Интервю Елица Ценова
Когато през 2020 г. проф.Христо Пимпирев Ви покани в 28-ата българска експедиция до остров Ливингстън в Антарктида, имахте ли колебания дали да приемете?
Никакви. Аз самият вече бях говорил с приятели, които бяха посетили Антарктида, и търсех подходящ момент да се свържа с проф. Пимпирев и да поискам да ме включи в някоя от експедициите. Случи се така, че той сам се обади и ме покани да направим по неговите думи този „научен експеримент с музика“. Така мечтата ми сама дойде при мен. И тъй като музиката е преди всичко споделяне, предложих да вземем и Християн Цвятков, който е член на моя Фолк Квартет, и така дуетът ни беше готова да потеглим.
От всичките ни пътувания и преживявания се родиха 13 пиеси, които ние записахме на телефоните си като заготовка за бъдещи аранжименти. След като се прибрахме поканих още музиканти и аранжирах музиката за по-голям състав. Събрахме се с Живко Петров – пиано, Христо Йоцов – барабани, струнния квартет на Грациела Панайотова, басиста Радослав Славчев (Riverman), също и съпругата на Християн – Полина Цвяткова, която изпълнява три песни, чийто текст се роди абсолютно спонтанно там на място.
За съжаление заради пандемията целият проект се забави и трябваше да минат пет години, за да излезе този албум. Като анонс към него направихме и музикално-поетичния спектакъл „Антарктически приказки“. В него актьорите Бойка Велкова и Любомир Ковачев си партнират чудесно, а аз и Хари свирим първообраза на музиката, която създадохме на Антарктида.
Промениха ли Ви по някакъв начин тези десет дни в Антарктида?
Да, при всички случаи! Преживяното оставя своя отпечатък и те предизвиква да преосмислиш живота като цяло. То е много дълбоко, достатъчно за цял живот. Има хора, които отиват в Антарктида почти ежегодно. Аз пък искам да запазя спомените си от моето посещение и нямам нужда да ходя втори път, да търся първите си стъпки и да се връщам към първите си емоции. До края на живота си ще нося в себе си това усещане за Ледения континент.
Пет години по-късно след много музика, поезия и снимки, кой все пак остава най-яркият Ви спомен от това необикновено пътешествие?
В себе си нося един цялостен спомен от това пътуване, което отне общо три седмици. Ние прекарахме само десет дни в антарктическата ни база, а през останалото време сменяхме транспорт и преодолявахме разстоянията.
Там на място може би най-впечатляващият момент беше акостирането на кораба на испанската база, откъдето трябваше с надуваеми лодки да се придвижим до българската. Това беше призори, някъде към 04.30 ч., ние бяхме уморени и виждахме само ледените блокове, между които се движехме. Когато стъпихме на нашата база на остров Ливингстън, вече се зазоряваше и видяхме или по-скоро осъзнахме къде се намираме. Незабравимо усещане за безкрайност! Сякаш съм на друга планета, далеч от цивилизацията! В залива точно срещу базата ни се издигаше огромен айсберг, който сияеше в бяло, синьо и зелено. Великолепен! Заснел съм го с фотоапарат и този кадър е част от изложбата ми.
С Християн Цветков сте първите хора, композирали музика на Антарктида. От къде идва вдъхновението на това ледовито място? Разкажете ни повече за творческия процес там?
Там се работеше изключително лесно и бързо. Идеите ни буквало бликаха една след друга, раждаха се светкавично. Вдъхновението идваше от ледовете, от природата, от животинския свят, от звуците и дори от тишината. Разхождахме се сред тюлени и пингвини и виждахме как те се чувстват в своя свят, а ние човеците нарушавахме спокойствието им. В някои от пиесите се чуват техните автентични звуци.
13-те пиеси се появиха сякаш мигновено, а имената им давахме според обстоятелствата – „Живеещ в камъните“, „Тигрите на Дрейк“, „Ледени очи“.
