиха да отговорят публично на него, споделяйки лични преживявания и житейски уроци. Други им опонираха в изразените мнения. Трети оформиха групата на кимащите в една или друга посока.
С една дума – беше хубава, забавна и интригуваща среща, в която всеки можеше да задава въпроси, да дава отговори и най-вече – да чуе другия.
Получи се хубав разговор. Беше удоволствие.
Отзиви на гостите
„Най-вече – бяхме заедно. Българи с най-различни професии и занимания, възрастни и деца, плюс най-сладкото куче, което някога съм виждал. В петък вечер, след глъчката и ангажиментите на делничния ден, спряхме времето за този толкова ободряващ момент“.
„Представяне на книгата на Роси Михова „Трима насаме – задочни разговори с Макс Фриш“ във Виена. Чудна вечер с прекрасни хора и атмосфера. Както каза един човек от публиката „за първи път съм на литературно четене и не знаех, че представянето на книга може да бъде толкова интересно. А за книгата ще кажа само, че я чета както ям вкусен, качествен шоколад. В началото по малко и с наслада. После не мога да спра. При книгата обаче има едно предимсто – когато е най-вкусно можеш да се върнеш, да го препрочетеш пак и да повториш удоволстието
„Рядко се случва да си тръгна от събитие с толкова вдъхновение и удовлетворение. Организацията и атмосферата- зареждащи. Дискусиите ми напомниха нещо важно, истината не е едностранчива. Тя е пълна само когато съберем всички гледни точки. Благодаря!„
„Опитвам се да назова чувството, с което си тръгнах, но е многопластово. Някаква наслада от среща с хора, с които хем си на подобна вълна, хем се различаваш, хем се наслаждаваш на различието, хем се радваш, че все пак светът е пълен с толкова „нормални“ хора, които все едно ни вълнува – смисълът на „живота, вселената и всичко останало“. И че и когато сме различни, можем да се обичаме, радваме един на друг, цвърчим заедно и да се смеем. Наслада, наслада…„