От целия ни престой имаше само три хубави дни, в които можехме да се разхождаме около базовия лагер и ги използвахме, за да разгледаме и да посвирим. През останалото време климатът беше много суров – вятър, студ, дъждове. Тогава бяхме затворени в къщата и създавахме музиката. Мисля, че успяхме да уловим музиката, която извира там.
С китаристът Християн Цвятков свирите на открито пред необичайна публика от тюлени и пингвини. Не беше ли твърде студено? Какво е усещането да се върви по брега на Океана и да огласяте с музика това уникално място?
Усещането е извънземно, сякаш сме на друга планета. Ние бяхме на Антрактика през лятото, когато там амплитудата е от -10 до +10 градуса. Когато снимаха филма, свирихме на положителни температури. Много студено и неприятно бе, когато изнасяхме концерт на палубата на кораба пред пътниците. Там беше тъмно и влажно, а в Хана Пойнт бе слънчево и успяхме да направим снимки в селището на пингвините и огромните морски слонове.
Всичко, което сме усетили като емоция, сме го споделили с хората чрез нашата музика – в нея са вълненията, размислите, страховете, възторзите, удивлението от природата – всичко!
Как избрахте стиховете, които допълват музиката, за да се оформи цялостната концепция на спектакъла „Антарктически приказки“?
Този подбор е дело на Бойка Велкова. Това са наистина много красиви приказни и поетични текстове, които хармонично си партнират с музиката. Самият проф. Пимпирев беше очарован от цялостната концепция и ни поздрави още при представянето на албума с този музикално-поетичен спектакъл в началото на март тази година. Тук всеки един елемент е в хармония с другия – музика и поезия се сливат като това се усеща и на ниво изпълнители – Бойка Велкова и Любо Ковачев и моят кавал и китарата на Хари.
Какво послание отправяте към зрителите на музикално-поетичния спектакъл „Антарктически приказки“, който ще имаме възможност да видим и в Австрия?
Иска ми се хората да видят пътуването като възможност да опознават света, в който живеем. Това постоянно движение, този постоянен път на нашия живот ни отвежда на неочаквани места. Ние трябва да изживеем този живот тъкмо на тази планета и трябва да се насладим на красотата ѝ, да поемем от магията на природата, която е необичайно изненадваща и ни показва невероятни места, които могат да накарат човека да се екзалтира, да се вдъхнови и така да създаде нещо със своя талант, което да остави на хората.
Имате ли си любимо място в австрийската столица? С какво свързвате Виена?
Много пъти съм свирил във Виена и съм се разхождал по пешеходните улици в центъра, по Щефансплац. Харесвам спокойствието и аристократизмът, които излъчват старите кафенета и ресторанти, харесвам музеите и галериите, къщите на Бетовен и Моцарт, но особено любимо място ми е джаз клубът „Порги и Бес“. Радвам се, че сега ще мога да видя и очарователните коледни базари с греяно вино и кестени.
Музикално-поетичният спектакъл „Антарктически приказки“ ще бъде представен на 10 декември от 18.30 ч. във Виена (Ehrbar Saal Mühlgasse 30) и на 11 декември в Залцбург отново от 18.30 ч. (Lehen Tribühne, Tilpenstr.1)
„Антарктически приказки“ – Поезия и музика от Ледения континент
Виена, 10 декември 2025 от 18.30 ч., Ehrbar Saal Mühlgasse 30
За билети ТУК
Залцбург, 11 декември 2025 от 18.30 ч., Lehen Tribühne, Tilpenstr.1
За билети ТУК
с участието на Теодосий Спасов, Християн Цвятков, Бойка Велкова и Любомир Ковачев
„Антарктически приказки“ е музикално-поетичен спектакъл – вдъхновяващо пътешествие в света на поезията, музиката и човешкия дух, родено на най-южния континент на Земята.
Маестро Теодосий Спасов (кавaл, вокал) и виртуозният китарист Християн Цвятков, заедно с актьорите Бойка Велкова и Любомир Ковачев, представят диалог между музика и слово, между реалност и въображение, между Север и Юг.
